Решение № 12083 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5983/2009 г.

Решение № 12083 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5983/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160 ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Метал комерс" ООД моли да бъде отменено решение № 273/10.3.2009 г. по ахд. № 115/2008 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 450/5.9.2007 г. на ТД-Пазарджик като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмена защита. Моли РА да бъде отменен в частта, с която не му е признат данъчен кредит по чл. 73а ЗДДС, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил жалбата на "Метал комерс" ООД против РА № 450/5.9.2007 г. на ТД-Пазарджик, с който не е признат данъчен кредит 2552,16 лв по фактури № 846/11.5.2002 г. на "Дитемекс" ЕООД и са начислени лихви на основание чл. 65 ал. 4 т. 4 ЗДДС (отм.), тъй като доставчикът не е намерен на адреса за кореспонденция, и не е представил поискани по чл. 32 ДОПК документи за начисляване на данъка и осъществяване на доставката. В мотивите си съдът е приел, че ревизията е извършена при спазване на процесуалните правила и е издаден валиден РА след нея. Обсъдил е констатациите по РА, събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съответна на доказателствата по делото. Съдът е обсъдил подробно констатациите в РА за непредставени поискани доказателства относно начисляване на данъка и осъществяване на доставката на метали от прекия доставчик. Предвид заключението на вещото лице съдът е приел, че данъкът по спорната фактура е начислен от прекия доставчик и предходния -"Вагоноремонтен завод-99" АД, приел е, че представената товарителница установява превоз на металите до прекия доставчик, но след като не са представени никакви доказателства за транспорт на металите предмет на фактурата от прекия доставчик до касатора е приел, че изводът на органа по приходите за липса на доставка по фактурата е правилен. Обосновано съдът е приел, че в съдебното производство не са събрани доказателства, които да установяват осъществяване на доставката. Представената ж. п. товарителница има нечетлива дата на издаване, няма дата на превоза, няма подписи на изпращач и получател и не установява по нея да е извършен ж. п. превоз до прекия доставчик, както необосновано е приел съдът. По чл. 11 ЗСч лицата подписали счетоводните документи носят отговорност за достоверността на информацията в тях. В случая неподписаната товарителница, без съставител няма доказателствена стойност и не установява касаещи процеса факти. Законосъобразно съдът е приел, че не е установено осъществяване на предпоставките по чл. 64 ЗДДС (отм.) за признаване на данъчния кредит. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не е обсъдил направените в жалбата възражения. Позоваването на чл. 73а ЗДДС, който е в сила от 1.1.2007 г. е неоснователно. Материалните права се уреждат от закона действащ по време на възникването им и за процесната фактура от м. 5.2002 г. е приложим ЗДДС (отм.), който е действал до 1.1.2007 г. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсулско възнаграждение е неоснователно по чл. 161 ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо по делото юрисконсулско възнаграждение е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,