Решение № 13363 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6614/2016 г.

Решение № 13363 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6614/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "А. Б. М - Проекти" ЕООД, гр. С., чрез процесуалния му представител - адв. В., против решение /неправилно посочено като определение/ № 2442/13.04.2016 г. по адм. дело № 11454/2015 г. на Административен съд С.-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" /"ОбСК"/ при СО, чрез пълномощника му - юрисконсулт Н., оспорва касацонната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд С.-град е отхвърлил жалбата на "А. Б. М - Проекти" ЕООД, срещу Заповед № РД-18-202/17.11.2015 г. на директора на Д "ОбСК" при СО, с която на основание чл. 57 а, ал. 1, т. 1, предл. първо, ал. 3, 6 и 7, вр. с чл. 57 от ЗУТ и Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на СО /НПОРИМДЕРД/ по отношение на същото дружество е наредено премахването на "24 бр. рекламни елемента - тип "Рекламни касети", конзолно окачени към стълбове на "Улично осветление" ЕАД, находящи се в гр. С., бул. "Цариградско шосе" - посока Център /дясно/, от пл."Площад на авиацията" до ул. "В. Ю.". За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган, при условията на законова делегация - § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Според него разпоредените за премахване 24 бр. рекламни елемента, тип "Рекламни касети" по описание от съставения КА на дл. лица при СО, отговарят на изискванията на "рекламен елемент" по § 5, т. 81 от ДРЗУТ, за които е приел, че са поставени без разрешение, в нарушение на изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗУТ. От анализа на доказателствата е извел изводи, че представените от оспорващото дружество 5 бр. разрешения за монтаж, издадени в периода 1998 - 2000 г., не касаят процесните рекламни елементи и че тези разрешения са с изтекъл срок на действие, както на основание § 87, ал. 1 от ПЗР на отменената НПДРИМДЕРД на територията на СО /приета с Решение на СОС № 24 по Протокол № 4/20.12.2007 г./, така и на основание § 5, ал. 3 от ПЗР на сега действащата НПОРИМДЕРД на територията на СО /приета с Решение на СОС № 717 по протокол № 71/06.11.2014 г., в сила от същата дата/. Поради това е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на правнорелевантните факти, изводите на съда за наличие на предпоставките на чл. 57 а, ал. 1, т. 1, предл. първо от ЗУТ, са правилни. Пред решаващия съд, както и пред настощия, касаторът не е доказал наличието на валидно издадени и действащи към момента разрешения за поставяне на процесните 24 бр. рекламни елемента, тип "Рекламни касети", окачени към стълбовете за улично осветление по бул. "Цариградско шосе" - посока център, от пл. "Площад на авиацията" до ул. "В. Ю.". Само наличието на такива разрешения, издадени на името на оспорващото дружество, по реда на чл. 57, ал. 1 и сл. от ЗУТ, чието действие не е изтекло към датата на издаване на заповедта, би могло да опровергае законосъобразността й. Позоваването от касатора на сключени договори за наем със Столична община от 1997 г. и от 2008 г., със споразумения към тях, последното от 2014 г., с предмет отдаване под наем на общински места /съгласно приложения към договорите/ за инсталиране на рекламно-информационни съоръжения, не е обсъдено от съда, но този факт е ирелевантен към премахването, тъй като касае гражданско облигационни отношения, които не могат да заместят предвидената в закона административна процедура и издаване на административен акт, необходими за поставянето на рекламни елементи от вида на процесните. Поради това правилни са изводите на съда, че представените от касатора 5 бр. разрешения за монтаж на рекламни елементи, издадени в периода 1998 - 2000 г., са с изтекъл срок на действие, както и че не касаят процесните такива - предмет на заповедта. Съгласно § 87, ал. 1 от ПЗР на отменената НПОРИМДЕРД на територията на СО /в сила от 2007 г., изм. 2009 г./, всички издадени до приемане на наредбата безсрочни разрешения за поставяне /монтаж/ на преместваеми обекти, се считат за издадени за максимално допустимия срок по чл. 20, ал. 1 от наредбата, считано от датата на приемането й, а именно за 5 г., считано от 20.12.2007 г. Този срок, както правилно е прието, спрямо издадените 5 бр. разрешения за монтаж, е изтекъл на 20.12.2012 г., след който действието им е прекратено. Тези разрешения са с прекратено действие и на основание § 5, ал. 3 от ПЗР на сега действащата НПОРИМДЕРД на територията на СО /в сила от 06.11.2014 г./, която разпоредба във вр. с чл. 30, ал. 1 от наредбата, предвижда максимален срок на действие на безсрочните разрешения за поставяне, 10 г., считано от издаването им, който срок е изтекъл най-късно през 2010 г. Настоящият състав намира, че касаторът не може да се позовава на тези разрешения, тъй като още с отменената Наредба от 2007 г. тяхното действие е прекратено, считано от 20.12.2012 г., а също и поради това, че не касаят процесните рекламни елементи, с посоченото в заповедта местонахождение. Неоснователно се поддържа, че процесните рекламни елементи са "търпими", поради което не подлежат на премахване. В ЗУТ липсва уредба за търпимост на преместваеми обекти и рекламни елементи. Неоснователно е и оплакването, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като 15 бр. от елементите са демонтирани и не съществуват. Това обстоятелство няма отношение към законосъобразността на заповедта, а единствено към нейното изпълнение. Накрая неоснователно се поддържа, че цитираната по-горе Наредба е неприложима, тъй като процесните съоръжения не са поставени върху общински имот, а върху стълбове за улично осветление и представляват елементи на градското обзавеждане, а не рекламни елементи. Наредбата е приложима, тъй като изводите на съда, че предмет на заповедта са "рекламни елементи" по смисъла на § 5, т. 81 от ДР на ЗУТ са правилни. Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 600 лева, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение