Решение № 1389 от 10.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1147/2015 г.

Решение № 1389 от 10.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1147/2015 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на МП "Пристанище Бургас център", гр. Бургас, подадена чрез пълномощник - юрисконсулт Красимира Ташкова против Решение № 1813/04.11.2014 г., постановено по адм. дело № 621/2013 г. по описа на Административен съд - Бургас. В касационната жалба се съдържат твърдения за неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът грешно е формирал вътрешното си убеждение, в противоречие с правилата на логическото мислене, на опитните и нормативните правила и при превратно тълкуване на доказателствата по делото. Иска се отмяна на решението на Административен съд - Бургас, след което да се потвърди изцяло Решение № 629/31.01.2013 г. на Началника на МП "Пристанище Бургас център". Ответникът "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, гр. Бургас се представлява от адвокат Пекунов и юрисконсулт Добрев, които оспорват касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е Решение № 629/31.01.2013 г. на Началника на МП "Пристанище Бургас център", с което е определен нов тарифен код на внесената от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД стока по ЕАД МРН 12BG001007H0018231/20120617. Прието е, че внесената стока не съответства на условията за класиране по Комбинираната номенклатура /КН/ на ЕС под код 2710 1971, а съответства на друг код 2707 9999, който е приложен и по който са начислени нови размери на възникналите митнически задължения за мито и ДДС. За да извърши претарифиране на стоката, органът се е позовал на заключението на митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/ № 35/24.07.2012 г., с което при анализа на взети проби от продукта е установено, че същият е със смесен въглеводороден състав, в който ароматните съставки са 56,9 % и преобладават тегловно спрямо неароматните. Въз основа на това е изведен извод, че внесената стока не се класира в декларираната позиция 2710, тъй като съгласно забележка 2 към Глава 27 от КН и Обяснителните бележки към Хармонизираната система /ОБХС/ за тази позиция, в обхвата на същата се включват продукти, в които неароматните съставки преобладават тегловно спрямо ароматните, а в случая е обратното. Органът е приел, че за продукти със смесен въглеводороден състав, в които ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните, на основание Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и предвид ОБХС за позиция 2707, класирането на стоката, обект на лабораторен анализ от МЛЕ, следва да се извърши по КН в код 2707 9999, а не по декларирания такъв. С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отменил Решение № 629/31.01.2013 г. на Началника на МП "Пристанище Бургас център", като незаконосъобразно и е присъдил разноски в полза на дружеството - жалбоподател. За да достигне до този извод, съдът се е позовал на заключението по приетата по делото експертиза, с което е установено, че продуктът, внесен от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД е с нефтен произход - пряко дестилатен мазут /вид нефтено масло/, представляващ тежка въглевородна фракция, получена при първична дестилация на суров петрол и няма каменовъглен произход. В тази връзка неоснователно се възразява в касационната жалба за това, че съдът е приел заключението на вещото лице, с което недопустимо се оспорвал официален документ по делото, какъвто представлявало експертното заключение на Централната митническа лаборатория, без да е открито производство по оспорването му по реда на ГПК. Това експертно заключение не представлява официален документ по смисъла на чл. 178 от ГПК, а е доказателство, събрано в хода на административното производство. Съгласно чл. 84ж от ЗМ, за неуредените въпроси относно събирането, проверката и обезпечаването на доказателствата и изготвянето на доказателствените средства се прилагат съответно разпоредбите на ДОПК, като в разпоредбите на чл. 60 - чл. 68 от ДОПК са регламентирани правилата за допускане на експертиза по инициатива на административния орган, когато за изясняване на някои възникнали в производството въпроси са нужни специални знания. Не съществува изрична законова разпоредба в специалния закон, съгласно която заключението от експертизата, допусната от митническите органи да има задължителна сила и за съда, поради което законосъобразно в хода на съдебното производство са допуснати двете експертизи. Като е съобразил експертното заключение от съдебно-химическата експертиза и след тълкуване на термините "нефтени масла или масла от битуминозни минерали", използвани в текста на КН за код № 2710, съдът е приел, че процесният продукт представлява "нефтено масло", следователно е ирелевантно за определяне на кода му да се изследва съотношението между ароматните и неароматните съставки, тоест, че същият продукт правилно е посочен в група "2710" по КН при вноса му. Горните изводи на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на решението на митническия орган се споделят от касационната инстанция, но е налице и допълнителен аргумент в тази насока. От заключенията на двете съдебни експертизи, допуснати от Административен съд - Бургас се установява, че в хода на административното производство е извършен анализ на продукта за наличие на ароматни съставки от МЛЕ, като е използван метода на разделяне, съгласно Приложение А от ОБ към глава 27 на КН. Според вещото лице този метод не е точен /коректен/, тъй като приложимата по него формула изчислява само процентното съдържание на ароматните въглеводороди, а не всички ароматни съставки на нефтения продукт, който включва и други въглеводороди /парафинови, нафтенови, олефинови и пр./, както и други ароматни съставки - асфалто-смолисти вещества. Методът не е точен, защото при него се отделят и тегловно се определят неароматните съставки, а разликата до 100% се счита за тегловно съдържание на ароматни въглеводороди, както и не се отделят и не се определят тегловно другите ароматни съставки на продукта. Предвид тези изводи на експерта, административният орган не се е съобразил с Решение С-330/2013 г. на СЕС, постановено по преюдициално запитване на Административен съд - Бургас, което е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. С т. 2 от решение С-330/2013 г. на СЕС, е дадено тълкуване на понятията "ароматни съставки" и на "ароматни въглеводороди", като е посочено, че първото понятие е по-широко. Това тълкуване съответства на заключенията по двете съдебни експертизи, съгласно които в ароматните съставки на процесния продукт влизат освен ароматните въглеводороди и други съставки, които в случая не са изследвани от митническата лабораторна експертиза. Въпреки, че доказателствената тежест в първоинстнационното съдебно производство е била върху административния орган, последният не е доказал обстоятелството, значимо за правния спор, а именно: претарифирането на продукта да е извършено по метод и начин, така, че да бъде изследвано тегловното съотношение не само на ароматните въглевороди, но и на ароматните съставки като цяло. Преобладаването тегловно на ароматните въглеводороди в състава на продукта, не е равнозначно и не предполага преобладаване тегловно на ароматните съставки. Поради това, при липсата на данни за тегловното съотношение на ароматните спрямо неароматните съставки на процесния продукт, не би могъл да се направи извод, какъвто е направен от органа и мотивирал го да определи нов тарифен код за този продукт, а оттук и нов размер на възникналото митническо задължение. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то следва да се бъде оставено в сила. При този изход на делото, основателно се явява искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като е бил представляван от юрисконсулт. Такова възнаграждение за настоящата инстанция следва да бъде присъдено в полза на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 3 595 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение