Решение № 184 от 9.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9621/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Й. Ф. С. против решение 1383 от 02.08.2024 г., постановено по адм. д. 112/2024 г. по описа на Административен съд гр. Перник. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Перник не изразява становище по касационната жалба. Ответницата Н. Р. С., в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Перник отменя заповед 18-1435/02.02.2024 г. на началника на СГКК гр. Перник, с която, на основание чл. 54, ал. 4 вр. ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник, одобрена със заповед РД-18-91/ 13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК като се променят границите на съществуващи обекти в КККР, а именно ПИ с идентификатор 55871.509.1515, ПИ с идентификатор 55871.509.1526 и ПИ с идентификатор 55871.509.2014. За да постанови този резултат съдът приема,че оспорения административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което прави извод за неговата незаконосъобразност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че административният акт е издаден в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че с изменението на кадастралната карта относно границите на ПИ с идентификатор 55871.509.1526 се засяга ПИ с идентификатор 55871.509.1515, като е налице застъпване между имотите и квадратурата на последния имот се намалява. По делото е безспорно, че допуснатото с процесната заповед изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри е на основание чл. 54, ал. 4 във връзка с чл.51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Съгласно нормата на § 1, т. 16 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри спор за материално право по смисъла на чл. 70 и 71 е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. В случая допуснатото изменение не отговаря на документите за собственост, като липсват данни действащия регулационен план на гр. Перник да е приложен по отношение на процесните имоти, за да се обоснове промяната на границите на ПИ с идентификатор 55871.509.1526, като същите съвпаднат с действащия регулационен план. Разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, регламентира, че при наличие на спор за материално право грешката или непълнотата в кадастралната карта се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред, т.е. след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните, имащо сила на пресъдено нещо за тях. Ето защо като прави извод за наличие на спор за материално право, обосноваващо незаконосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски на Н. Р. С. не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства, установяващи, че такива са направени в касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,