Решение № 9540 от 20.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5945/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. К. Б., чрез процесуалния представител адв. Миневски, против решение 142/28.04.2023 г., постановено по адм. дело 854/2022 г. на Административен съд Стара Загора (АС Стара Загора), с което е отхвърлена жалбата му против Заповед ЗЛС-53/14.12.2022 г. на Командира на Военно формирование [номер], гр. Стара Загора, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение по чл. 244, т. 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), прекратен е договора му за военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба и е зачислен в запаса. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение на АС Стара Загора с твърдения за нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяването на ново по същество на спора, с което Заповед ЗЛС-53/14.12.2022 г. на Командира на Военно формирование [номер], гр. Стара Загора да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира разноски. Ответникът- Командирът на Военно формирование [номер], гр. Стара Загора, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и писмена защита. Счита оспореното съдебно решение за законосъобразно, правилно и обосновано, и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение решаващият състав на АС Стара Загора е отхвърлил жалбата на И. Б. редник 1 клас-номер 1-ви разчет на самоходна минохвъргачка във 2-ри самоходен минохвъргачен взвод на самоходна минохвъргачна батарея във Военно формирование [номер] Стара Загора, срещу цитираната заповед на Командира на Военно формирование [номер], с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 244, т. 7, чл. 245, ал. 2, чл. 248 ЗОВСРБ и чл. 137, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ), поради извършено виновно нарушение на заповед на Командира на Военно формирование [номер] за извършване на внезапно (непредизвестено) изследване за употреба на наркотични вещества по реда на Наредба Н-5 от 27 юни 2012 г. за условията и реда за предотвратяване, контрол и установяване на годността за военна служба на военнослужещите от Въоръжените сили на Република България при употреба на алкохол и злоупотреба и/или зависимост от наркотични вещества (Наредба Н-5/27.06.2012 г.), изразяващо се в отказ от страна на военнослужещия да бъде изследван за употреба на наркотични вещества, като на основание чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3 и чл. 165, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ, чл. 91 ППЗОВСРБ и т. 9.1 и 9.2 от Заповед ОХ-669/05.08.2021 г. на министъра на отбраната е прекратен договорът му за военна служба и редник И. Б. е освободен от длъжност и от военна служба със зачисляване в запаса. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че е налице цитираното в заповедта основание за освобождаване от длъжност и от военна служба, с оглед на извършеното от И. Б. виновно нарушение на чл. 178, ал. 1, чл. 242, т. 1 и 2 ЗОВСРБ и чл. 114, т. 6 и т. 7 Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България (УВСВСРБ) и чл. 5 и чл. 14, ал. 1 Наредба Н-5/27.06.2012 г. Въз основа на относимите към спора доказателства, приложени в представената и приета административната преписка, както и тези, събрани в хода на първоинстанционното съдебно производство, съдът е достигнал до крайния извод, че процесната заповед е валиден и законосъобразен административен акт, издаден от компетентния орган, при спазване на общите и специални изисквания за форма и съдържание на административните актове по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 247 ЗОВСРБ, при липса на допуснати процесуални нарушение, в съответствие с приложения материален закон и неговата цел. Заповедта съдържа наименованието на органа, който я издава, правните и фактически основания за постановяване на акта, разпоредителна част и е подписана от издателя. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е извършил проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК в съответствие с общия принцип на служебното начало, прогласен в чл. 9 и доразвит в чл. 168 АПК. Доказателствата по делото са правилно ценени, като съдът ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност. По същество с касационната жалба са направени доводи, идентични с възраженията в първоинстанционната жалба, които възражения съдът подробно е обсъдил в мотивите си, и които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Правилно съдът е счел, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, първоинстанционният съд от фактическата страна на спора е установил, че на 07.12.2022 г. Командирът на Военно формирование [номер], гр. Стара Загора, е издал Заповед ЗРД-580/07.12.2022 г. за назначаване на комисия за извършване на внезапно (непредизвестено) изследване за употреба на наркотични вещества. Заповедта е сведена до знанието на всички военнослужещи във формированието, включително и до членовете от състава на комисията, чрез прочитането ѝ на плаца в тяхно присъствие. В изпълнение на заповедта на случаен принцип от присъстващите са определени петима военнослужещи, които да преминат изследването за употреба на наркотични вещества, сред които и жалбоподателят И. Б.. Определените лица са съпроводени от комисията до Медицинския пункт на военното формирование за извършване на изследването. Жалбоподателят изразил съмнения пред капитан Г. Г., че при изследването може да даде положителен резултат, поради което изрично е отказал да участва в изследването, чиито отказ е удостоверен с протокол рег. 3-3842 от 07.12.2022 г. При правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е достигнал до правилен правен извод, че редник И. Б. с отказа си да даде биологичен материал за извършване на изследване за употреба на наркотични вещества е нарушил задълженията си на военнослужещ с оглед правилата на военна дисциплина. В чл. 49, ал. 1 ППЗОВСРБ е предвидено, че през работно време военнослужещите подлежат на задължителни и/или внезапни изследвания за употреба на алкохол или злоупотреба, и/или зависимост от наркотични вещества. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба Н-5/27.06.2012 г. на военнослужещия се налага дисциплинарно наказание по ред на ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ когато откаже да бъде изследван за употреба на алкохол и/или наркотични вещества при осъществяване на внезапна проверка. С поведението си жалбоподателят съзнателно не е изпълнил служебните си задължения, което с оглед разпоредбата на чл. 241 ЗОВСРБ е нарушение на военната дисциплина. С бездействието си (отказа) редник И. Б. не е изпълнил свое задължение по военната служба и е нарушил правилата за подчиненост като не се е подчинил да изпълни заповед на Командира нарушения на военната дисциплина по чл. 242, т. 1 и 2 ЗОВСРБ. Разпоредбата на чл. 178, ал. 1 ЗОВСРБ сочи, че военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците. Съгласно чл. 114, т. 6 и 13 УВСВСРБ военнослужещият е длъжен да се подчинява безпрекословно на командира (началника) си и да му съдейства за поддържането на войсковия ред и дисциплината, за изпълнението на военната служба, за спазването на правилата на военната вежливост и отдаване на чест. Предвид изложените фактически и правни обстоятелства, правилно и обосновано АС Стара Загора е приел, че неподчинението на жалбоподателя представлява тежко нарушение на военната дисциплина. В разпоредбата на чл. 245, ал. 2 на дисциплинарно-наказващият орган е предоставена възможност да наложи дисциплинарното наказание уволнение и при други тежки нарушения на военната дисциплина, различни от посочените в ал. 1. В съответствие с доказателствения материал по делото съдът аргументирано е приел, че изборът на административния орган за налагане на дисциплинарно наказание уволнение за извършеното от военнослужещия дисциплинарно нарушение е законосъобразен и съответен на тежестта на нарушението. Не се споделят доводите на касатора относно неяснотата при спазване на изискванията на чл. 10 и чл. 11 Наредба Н-5/27.06.2012 г. по отношение на използваните техническите средства и/или тестове за установяване употребата на наркотични вещества. Както се посочи по-горе, съгласно чл. 49, ал. 1 ППЗОВСРБ през работно време военнослужещите подлежат на задължителни и/или внезапни изследвания за употреба на алкохол или злоупотреба, и/или зависимост от наркотични вещества. Условията и редът за извършване на проверките са уредени в Наредба Н-5/27.06.2012 г. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредба Н-5/27.06.2012 г. техническите средства, с които се извършва проверка за употреба на алкохол, се одобряват по реда на Закона за измерванията, а тестовете за установяване употребата на наркотични вещества се определят със заповед на началника на ВМА. Редът на вземането, тестването, опаковането, транспортирането и лабораторното изследване на издишан въздух и проби от урина и/или кръв при изследване за употреба на алкохол и/или злоупотреба с наркотични вещества се извършва съгласно Приложение 1 към Наредба Н-5/27.06.2012 г. При положителен резултат за употреба на алкохол и/или злоупотреба с наркотични вещества след изследване с техническо средство или с тест за установяване употребата на наркотични вещества, военнослужещият задължително подлежи на лабораторно изследване в най-близката МБАЛ на ВМА. Поради това не могат да се приемат за основателни притесненията редник И. Б. да откаже даването на проба за изследване, тъй като се е чувствал леко психически нестабилен и резултатът от внезапното изследването е могъл да бъде положителен поради прием на успокоителни вещества. Изцяло неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилно извършена преценка от страна на първоинстанционния съд по отношение на относимостта на мотивите в заповедта и категоризирането на извършеното нарушение от жалбоподателя като тежко . Действително в съдържанието на съдебния акт АС Стара Загора е допуснал техническа грешка като вместо нарушение е изписано наказание . Видно от посочването на разпоредбата на чл. 245, ал. 2 ЗОВСРБ, нейното съдържание, контекста и вложения смисъл от съда е ясно разграничението между термините. В конкретния случай настоящият съдебен състав намира, че допуснатата очевидна техническа грешка - на две места в трети абзац на л. 6 и в първи абзац на л. 7 от решението, е несъществена, като същата не е намерила отражение в диспозитива на постановения съдебния акт. Не се споделят доводите на касатора, че разпитаният свидетел капитан Г. Г. не е бил в състава на комисията за осъществяване на внезапно (непредизвестено) изследване за употреба на наркотични вещества по Наредба Н-5/27.06.2012 г. В приложената административна преписка по делото е Заповед ЗРД-580 от 07.12.2022 г. на командира на Военно формирование [номер], гр. Стара Загора, с която е назначена комисията за осъществяване на внезапното изследване и от която е видно, че в състава ѝ като член присъства капитан Г. Г.. Неоснователни са доводите на касатора, че не е имал качеството на военнослужещ по смисъла на ЗОВСРБ към момента на издаване на Заповедта ЗЛС-53/14.12.2022 г. за дисциплинарно наказване поради подаден рапорт 2-3769/13.12.2022 г. от жалбоподателя за служебна несъвместимост по чл. 188, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 165, ал. 1, т. 5 ЗОВСРБ. Командирът на Военното формирование [номер] се е запознал със съдържанието на рапорта на 14.12.2022 г. с положен подпис. Съгласно чл. 93, ал. 1 ППЗОВСРБ прекратяването на договора за военна служба без предизвестие на основание на ч. 165, ал. 1, т. 5 ЗОВСРБ се извършва със заповед на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на съответната структура. При упражняването на правомощието по чл. 165, ал. 1, т. 5 ЗОВСРБ, органът действа служебно, като издаването на акта не е обусловено от сезиране и от действия, които се иска да бъдат предприети и не е длъжен да освободи военнослужещия на претендираното от жалбоподателя основание. Изрична заповед за прекратяване на договора на военнослужещия въз основа на подадения рапорт за несъвместимост не е издадена преди издаването на Заповед ЗЛС-53/14.12.2022 г. Следователно към момента на издаване на Заповед ЗЛС-53/14.12.2022 г. за дисциплинарно наказване И. Б. е имал качеството на военнослужещ. Правилен е изводът на съда, че при издаването на заповедта не е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и на материалния закон. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, основателно е заявеното от ответната страна искане за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, което съдът определя в размер на 100,00 (сто) лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание чл. 221, ал. 2, пред. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение,