Решение № 6209 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8046/2014 г.

Решение № 6209 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8046/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Атанас Станиславов Спасов от гр. София против решение № 2739 от 25.04.2014 г., постановено по адм. дело № 10576/2013 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение на всички основания по чл. 209 от АПК. Моли същото да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици.

Срещу същото съдебно решение е постъпила и втора касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която същият твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Моли съдебното решение да бъде отменено като, вместо него, ВАС да постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло жалбата на земеделския производител срещу уведомителното писмо за оторизиране на суми за кампания 2012 г.

Редовно призовани за съдебно заседание, двамата касационни жалбоподатели - те и ответници по жалбите, не се явяват и не се представляват. От касатора Атанас Спасов по делото е постъпил и писмен отговор на касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ с развити съображения за неоснователност на същата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба на Атанас Спасов и за неоснователност на касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ.

Производството пред АССГ е образувано по жалба от Атанас Станиславов Спасов от гр. София против Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2012 г. изх. № 02-220-6500/3161 от 20.09.2013 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за изплащане на субсидии по подадено от Спасов Общо заявление за подпомагане с УИН 22/020512/46501 в частта, с която по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ е оторизирана сума от 2 817.1 лв., вместо заявената сума от 5 188.39 лв. и по схемата Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони /НР1/ е оторизирана сума в размер на 0.00 лв, вместо исканата финансова помощ от 409.35 лв. С административния акт изпълнителният директор на ДФЗ е приел, че от заявените за подпомагане земеделски площи по СЕПП - 19.62 ха, недопустими за подпомагане се явяват 1.25 ха, които съставляват съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. 6.80% на наддеклариране, водещи до санкционирана площ в размер на 2.50 ха, съответно - оторизирана площ в размер на 15.83 ха, за която е определена и изплатена оторизирана сума в размер на 4 186.14 лв. Със същия административен акт административният орган е определил като недопустима за подпомагане цялата заявена площ по мярка НР1 в размер на 1.61 ха, поради което е отказал изцяло финансиране по тази мярка. Атанас Спасов е обжалвал административния акт само в частта му, в която му е отказана изцяло оторизация по НР1, както и в частта, в която е отказано финансиране по СЕПП над оторизирания размер от 2817.1 лв. до пълния поискан размер от 5 188.39 лв.

С обжалваното в настоящото производство съдебно решение съдът е отменил по жалбата на Атанас Спасов Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2012 г. изх. № 02-220-6500/3161 от 20.09.2013 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и е върнал преписката на ДФЗ за ново произнасяне по общото заявление за подпомагане на земеделския производител за 2012 г. съгласно указанията, съдържащи се в мотивите на съдебния акт, като е дал едномесечен срок на административния орган за постановяване на новия административен акт, считано от влизането в сила на съдебното решение.

За да стигне до този правен резултат, АССГ, след подробно обсъждане на събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен по смисъла на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФЗ орган и при спазване на предвидената в закона писмена форма. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е достатъчно мотивиран, съдържа изискуемите фактически и правни основания за издаването си и е постановен съобразно административнопроизводствените правила.

Съдът е кредитирал приетата по делото съдебно-техническа експертиза и е приел за установено от фактическа и правна страна, че административният орган неправилно е определил недопустимата за подпомагане площ по СЕПП. Съгласно заключението на експертизата, изготвена от в. л. Георги Грънчовски, недопустимата за подпомагане площ всъщност възлиза на общо 0.90 ха, поради което допустимата за подпомагане площ по тази мярка е в размер на 18.68 ха, съответно - процентът на наддеклариране по чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. възлиза на 4.81% или санкционираната площ възлиза на 1.80 ха, вместо установената от административния орган санкционирана площ от 2.50 ха. Според вещото лице така установените от него разлики са резултат на неправилно разчитане на изготвените ортофотокарти от страна на органите на ДФЗ и неправилно установяване размера на заявените от жалбоподателя площи, които попадат в недопустими за подпомагане слой. АССГ е приел, че тази част от констатираните от ответника като недопустими за подпомагане по СЕПП площи, които са резултат от неотстранено в полза на жалбоподателя двойно деклариране, са правилно установени. Изводът на съда се базира на събраните по делото доказателства, въз основа на които се установява, че в дадения на Спасов 20-дневен срок за представяне на доказателства за правното основание, на което ползва проблемните площи, същият не е представил такива, в резултат на което двойното застъпване не е разрешено в негова полза. СТЕ, на база развитите съображения за неправилно разширяване обхвата на недопустимия за подпомагане слой за 2012 г. по отношение заявените за подпомагане от Спасов земеделски площи, е установила, че цялата, заявена за подпомагане площ по мярка НР1 в размер на 1.61 ха подлежи на подпомагане, поради което в противоречие с материалния закон административният орган е отказал изцяло финансиране по тази мярка.

С оглед гореизложеното АССГ е отменил изцяло атакуваното уведомително писмо и е върнал преписката за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане на съдебното решение в сила.

1. По жалбата на Атанас Спасов

Същата е частично допустима, доколкото със съдебното решение се отменя цялото уведомително писмо, включително и в необжалваната от земеделския производител част.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав приема, че въз основа на жалбата на Атанас Спасов съдебното решение следва да бъде обезсилено в частта му, в която е отменено УП изх. № 02-220-6500/3161 от 20.09.2013 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" В ЧАСТТА МУ, в която на земеделския производител е оторизирана и изплатена сума за подпомагане по СЕПП в размер на 2 407.75 лв за кампания 2012 г. и 1369.04 лв. поради произнасяне свръх петитум по непредявена срещу тази част от административния акт жалба. Дори да се приеме, че Атанас Спасов е обжалвал цялото уведомително писмо, то съдебното решение в цитираната по-горе част, в която на земеделския производител е оторизирана и изплатена сума по СЕПП, отново е недопустимо, тъй като е постановено по недопустима жалба - Атанас Спасов няма правен интерес да обжалва административния акт в тази негова част, в която са оторизирани суми по заявлението му за подпомагане.

Касационната жалба на Атанас Спасов в останалата й част следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима поради липса на правен интерес, доколкото съдебното решение в допустимата му част е изцяло в полза на този касатор. Съгласно т. 18 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК страната не може да обжалва само мотивите на съдебното решение, когато то я удовлетворява като резултат. След като диспозитивът на съдебния акт е в полза на жалбоподателя, същият не може да атакува мотивите.

1. По жалбата на Изпълнителния директор на ДФЗ.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Правилно и обосновано, на база събраните по делото доказателства и кредитирайки приетата като неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, АССГ е заключил, че административният орган е допуснал нарушение на материалния закон при определяне недопустимите за подпомагане площи по СЕПП и НР1 поради попадането им извън утвърдения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2012 г. Вещото лице Г. Грънчовски е установил, че специализираният слой за 2012 г. за землищата на с. Лесново и с. Нови хан, Софийска област, в които се намират заявените от жалбоподателя площи, е определен на база дешифриране на нови цифрови орто фото карти /ЦОФК/ по самолетно заснемане през 2012 г. При представените му в МЗХ самолетни снимки вещото лице е открило така наречената операторска грешка - неправилно площи от два от заявените БЗС са определени като недопустими за подпомагане поради попадане извън слоя, въпреки че съгласно самолетната снимка целите БЗС всъщност са били в добро земеделско състояние и са попадали в рамките на допустимия за подпомагане слой. На база горното вещото лице е констатирало наддекларирана площ по СЕПП в размер на 0.90 ха, вместо установената от административния орган 2.50 ха и липса на наддекларирана площ по НР1 - т.е. цялата заявена за подпомагане площ по НР1 според експертизата подлежи на подпомагане.

С оглед горните констатации правилно АССГ е отменил уведомителното писмо в частта му, в която по СЕПП е извършено намаление веднъж с 2371.29 лв. и втори път - с 409.35 лв, т.е. в частта му над оторизираната и изплатена сума от 2 407.75 лв. до пълния заявен размер от 5 188.39, както и в частта му, в която изцяло е отказано финансиране по мярка НР1.

С оглед гореизложеното касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ се явява неоснователна, а съдебното решение като валидно, допустимо и правилно в обжалваната част следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо и чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,