Решение № 2671 от 9.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8259/2015 г.

Решение № 2671 от 9.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8259/2015 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА против решение № 41 от 13.05.2015 г., постановено по адм. д. № 141/2014 г. по описа на Административен съд - Търговище, с което е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за 2013 г. с № 02-250-2600/3023 от 12.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013, за финансово подпомагане по СЕПП в размер на 840 672,72 лв. и по СНДП в размер на 25 958,24 лв. и преписката е изпратена на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението в срок от 30 дни от влизане в сила на решението. Релевирани са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон и необоснованост. Твърди се, че в уведомителното писмо са посочени правните и фактическите основния за постановения отказ, като същият е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането. Касаторът моли решението да се отмени в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Претендират се направените по делото разноски. Ответната страна - "А." ООД не заявява становище по касационната жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице касационни основания, налагащи отмяна на оспореното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна, тъй като настоящият съдебен състав в съответствие с чл. 218 от АПК приема, че решението е недопустимо в едната си част. Производството пред Административния съд е образувано по жалба на "А." ООД срещу отказ на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за изплащане на субсидия по схемите и мерките за директни плащания на площ, обективиран в Уведомително писмо с изх. № 02-250-2600/3023 от 12.08.2014 г. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП, но не в предвидената в чл. 59 АПК форма. В процесното УП не са посочени конкретните обстоятелства, въз основа на които издателят му е отказал плащане поради наложен коефициент за редукция. Вместо това, в обяснението под таблицата на стр. 9 от УП за колона 10 е посочено, че редукция се налага на основание чл. 40, ал. 4 от ЗПЗП във вр. с разпоредбите на чл. 78 от Регламент (ЕО) № 1122 на Комисията от 30.11.2009 г. и е посочен коефициент за кампания 2013 г., както и че се налага на всички бенефициенти върху изчислената сума, след приспадане на санкции за закъснение и поддеклариране. Съдът е счел, че това обстоятелство е основание за отмяна на акта, тъй като представлява пълна липса на фактическите основания за постановяването му, а съответно - и приложимите към фактическата обстановка в случая норми. На следващо място съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден и при неправилно приложение на материалния закон, тъй като предвид на заключението на съдебният експерт по назначената съдебно-техническа експертиза се констатира разлика между установената от РА и действителната недопустима площ от 0,19 ха, поради което процентът на наддеклариране също би се променил. Така постановеното решение в частта с която е отменено Уведомително писмо изх. № 02-250-2600/3023 от 12.08.2014 г. на Изпълнителния директор на Държавен Фонд "Земеделие", за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г. по отношение на вече оторизираната сума по СЕПП в размер на 840 672,72 лв. и по СНДП в размер на 25 958,24 лв. и е върната административната преписка на изпълнителния директор Държавен фонд "Земеделие" за произнасяне съгласно мотивите на решението е недопустимо. Следва да бъде отбелязано, че процесното Уведомително писмо с изх. № 02-250-2600/3023 от 12.08.2014 г., в частта с която са оторизирани сумите по СЕПП и СНДП на бенефициента "А." ООД, по своята правна природа представлява стабилен административен акт, поради необжалването му в предвидения от закона срок и като такъв е влязъл в законна сила. Предмет на съдебната проверка на първоинстанционния съд е била само останалата част на Уведомително писмо изх. № 02-250-2600/3023 от 12.08.2014 г., с която е отказано на бенефициента плащане по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 28 438.81 лева и по схемата за национални доплащания /СНДП/ в размер на 495.08 лева. Жалба в останалата част на административния акт не е подавана и следователно последният е влязъл в законна сила. Съдът се е произнесъл с решението си за цялото уведомително писмо, без да прецени, че жалбата на бенефициента е била само срещу тази част от него, с която е постановен отказ от подпомагане. Уведомителното писмо се състои от две части, като в първата си част съдържа информация за извършено плащане, а втората представлява отказ за оторизиране на част от исканата субсидия. Първата част от уведомителното писмо не е била предмет на жалбата. Позитивната част не може да бъде оспорвана, тъй като в тази си част жалбата би била процесуално недопустима поради липсата на правен интерес. Съдът като е отменил цялото уведомително писмо е излязъл от предмета на жалбата и се е произнесъл по несъществуващо оспорване. Така постановеното решение в тази му част, с която съдът се е произнесъл в повече от това, с което е бил сезиран ще следва да се обезсили на основание чл. 218, ал. 2 АПК. В останалата си допустима част, решението е правилно, макар в мотивната част на акта да се налагат някои корекции и уточнения за административния орган, които да бъдат съобразени от него при последващото произнасяне по административната преписка. Неправилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че в процесното Уведомително писмо не са посочени конкретни обстоятелства и като цяло липсват мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са следва да наложи редукции. Като неразделна част от уведомителното писмо са приложени таблици с допълнения, в които подробно е описано съдържанието на съответните колони - 13 на брой. Отделно са приложени и Таблица № 1 - Оторизирани суми (в лева) и Таблица № 2 - Извършени плащания (в лева). Словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло, като правният извод е, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото уведомително писмо. Позоваването на извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. В този смисъл съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от ЗПЗП в приложимата редакция когато сумата на поисканите и допустими плащания на площ би надвишила финансовия пакет на страната за съответната година, размерът на единното плащане на площ се коригира с коефициент на намаление. Прилага се еднакъв коефициент на намаление на плащането за всички хектари земеделска площ, заявени и одобрени за подпомагане. Видно от докладна записка с вх. № 02-0400/718 от 09.01.2014 на зам. изп. директор на ДФЗ за Кампания 2013 г. допустимата за подпомагане площ по СЕПП надминава заложения размер във финансовия пакет СЕПП, поради което съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 4 следва да бъде направена корекция на всички бенефициенти, като процентът на редукция във всички Уведомителни писма за кампания 2013 по СЕПП е 1.427379449%. На следващо място настоящият съдебен състав приема, че съгласно чл. 16б, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол /Наредба № 105/ всяка година след приключване на обновяването по чл. 15, ал. 2, Министерството на земеделието и храните открива производство по чл. 66 от Административнопроцесуалния кодекс за одобряване на изготвения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Това производство представлява сложен фактически състав на процедура, провеждана от министъра на земеделието и храните чрез съответните ОД "Земеделие", която завършва със заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 16г, ал. 4 (в конкретния случай с № РД -09-114 от 27.02.2014 г.), с която одобрява окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Настоящата инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105, въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от нея РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г ал. 4 от Наредба № 105. В този смисъл заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните създава права и задължения и засяга интереси на земеделските производители. (вж. Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСС на ВАС). В настоящия случай видно от заключението на вещото лице площта попадаща извън допустимия слой е в размер на 17,30 ха, при 17,50 ха установени от РА, което променя процента на наддеклариране и съответно отказът на РА да оторизира сума за 0.2 ха се явява незаконосъобразен. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение