Решение № 10507 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16030/2010 г.

Решение № 10507 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16030/2010 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е във фазата на втора касация.

Образувано е по две касационни жалби на Директора на Басейнова дирекция "Дунавски район" - гр. Плевен и на "В и К" ООД - със седалище и адрес на управление гр. Габрово, бул. "Трети март", № 6, с ЕИК 817040128, подадена чрез адв. Йоана Цачева против решение № 673/4.11.2010 г. и по частна жалба на "В и К" ООД против определение № 653/9.12.2010 г. на Административен съд - Плевен, първи състав, постановени по адм. д. № 733 по описа за 2009 г. на този съд.

Директорът на Басейнова дирекция "Дунавски район" - гр. Плевен обжалва решение № 673/4.11.2010 г. на Административен съд - Плевен, първи състав, по адм. д. № 733/09 г. в частта, отменяща АУПДВ № 2/30.11.2007 г. на Директора на Басейнова дирекция "Дунавски район" с център Плевен в частта, с която на "В и К" ООД - гр. Габрово по реда на чл. 195б, ал. 1 и § 9 ПЗР на Закона за водите, е определена такса за плащане за водовземане по разрешителни № 0356/13.06.2001 г. и № 0357/13.06.2001 г. в размер на 1 433 860 лв. за периода 2001 г. - 2003 г. и е върната преписката на органа в тази част за ново определяне на таксите за ползване на водни обекти за този период, при съобразяване с мотивите на съдебното решение по тълкуване и прилагане на закона - след надлежно определяне на реалното количество ползван обем по години, категория на водата и съответното изчисляване на лихвите.

От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Според касатора съдът вместо да върне преписката на органа, е могъл да измени АУПДВ въз основа на констатациите в съдебните експертизи. Общо дължимата сума е 1 365 764,52 лв., докато претендираната съгласно акта сума е в размер на 1 433 860 лева. Към делото била приложена заповед № РД - 272/3.05.2001 г. на министъра на околната среда и водите за утвърждаване на проектни категории на повърхностни води, като на лист 4 е определен язовир "Хр. Смирненски" за първа категория. Заповедта е издадена въз основа Наредба № 7 за показателите и норми за определяне на качеството на течащите повърхностни води. Законосъобразно административният орган изчислил дължимата такса, прилагайки формулата за първа категория, след позоваване на приложимата нормативната уредба. Липсват доказателства за несъответствие на водата с цитираната категория. Практически съдът трябвало да редуцира размера на сумата по АУПДВ.

Касаторът е пледирал чрез ст. юрисконсулт Цв. Христова за уважаване на неговата касационна жалба, за отхвърляне касационната и частната жалби на "В и К" ООД - гр. Габрово.

Срещу касационната жалба на Директора на дирекция БД "Дунавски район" - гр. Плевен е подаден писмен отговор от "В и К" ООД - гр. Габрово чрез адв. Цачева. Счита, че категорията на водата по разрешителни с № 0356/13.06.2001 г. и № 0357/13.06.2001 г. не е установена от органа предвид прогласяването на разрешителните за нищожни с влязло в сила съдебно решение. Поради това разрешителните не могат да бъдат годно доказателство относно категорията на водата. Със заповед № РД - 272/3.05.2001 г. Министърът на околната среда и водите, (необнародвана), е утвърдил не действителните, а проектните категории на повърхностни води във водните обекти. Проектните категории нямат значение за определяне на таксата за водоползване по чл. 2, ал. 2 от Тарифата. Представените протоколи за микробиологичен и физико-химичен анализ на водата касаят друг период в следствие на което са неотносими доказателства. На основание чл. 170, ал. 1 АПК административният орган трябва да установи всички съществени елементи, въз основа на които е изчислил размера на дължимата такса. В отговора се съдържат и алтернативни съображения във връзка с касационната жалба.

"В и К" ООД - гр. Габрово обжалва решение № 673/04.11.2010 г. на АДмС - Плевен, първи състав по адм. д. № 733/09 г. както следва:

1. Прогласен е за нищожен АУПДВ № 2/30.11.2007 г. на Директора на БД "Дунавски район" с център Плевен в частта с която на дружеството по реда на чл. 195б, ал. 1 и § 9 от ПЗР на ЗВ е определена такса за плащане за водовземане по разрешително № 0322/22.05.2001 г. за периода 2001 г. - 2003 г.;

2. Отменен е АУПДВ в частта, с която на "В и К" ООД - гр. Габрово по реда на чл. 195б, ал. 1 и § 9 ПЗР на ЗВ е определена такса за плащане за водовземане по разрешителни с № 0356/13.06.2001 г. и с № 0357/13.06.2001 г. в размер на 1 433 860 лв. за периода 2001 г. - 2003 г.;

Върната е преписката на органа в тази част за ново определяне на таксите за ползваните водни обекти за този период, при съобразяване с мотивите на решението по тълкуване и прилагане на закона - след надлежно определяне на реалното количество ползван обем по години, категория на водата и съответното изчисляване на лихвите;

3. Отменен е АУПДВ № 2/30.11.2007 г. на Директора на БД "Дунавски район" с център Плевен в частта, с която на "В и К" ООД - гр. Габрово по реда на чл. 195б, ал. 1 и § 9 от ПЗР на ЗВ е определена такса за плащане за заустване на отпадъчни води за периода от 1.01.2003 г. до 19.08.2003 г., включително в размер на 10 806,23 лева;

Върната е преписката на органа в тази част за ново определяне на таксите за ползваните водни обекти за заустване за този период, п и съобразяване с мотивите на решението по тълкуване и прилагане на закона - след надлежно определяне на реалното количество ползван обем, категория на водата и съответното изчисляване на лихвите;

4. Изменен е АУПДВ № 2/30.11.2007 г. на Директора на БД "Дунавски район" с център Плевен в частта, с която на "В и К" ООД - гр. Габрово по реда на чл. 195б, ал. 1 и § 9 ПЗР на ЗВ в частта относно определените такси за водовземане за периода 2004 г. - 2006 г. както следва: за 2004 г. е определена дължима такса в размер на 669 180,47 лв. вместо 671372,78 лв.; за 2005 г. е определена дължима такса в размер на 636819,59 лв. вместо 638246,52 лв. и за 2006 г. е определена дължима такса в размер от 515389,57 лв. вместо 638246,52 лв.;

5. Осъден е Директора на "В и К" ООД - гр. Габрово да заплати сумата в размер на 27 964,11 лв., представляваща разноски по компенсация в полза на БД "Дунавски район" - гр. Плевен.

Касаторът счита, че съдът е трябвало да прогласи нищожността на АУПДВ в размер на 120 075,48 лв. за периода 2001 - 2003 г., вместо за сумата от 97 380 лева, както и за съответно начислената й лихва. Таксите за водоползване за 2001 г., 202 г., 2003 г., 2004 г. и 2005 г. и дължимите върху тях лихви представляват частни държавни вземания на основание чл. 13, ал. 2, т. 2 ДПК (отм.). Незаконосъобразно е постановено връщане на преписката на органа за ново определяне на таксите за водоползване. Евентуално при връщане на преписката за ново определяне на такси, указанията на съда би трябвало да бъдат само за определяне на реалното количество ползван обем относно 2003 и 2006 г. Действителната категория на водата е определена само за подземните водоизточници, респективно съдът е трябвало да измени АУПДВ, съобразявайки допълнителното експертно заключение № 2. Относно повърхностните водоизточници - яз. "Христо Смирненски" и речните водохващания липсва валиден акт, определящ действителната категория на водата на основание на които да се установи точния размер на дължимата такса за водоползване. В АУПДВ таксата за водоползване от всички източници е определена общо. Не е налице редовно делегиране на правомощието на директора на БД - Плевен по силата на заповедта от 30.09.2003 г. Решението в частта за разноските не е съобразено с чл. 143, ал. 4 АПК. Юрисконсултът е държавен служител, който получава трудово възнаграждение.

Касаторът моли чрез адв. Цачева за уважаване на неговата жалба и за присъждане на разноски.

Срещу касационната жалба е подаден отговор от Директора на БД "Дунавски район" - гр. Плевен. Счита, че касационната жалба на "В и К" ООД - гр. Габрово е недопустима, (с изключение на частта насочена против решението в частта, изменяща АУПДВ), на основание чл. 210, ал. 1 вр. с чл. 228 и чл. 159, т. 4 АПК. Според представителят на административния орган решението в горепосочените части е благоприятстващо дружеството и производството в тази част на касационната жалба трябва да бъде прекратено.

Съдебното решение в частта, с която е изменен АУПДВ е правилно и трябва да бъде оставено в сила, защото е съобразено с констатациите от ССчЕ. Въпросът за компетентността на Директора да установи задължение за такси за яз. "Хр. Смирненски" е обсъден и разрешен в предишното касационно производство. Решението в частта за разноските, имащо характер на определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

"В и К" ООД - гр. Габрово обжалва определение № 653/9.12.2010 г. на Административен съд - Плевен, I състав, постановено по адм. д. № 733 по описа за 2009 г. С определението е оставена без разглеждане молба вх. № 3552/25.11.2010 г. на адв. Цачева, като пълномощник на "В и К" ОД - гр. Габрово за допълване, съответно за поправка на очевидна фактическа грешка на решение № 673/4.11.2010 г. по адм. д. № 733/09 г. на АС - Плевен и е прекратено производството по молбата. Твърди, че отмяната на акта в частта за лихвите не е изрично постановена, като компетентен да се произнесе по този въпрос е първоинстанционния съд.

Частният жалбоподател моли за отмяна на определението.

Срещу частната жалба е подадено писмено възражение от Директора на БД "Дунавски район" - гр. Плевен. Според него е налице произнасяне в пълен обем относно законосъобразността и валидността на АУПДВ, с отмяната на главницата отпада и акцесорното вземане за лихви. Доколкото този въпрос е бил поставен и в касационната жалба за частния жалбоподател липсва правен интерес от постановяване на допълнително решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, подадена от Директора на БД "Дунавски район" - Плевен и за частична основателност на касационната жалба, подадена от "В и К" ООД - гр. Габрово. Съдът не е трябвало да основава решението си на обявените за нищожни разрешения от 13.06.2001 г.

Върховният административен съд, състав на VIII отделение, преценявайки допустимостта на касационните и на частната жалби, правилността на решението и на определението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба на Директора на БД "Дунавски район" - Плевен е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Касационната жалба на "В и К" ООД - гр. Габрово е процесуално допустима и неоснователна.

Частната жалба на дружеството е допустима, но също е неоснователна.

За да постанови обжалваните решение и определение административният съд е установил следното:

С решение № 10389/12.08.2009 г. по адм. д. № 12769/08 г. състав на ВАС - Първо отделение е отменил решение № 374/1.08.2008 г. по адм. д. № 4/08 г. на АДмС - Плевен и вместо него е върнал делото в частта относно определените с АУПДВ № 2/30.11.2007 г. такси за водоползване от повърхностни и подземни водоизточници за периодите от 2001 г. - 2006 г., както и относно таксата за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за периода от 1.01.2003 г. - 19.12.2003 г. в съответствие с дадените в решението указания.

С решение № 14381/27.11.09 г. по адм. д. № 12769/08 г. тричленният състав на ВАС, Първо отделение в производство по чл. 175 АПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на цитираното решение, като на стр. 12, ред втори отгоре (предпоследен абзац на диспозитива), вместо 19.12.2003 г. се чете "19.08.2003 г.").

При новото разглеждане административният съд е определил спора съобразно указанията на ВАС, Първо отделение. Приел е, че АУПДВ № 2/30.11.2007 г. е издаден от компетентен орган, включително в частта относно определената с него такса за водовземане от яз. "Хр. Смирненски". В изпълнение на отменителните указания е изслушано заключение по ССчЕ, неоспорено от страните. Обсъден е срокът на действие на разрешителното за заустване № 100079/6.08.03 г., като е посочено, че няма възражение относно ползването на водния обект и преди този период. Съдът се е мотивирал, че таксата не може да бъде определена на базата на наличните доказателства.

По адм. д. № 42/05 г. по описа на ПлОС е разрешен със сила на присъдено нещо въпросът за дължимостта на таксите за водовземане по разрешително № 0322/01 г., поради което и процесния акт в частта за определените такси по цитираното разрешително е прогласен за нищожен. Другите две разрешителни № 0356, № 0357/13.06.01 г. са прогласени за нищожни от ВАС, като с тях е било разрешено водовземане от яз. "Хр. Смирненски" и от повърхностни водоизточници - реки по поречието на река Янтра. Липсват монтирани измервателни уреди, като не е спорно, че през процесните периоди дружеството е ползвало вода от цитираните в двете разрешителни обекти. Съдът се е обосновал с факта, че за правото на ползване и на основание чл. 194, ал. 1 ЗВ, "В и К" ООД - гр. Габрово дължи заплащане на такси, които в случая не са били заплатени в пълния им размер. Според АДмС - Плевен обаче, в производството пред него, не може да определи способ за измерване на ползваното количество вода, нито да определи категорията на водата. Поради това в съответната част оспорения акт е отменен, а преписката е върната на административния орган за изясняване на размера на количеството ползвана вода и нейната категория.

Административният съд е обсъдил разрешенията, издадени за периода 2004 г. - 2006 г., като на вещото лице е била поставена задача да посочи какво е общото количество разрешен или отнет воден обем по видове водоизточници. Заключението на вещото лице е кредитирано и въз основа на него е постановено съдебното решение в тази му част. Прието е още, че няма доказателства да е проведена процедура по оспорване на разрешителните в частта им касателно категорията на водата. Съдът е съобразил разликата в размера на лихвата за 2004 и за 2005 г.

Разноските по делото са определени съразмерно на уважената част на жалбата и след компенсация.

Настоящият състав на ВАС, VIII отделение приема за установено следното:

По касационната жалба на Директора на БД "Дунавски район" - гр. Плевен:

Основното оплакване на касатора се изразява в това, че естеството на акта и наличните доказателства позволяват определяне от съда на размера на дължимите такси и лихви, без необходимостта от връщане преписката на административния орган. В този смисъл Директорът на БД "Дунавски район" - гр. Плевен твърди, че АУПДВ просто е трябвало да бъде редуциран до определен размер.

В мотивите на решение № 10389/12.08.09 г. тричленният състав на ВАС по адм. д. № 12769/08 г. е посочил обаче, че: 1. Съгласно § 9 ПЗР на ЗВ може да се издава нов АУПДВ за такси за водоползване без основание само за ползване от тези водоизточници, за които са се отнасяли обявените за нищожни разрешителни за водоползване с № 0356 и с № 0357/13.06.01 г.; 2. За изясняване на тези обстоятелства трябва да бъде поставена задача на вещо лице; 3. От мотивите на АУПДВ № 2/2007 г. не може да се установи по какъв способ е определен размера на отнетите водни количества по години. Според отменителния състав на ВАС, в акта са цитирани справки за отнети водни количества, без обаче да е ясно при определянето на количествата какъв способ за измерване е използван.

Изпълнявайки съдебните указания, административният съд е допуснал изслушването на заключение по ССчЕ, което само по себе си не позволява в конкретното съдебно производство да бъде определен способа за измерване на ползваното количество вода и нейната категория. Приложимата нормативна уредба регламентира два способа за измерване на количествата воден обем, който е отнет от водоизточника, а именно: Съобразно показанията на измерващите устройства; Съобразно разрешения годишен воден обем. При липсата на убедителни доказателства за монтирани устройства този способ очевидно е неизползваем от съда. Освен това не е било посочено, че количествата са определени съобразно разрешения годишен воден обем или съобразно годишния воден обем, посочен в искането за издаване на разрешение. Това е наложило по делото да бъдат изяснявани обстоятелствата, свързани с поисканите годишни водни обеми и евентуалното наличие на други, издадени разрешителни за водоползване.

Макар данни относно заявените количества вода за ползване на воден обект да се съдържат в допълнителното заключение на вещото лице, то по делото са релевирани възражения и относно категорията на водата. Такива възражения се поддържат от адв. Цачева също в писмения отговор, подаден срещу касационната жалба. Пълномощникът на дружеството релевира довода, че със заповед № РД - 272/03.05.2001 г. Министърът на околната среда и водите е утвърдил не действителните, а проектните категории повърхностни води. Събраните протоколи за микробиологични и физико-химичен анализ на водата касаят друг период, без да става ясно дали са изготвяни съответните документи и относно спорния период по делото.

Решението на Административен съд - Плевен в тази част е правилно и трябва да бъде оставено в сила.

По касационната жалба на "В и К" ООД - гр. Плевен:

Настоящият касационен състав на ВАС, VIII отделение не споделя възражението на Директора на БД "Дунавски район" - гр. Плевен за недопустимост на касационната жалба в частта й, насочена срещу решението на административния съд, в частта прогласяваща частичната нищожност на АУПДВ. Такава недопустимост в хипотезата на чл. 210, ал. 1 АПК би била налице, ако касаторът обжалваше съдебното решение, с което административния акт е прогласен за нищожен. Видно е обаче в случая, че представителят по пълномощие на "В и К" ООД - гр. Габрово претендира прогласяване нищожността на АУПДВ не само за сумата в размер на 97 380 лв., а за цялата сума от 120 075,48 лв., тоест претенцията за нищожност касае разликата между двете суми. В този смисъл касационната жалба следва да бъде възприета за допустима, но по същество неоснователна. Първоинстанционният съд е дал вяра на заключението по ССчЕ, което не е било оспорено. Оспорване на заключението от страна на "В и К" ООД - гр. Габрово за пръв път в касационното производство е недопустимо.

Касационната жалба на дружеството в частта й, насочена срещу решението на административния съд в частите, с които е отменен АУПДВ и е върната преписката в тази част на органа е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Правният интерес на дружеството да обжалва решението е обусловен от факта, че отмяната на акта е последвана от връщане преписката на административния орган с конкретни указания по тълкуване и прилагане на закона.

Оспореният акт е издаден на основание чл. 195б ЗВ, като ал. 1 от цитирания текст в редакцията, приета с ДВ, бр. 65/06 г., предвижда вземанията за неплатените такси да бъдат определяни с акт, издаден по реда на чл. 166 ДОПК. Разпоредбата на чл. 160, ал. 3 ДОПК регламентира хипотезата при която съдът отменя акта и връща преписката на компетентния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, (вж. приетото в решение № 3990/4.04.2008 г. на ВАС по адм. д. № 238/08 г., I о). Подобна е и разпоредбата на чл. 173 АПК.

По отношение неоснователността на касационната жалба срещу решението на административния съд в частта, отменяща АУПДВ относно таксата за водоползване относно разрешителни с № 0356/13.06.2001 г. и с № 0357/13.06.2001 г. касационната инстанция формулира по - горе мотиви, които са относими и към касационната жалба на "В и К" ООД - гр. Габрово.

Правилно е съдебното решение в частта, отменяща АУПДВ № 2/2007 г. на Директора на БД "Дунавски район" - гр. Плевен в частта относно определената такса за плащане за заустване на отпадъчни води за периода от 1.01.2003 г. - 19.08.2003 г., вкл., в размер на 10 805,23 лв. и е върната преписката на органа със задължителни указания. В изпълнение на отменителните указания на ВАС, първоинстанционния съд е изслушал заключение по ССчЕ, според което дължимата такса е в размер на 10 806,23 лева. Таксата е изчислена на основание разрешително за заустване № 100079/6.08.03 г., което обаче е със срок на действие, считано от 20.08.2003 г., тоест извън процесния период. Обосновани са първоинстанционните мотиви, че "В и К" ООД - гр. Габрово не е оспорило факта на ползване на водния обект за заустване и в периода до разрешителното, поради което на основание § 9 ПЗР на ЗВ такса се дължи. Невъзможността на съда да определи таксата е свързана от една страна с липсата на друго разрешително за спорния период и със съответните доказателства, позволяващи определяне в съдебното производство на процесната такса.

Касационната жалба на "В и К" ООД - гр. Габрово в частта срещу решението на административния съд, изменяща АУПДВ за периода 2004 - 2006 г. е процесуално допустима и неоснователна. От съдържанието на касационната жалба става ясно, че дружеството счита, че в тази си част АУПДВ не е трябвало да бъде изменян, респективно редуциран, а да се отмени изцяло. Касаторът обосновава твърденията си с аргумента, че таксите за водоползване и дължимите върху тях лихви имат характера на частни държавни вземания съгласно чл. 13, ал. 2 ДПК (отм.), както и че таксите за тези периоди са определени общо и без да са налице валидни разрешителни.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в отменителното решение на ВАС, Първо отделение е бил обсъден въпросът за нищожността на акта в контекста на релевираните оплаквания, свързани с характера на таксите и компетентността на органа, издал акта. Тези оплаквания не са възприети като основателни, респективно АУПДВ не е обявен за нищожен на това основание.

В съдебното решение подробно са описани валидните разрешителни, издадени на "В и К" ООД - гр. Габрово. Доколкото вещото лице е съобразило данните от тях, то съдът е дал вяра на заключението, още повече че то не е било оспорено от страните. Възникналият спор между страните е свързан с категорията на водата, която не е отбелязана в две разрешителни - с № 003346/04 г. и с № 003346/06 г. Няма данни за оспорване на категорията по останалите разрешителни по реда, предвиден в ЗВ. Правилен е изводът на съда, че двете разрешителни са издадени при същите условия и за същия обем количество вода, както по обявеното за нищожно разрешително от 2001 г., в което водата е описана с първа категория. При това нищожността на разрешителното е прогласена в следствие некомпетентност на издателя, а не поради друг порок.

Решението на административния съд в тази част също е правилно и трябва да бъде оставено в сила.

Не са налице основания за отмяна или изменение на решението в частта за разноските, имащи характера на определение. Налице са подробни мотиви от които стават ясни установения, претендирания и защитения материален интерес по делото, представен е списък на разноските. Съобразен е само един хонорар на адв. Цачева, като разноските са определени след компенсация.

Определение № 653/9.12.2010 г. на АДмС - Плевен, I състав по адм. д. № 733/09 г. е правилно.

Видно е, че в първоинстанционното решение са формирани мотиви и относно съответните на главниците лихви. Въпросът за дължимостта на таксите и лихвите е бил формулиран в касационната жалба, делото по която е било изпратено на производство в касационната инстанция. В този смисъл и доколкото лихвите представляват акцесорно вземане, то правилно първоинстанционния съд е оставил без разглеждане молбата от 25.11.2010 г. на адв. Цачева. Лихвата се дължи само върху таксата за която АУПДВ не е отменен или изменен.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на VIII отделение,