Решение № 8914 от 17.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3981/2024 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, чрез юрк. Б. Панайотова като процесуален представител, против решение 492 от 18.01.2024 г., постановено по адм. дело 4456/2023 г. по описа на Административен съд София град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът оспорва извода на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", като твърди доказаност на релевираното дисциплинарно нарушение от събраните писмени сведения, експертна справка и записи от видеокамерите, монтирани в служебния автомобил. Счита, че съдът не е изяснил правнорелевантните факти и не е обсъдил надлежно доказателствата по преписката. Твърди, че при налагане на наказанието е оценена тежестта на нарушението, формата на вината и цялостното поведение на служителя. С горното обосновава извод за законосъобразност на оспорената заповед. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли предявената жалба. Доводите и исканията в жалбата се поддържат в съдебно заседание от юрк. Б. Страхинов, който предявява претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника. Ответникът Г. А. Т. от гр. София, чрез процесуалния си представител адв. А. Икономов, устно в съдебно заседание и в представена писмена защита, изразява становище за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за обосновано и правилно. Претендира направените разноски за касационната инстанция, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховната прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като прецени изложените касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Оспореното решение е постановено в производство пред Административен съд София град, което е повторно, след като с решение 4641/03.05.2023 г. по адм. дело 346/2023 г., ВАС е отменил решение 7070/24.11.2022 г. по адм. дело 8209/2022 г. на АССГ и е върнал делото за ново разглеждане с указания за излагане на мотиви по всички правнорелевантни факти и за извършване на преценка относно законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 АПК. При новото разглеждане на делото, съдът е приобщил доказателствата, събрани в производството по адм. дело 8209/2022 г., като е приел допълнително копия от заповеди 513з- 704/27.01.2022г. и 513з-6306/22.07.2022 г., двете на директора на СДВР, с което е образувано дисциплинарно производство срещу мл. инсп. Г. С. П. от състава на автопатрула, заедно с настоящия ответник Г. А. Т., съотв. е наложено дисциплинарно наказание порицание на същия. С обжалваното решение, административният съд е отменил заповед 513з-6798/11.08.2022г. на директора на СДВР, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), на Г. А. Т. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР за длъжността младши инспектор, младши автоконтрольор І степен в 01 група Пътен контрол на 01 сектор Организация и контрол на пътното движение към отдел Пътна полиция при СДВР. Видно от издадената заповед, срещу нарушителя е предявено обвинение за това, че на 20.01.2022 г., около 13,30 часа, на [улица], срещу Метро 2 , след бензиностанция Петрол в посока гр. София, като член на автопатрул е спрял МПС камион ДАФ , управляван от А. К. и при извършване на проверка е поискал и приел облага в размер на 30 лева от водача за да не издаде акт за установяване на административно нарушение. Деянието е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т. 4 ЗМВР неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - по т.15, т.19, т.20, т.42, т. 49, т.50 и т.51 от същия, съставомерно по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Видно от данните по делото, дисциплинарното производство срещу Г. Т. е започнало във връзка с получен на 20.01.2022 г. в 14:18 ч., сигнал чрез телефон 112 в ОДЦ СДВР, от лице, което е пожелало анонимност за това, че на 20.01.2022г. в 13:30 ч. на [улица], срещу Метро 2 , след бензиностанция Петрол , в посока гр. София, е било спряно от полицейски служители, които го уведомили, че ще му съставят АУАН, при което той им дал 20 лева и бил освободен. За случая е уведомен дежурен следовател и служители на 01 сектор на отдел Пътна полиция при СДВР, които проверили всички автопатрули за периода от 13:00ч. до 14:30 ч. на 20.01.2022г., като локализирали служебен автомобил на МВР, а при пристигане на място установили Г. Т. и Г. П. -автоконтрольори в ОПП СДВР. По време на проверката, под служебния автомобил, проверяващият инспектор забелязал банкнота от 10 лева, сгъната многократно, а след нея банкнота от 100 лева и една банкнота от 20 лева, а при огледа на автомобила, до задната лява гума е намерена черна кутийка с гъбичка за почистване на обувки, пълна с банкноти. Служителите Т. и П. отрекли парите да са техни, а около 16:15 ч. на място пристигнал товарен автомобил, чийто водач В. Ц. заявил, че по-рано през деня е загубил кутийка за обувки, в която имал около 350 400 лева, която се върнал да потърси на мястото, където си спомнил, че е спирал. Във връзка с горните обстоятелства, полицейските служители Г. Т. и Г. П. били задържани под стража за 24 часа и е образувано досъдебно производство 26/2022г. по описа на СлО при СГП за престъпление по чл.301 от НК, но съгласно удостоверение от 08.11.2023г. на зам. градски прокурор, обвинения срещу Т. не са предявени. В електронни медии е публикувана информация за ареста на полицейските служители във връзка с получени данни за взет подкуп. В дисциплинарното производство е прието сведение от 25.03.2022г. от А. К., в което заявява, че полицейски служител поискал почерпка за да не му състави АУАН за липса на светлоотразители на калниците на МПС, и той му дал банкнота от 50 лв., а служителят му върнал 20 лева, като обяснил, че няма 10 лева, а след това се обадил на телефон 112 за да съобщи за извършената му проверка и поискания подкуп, за което разказал на шефа на фирмата, в която работи С. Д.. Последният също е представил сведение пред ДРО, в което сочи, че К. му разказал какво се е случило , а той му изпратил информация от интернет за арест на полицейски служители за взет подкуп. ДРО е приел експертна справка от 21.04.2022г. на файл, съдържащ запис от разговора между А. К. и служителя на тел. 112, видно от който водачът заявява, че е предложил пари на полицейските служители, които го спрели за проверка и те веднага ги взели, като сочи сумата от 20лв. ДРО е приобщил материали от образуваното досъдебно производство, вкл. показания на А. К. от 18.02.2022г., в които сочи, че при извършената проверка, полицай му казал, че трябва да почерпи за да предотврати фиша , а след въпрос колко пари да даде, е получил отговор за 20 лева, но му е дал банкнота от 50лв., а последният му върнал 20лв. Съдът е разпитал като свидетел полицай Г. П., присъствал при проверката на водача К. като част от автопатрула, наред с инсп. Т., който твърди, че наблюдавал пряко действията на последния и не е видял, нито чул за поискан и получен подкуп от него. При горните доказателства, за да отмени процесната заповед, съдът приема, че същата е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и в противоречие с материалния закон и неговата цел. Излага съображения за компетентност на органа, съответстваща на правомощията му по чл.204, т.3 ЗМВР; за спазване на изискванията за форма и съдържание на заповедта по чл.59, ал.2 АПК и чл.210, ал.1 от ЗМВР, на процесуалните правила по чл.205 и чл. 206, ал. 1 ЗМВР, както на сроковете по чл.195, ал.2 ЗМВР. Прието е, че органът не е изпълнил задълженията си по чл.35 АПК и по чл.206, ал. 4 ЗМВР да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая като събере и оцени събраните доказателства, включително да прецени противоречията в сведенията на лицето, което е подало сигнала, във връзка с който е започнало дисциплинарното производство. Извън горното са формирани доводи за несъответствие на заповедта с материалния закон поради недоказаност от фактическа страна на деянието, за извършването на което е ангажирана дисциплинарната отговорност на нарушителя. Обосновава се извод за отсъствие на основанието по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на полицейския служител. Сочи се, че обстоятелствата в заповедта не са установени по безспорен и несъмнен начин от представените към преписката писмени сведения, показания, звукозаписи и записи от видеокамери, като е констатирал съществено противоречие в данните на подалото сигнала лице А. К., депозирани при обаждането на тел. 112, пред ДРО и в досъдебното производство, относими към неговото поведение и това на полицай Т. по време на проверката на МПС, респ. към механизма на корупционното поведение на нарушителя според предявеното обвинение. Съдът е установил, че сведенията на К., не се потвърждават от записите от камерите, монтирани в полицейския автомобил, както и от показанията на свид. Г. П., който е присъствал по време на проверката, а данните в показанията на свид. С. Д. възпроизвеждат и то най-общо твърденията на К.. В тази връзка се счита, че ДРО не е обосновал решението си защо кредитира единствено сведенията на шофьора на МПС и не е изложил мотиви във връзка с оспорването на същите от нарушителя. Прието е, че не е доказан фактическият състав на тежкото нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР вр. с т.15, т.19, т.20, т.42, т. 49, т.50 и т.51 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, поради което процесната заповед е отменена. Решението, което е предмет на касационна проверка, е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след подробен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства като са обсъдени и наведените от страните доводите и възражения. Съдът е формирал собствени фактически и правни изводи, които се подкрепят от доказателствените средства по делото, в резултат на което е постановил обоснован съдебен акт при спазване на съдопроизводствените правила. Оплакванията в касационната жалба в обратен смисъл са неоснователни. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и след анализа им аргументирано е изложил изводите си за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Доводите му са логични и последователни и в съответствие с приложимото право, като към същите касационната инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Изцяло се споделят изводите на решаващия съд за съществени процесуални нарушения на ДРО и ДНО във връзка със задълженията им по чл.35 АПК, чл. 206, ал.4 и чл. 207, ал. 3 ЗМВР. Не е налице активно поведение на същите за събиране на всички доказателства, относими към релевантните за случая факти. На са извършени всички процедурни действия за пълно, обективно и всестранно разследване. Не са установени противоречията в данните, депозирани от единствения очевидец на процесното деяние А. К., и за преодоляване на различията в тях, респ. за установяване на обективната истина. Не са използвани допустимите процесуални средства /например не е назначена дактилоскопна експертиза на банкнотите, намерени около полицейския автомобил и при обиска у инпс. Т./, а ДРО е възприел безкритично изложеното от водача. Отсъстват доказателства относно конкретната причина за предложения, респ. за приетия подкуп. Според изложеното в заповедта, с последния се цели неизпълнение на служебно задължение от полицай Т., а именно неиздаване на АУАН. Данни за вида и характера на административното нарушение липсват, както и събрани доказателства за това. Липсва задълбочена проверка и анализ на всички събрани доказателства, като са кредитирани само тези, подкрепящи тезата за извършено дисциплинарно нарушение и то едностранчиво и тенденциозно. Изцяло са изключени от предмета на преценка данните в сигнала до телефон 112 на А. К., различаващи се от данните в дисциплинарното и в досъдебното производства. Цитиран е резултат от дактилоскопна експертиза на намерената около полицейския автомобил кутийка, съдържаща банкноти, само в частта на констатацията за липса на отпечатъци на лицето В. Ц., въз основа на което е прието, че последният не е собственик на парите, но неясно каква е връзката на това обстоятелство с деянието, за което е обвинен полицейският служител, доколкото върху посочената кутийка няма негови отпечатъци, нито доказателства, че е поставил там банкнотите. Отразени са данни от експертна справка на видеоизображения от камера, монтирана в полицейския автомобил, относно движенията на полицай Т. по време на проверката на МПС, управлявано от А. К.. Прави се констатация, че действията на нарушителя не могат да бъдат конкретизирани и не могат да се идентифицират предметите, които държи. Въпреки това се приема, че заснетото потвърждава твърденията на К. за поискан и приет подкуп, тъй като движенията на Т. не са били необходими за извършване на проверката на МПС. Изводите от изложеното са, че ДНО не е изпълнил задължението си за установяване на всички относими факти и е подходил формално. Описаните пропуски в разследването и при мотивиране на процесната заповед, освен на процесуални нарушения на органа във връзка със събирането и преценката на доказателствата, сочат и на несъответствие с материалния закон поради недоказаност на релевираното дисциплинарно нарушение. Както правилно е приел административният съд, нарушението на Т. не е установено с годни, безспорни и безпротиворечиви доказателствени средства, за да се приеме, че на посочената дата същият е извършил описаните в оспорената заповед действия, нарушаващи нормите на т. т.15, т.19, т.20, т.42, т. 49, т.50 и т.51 от Етичния кодекс. Противоречието в сведенията пред ДРО, показанията в досъдебното производство и данните в телефонния сигнал на А. К., относно причината, инициативата и размера на подкупа, както и отсъствието на други преки доказателства, разколебава съществено предявеното дисциплинарно обвинение. Няма логично обяснение, а и не е търсено, нито дадено такова от ДНО, на промяната в позицията на посоченото лице, която промяна е съществена във връзка с предявеното обвинение за поискан подкуп от полицай Т.. Освен твърденията на подалото сигнала за корупционна дейност, лице, няма други доказателства, установяващи деянието по несъмнен и категоричен начин, каквото е изискването на закона за да бъде наложено дисциплинарно наказание. Както се посочи, показанията на свид. П. опровергават обвинението, а сведенията на С. Д. освен лишени от конкретика, се основават изцяло на твърдения на К.. Данните в експертната справка от видеозаписите и в дактилоскопната експертиза, анализирани по-горе, също не доказват извършено нарушение от полицейския служител и неправилно ДНО ги приема за косвени доказателства. След като фактът на извършено от служителя деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронващо престижа на службата, не е безспорно доказан, то квалифицирането му като нарушение на чл. 203, ал. 1, т. 13 във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, е незаконосъобразно. Безкритичното приемане на твърденията единствено на лицето, подало сигнал за корупционно поведение, би означавало всеки такъв сигнал като последица да води до налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на съответния държавен служител. Предвид изложеното, изводите на административния съд, че процесната заповед е засегната от пороците по чл.146, т.3 и т.4 от АПК, са обосновани и законосъобразни, а оспореното решение за отмяната на същата, е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора, на ответника по касация се дължат направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Последното е в размер на 1 700,00лв., доказан с приложения договор за правна защита и съдействие с характер на разписка. Същото е оспорено като прекомерно от пълномощника на касатора, което възражение съдът счита за основателно. Съответен на фактическата и правна сложност на делото, което е на етапа на касационното производство, е размер на адвокатското възнаграждение според минимума по чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е 750,00лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение