Решение № 129 от 7.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8157/2013 г.

Решение № 129 от 7.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8157/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. и по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Марин Тончев Георгиев, гр. Стара Загора, бул. "Руски" № 62, вх. "А", ет. 5, ап. 16 срещу решение № 1551 от 7.03.2013 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 11108/2012 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Георгиев срещу принудителна административна мярка - принудително преместване на паркирано превозно средство, разпоредено на 10.10.2012 г. от служител на Столичния инспекторат към Столична община и прекратил съдебното производство в частта по иска за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 75, 00 лв. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение в частта, с която жалбата му е отхвърлена за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, а в прекратителната част за недопустимо. Съдът не установил точното място, на което бил паркиран преместеният принудително автомобил. Посоченото в съдебното решение местоположение "ул. "Проф. Георги Брадистилов" срещу № 4" счита, че е до голяма степен неуточнено и би могло да обхваща значителна по размер територия. Факта, че урегулиран поземлен имот II-2700 попада в устройствена зона за самостоятелни терени за локални градини и озеленяване, която зона на основание чл. 10 от Закона за устройството и застрояването на Столична община (ЗУЗСО) е в обхвата на зелената система, не установява местоположението на автомобила, тъй като по делото няма доказателства, че автомобилът се е намирал в този поземлен имот. Съдът се е позовал на недопустимо доказателствено средство - снимков материал. Член 189, ал. 15 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на който се позовал съдът, е относим за административнонаказателния процес. Сочи, че дори и да се приеме за годно доказателство представения снимков материал от него не може да се установи местоположението на автомобила. Сочи, че съдът се позовал на чл. 54, ал. 1, б. "б" от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО), но неправилно приел, че в случая не е необходимо наличието на пътен знак, който предупреждава за принудително преместване на паркирано превозно средство. Не отчел, че нормата изисква кумулативно паркиране в нарушение на правилата и наличие на знак за принудително преместване. Сочи, че паркирането е непосредствено до асфалтов път, навлизането в който не е забранено, няма знаци, че същият е част от зелената система. Съдът не обсъдил налице ли е уведомяване на районното полицейско управление за наложената мярка. Счита, че мярката е наложена в нарушение на чл. 6, ал. 2 и чл. 8 АПК като се явява прекалено тежка форма на държавна принуда. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда или да уважи жалбата. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Николай Найденов, Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната жалба - служител в Столичния инспекторат към Столична община, Петър Зиновиев, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Доводът на касатора за необоснованост на съдебния акт в частта за установяване на административното нарушение е неоснователен. На основание чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по закона имат доказателствена сила до доказване на противното. Мястото на паркиране е доказана с акта от 10.10.2012 г. Съдебното решение и постановената мярка не противоречат на целта на закона да се преустанови, чрез преместване без знанието на собственика, неправилно паркирано пътно превозно средство. Извършеното нарушение засяга отношения по поддържане на зелената система на Столична община и мярката е съразмерна на защитените обществени отношения и интерес. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 и чл. 230 АПК, досежно частта, с която съдебното производство е прекратено, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че на 10.10.2012 г., служител в Столичния инспекторат в Столична община, издал акт № 12-ЗС-2428 за това, че около 15, 10 часа в район Студентски било паркирано моторно превозно средство, марка "Тойота", с контролен № СТ 7155 АТ в общинска зелена система на бул. "Климент Охридски" и ул. "Проф. Георги Брадистилов", срещу № 4, с което бил нарушен чл. 28, ал. 1, т. 7 и чл. 44, ал. 1 НОДТСО. Актът бил подписан с възражение от водача, че зелената площ не е означена и липсва пътен знак, който забранява паркирането. С докладна записка № 00219 от 10.10.2012 г. служител в Столичния инспекторат в Столична община - Петър Зиновиев, информирал директора на Столичния инспекторат за наложена принудителна административна мярка преместване без знанието на водача на процесния автомобил. По делото било представено удостоверение от Столична община - район "Студентски", съгласно, което срещу административен адрес ул. "Проф. Георги Брадистилов" № 4 се намира урегулиран поземлен имот II-2700, кв. 84, м. "Студентски град", който попада в устройствена зона за самостоятелни терени за локални градини и озеленяване, която на основание чл. 10 ЗУЗСО е в обхвата на зелената система. Представена била схема на движението на кръстовище бул. "Климент Охридски" и ул. "Проф. Георги Брадистилов". Представени бил заповед № РД-09-631 от 13.04.2010 г. на кмета на Столична община, с която на служителите на столичния инспекторат е възложен контрола по спазване на разпоредбите свързани с навлизане, спиране или паркиране на моторни превозни средства в обекти на зелената система на Столична община, в т. ч. правото да преместват неправилно паркиране превозни средства; удостоверение от директора на Столичния инспекторат, което установява, че към 10.10.2012 г. издалото мярката лице е служител на инспектората на длъжност "старши инспектор"; длъжностна характеристика на длъжността, заеманата от издалия мярката служител, в която са посочени правомощията по контрол и налагане на принудителни мерки. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената мярка е наложена от компетентен орган - чл. 167, ал. 2, т. 1 и чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, чл. 54, ал. 1, б. "б" и ал. 3 и 4 НОДТСО, и в исканата форма - чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Приел, че от доказателствата по делото, в т. ч. снимков материал, приет на основание чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се установява, че превозното средство е паркирано в нарушение на чл. 36, ал. 2, т. 5, предложение второ от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община (НИПОЗССО). Приел, че мярката е наложена на основание чл. 54, ал. 1, б. "б", предложение първо НОДТСО, която възпроизвежда чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Приел за неотносим факта, че мястото не е обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на пътни превозни средства, тъй като чл. 15, ал. 7 ЗДвП забранява преминаване и паркиране на моторни превозни средства в паркове и градини. Приел, че изискването за предупреждаващ знак е логически оправдано само за места, където е допустимо да се движат моторни превозни средства. Приел, че е без значение дали под паркирания автомобил има зелена площ или не. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорената мярка и отхвърлил жалбата срещу нея. Производството по съединения с оспорването иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди на основание чл. 207, ал. 2 АПК съдът прекратил. Изводът на съда за законосъобразност на оспорената принудителна административна мярка е неправилен. При така установените по делото факти и доводите на касатора в подкрепа на твърдяните отменителни основания спорът по делото е досежно приложението на материалния закон - чл. 54, ал. 1, б. "б" НОДТСО, спазването на процесуалния закон - приемане и позоваване на недопустими доказателства, и обосноваността на изводите на съда. Съгласно чл. 54, ал. 1, б. "б", предложение първо от НОДТСО, което съдът приел, че е приложимата правна норма, редакция към процесния период, позволява преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, означени с пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Видно от съдържанието на нормата тя изисква кумулативно наличието на двете предпоставки - паркиране в нарушение на правилата и наличие на предупредителен знак. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът правилно приел, че процесното превозно средство е било паркирано в нарушение на правилата - чл. 36, ал. 2, т. 5, предложение второ от НИПОЗССО, съответно чл. 15, ал. 7 ЗДвП. Неоснователно е твърдението на касатора, че не е надлежно установено мястото, на което автомобилът е бил паркиран. Принудителните административни мерки по чл. 54, ал. 1, б. "б" НОДТСО, съответно по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, се налагат с административен акт, който се издава в устна форма. Тази законово установена форма на издаване на акта допуска доказването на административното нарушение с всички допустими средства, в т. ч. и снимков материал. С оглед на това неоснователен е доводът на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързани с доказването. Позоваването от съда на разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, макар и неправилно, не е довело до нарушение по същество на правилата за събиране и обсъждане на доказателствата. При посочено място на паркиране в акта за установяване на административно нарушение, при наличния по делото снимков и картен материал и при установеното устройствено предназначение на имота, в който е бил паркиран автомобила, не е налице неяснота относно мястото на паркиране - върху зелени площи. Неоснователно е твърдението на касатора, че извода на съда за мястото, на което е паркиран автомобила, е необоснован, тъй като съдът не допуснал исканите от него гласни доказателства. Наличието на достатъчно и безспорни доказателства по делото, в т. ч. снимков материал, който ясно установява местоположението на паркирания автомобил не прави отказа на съда от събиране на допълнителни доказателства процесуално нарушение и не прави извода му необоснован. Съдът обосновано и правилно приел за безспорно доказан първият визиран в правната норма юридически факт - паркиране в нарушение на правилата за движение. Съдът приел, че вторият, визиран в нормата кумулативно изискван юридически факт - наличието на пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, в случая не е необходим, тъй като по принцип е налице забрана за паркиране върху зелени площи - чл. 15, ал. 7 ЗДвП във вр. с чл. 36, ал. 2, т. 5 НИПОЗССО. Това разбиране на съда е неправилно. Принудителната административна мярка - преместване на превозното средство без знанието на собственика, е изключително сериозно въздействие върху гарантираното от Конституцията неприкосновено право на частна собственост и тълкуването на нормата трябва да бъде само stricto juris. Нарушението на забрана за паркиране на определено място, като административно нарушение, е основание за налагане на административно наказание на основание чл. 186 във вр. с чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП. Но това нарушение само по себе си не е достатъчно, за да се приложи принудителната мярка - преместване на превозното средство без знанието на водача. Не случайно законодателят е създал една изключителна ограниченост на ситуациите, при които е допустима тази пряко въздействаща върху правото на неприкосновеност на личната собственост мярка. Хипотезите, при които това е допустимо са три като двете визират ситуация, при която паркираното превозно средство пречи на останалите участници или създава опасност за тях, а хипотезата, която е приложима по настоящото делото изисква предварително да бъде оповестено чрез нарочен знак, че от забраненото за паркиране място се извършва принудително преместване. С оглед на това факта, че съществува забрана за паркиране върху зелените площи не е достатъчен за приложението на процесната принудителна мярка. Видно от изложеното съдът неправилно тълкувал приложимата правна норма и с оглед на това неправилно я приложил към установените по делото факти. Налице е липса на елемент от фактическия състав. Съдът като не отчел този факт постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, не се налага установяването на факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно и в хода на съдебното производство съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От приложената по делото схема на организацията и безопасността на движението за процесната улица е видно, че на място са били поставени предупредителен пътен знак А 13 "Изкуствени неравности по платното за движение", забранителен знак В 27 "Забранени са престоят и паркирането" и задължителен знак Г 17 "Задължителна минимална скорост", но не и пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Такъв не се установява на снимковия материал и не е посочен в акта за установяване на нарушението и в докладната записка. С оглед на така установените по делото доказателства наложената принудителна административна мярка се явява незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалноправни разпоредби, поради което следва да бъде отменена. С оглед на отмяната на принудителната административна мярка следва определението за прекратяване на исковото производство по чл. 203, ал. 1 АПК за претендирани неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразната мярка също да бъде отменено и делото върнато на съда за възобновяване на исковото производство. С оглед на изхода от делото, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди Столична община, юридическото лице в чиято структура се намира органът, издал оспорения акт, да заплати на Мартин Тончев Георгиев направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в размер на 15, 00 лв. държавни такси и 300, 00 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 18.12.2012 г., реално изплатени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд