Решение № 2027 от 13.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14561/2008 г.

Решение № 2027 от 13.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14561/2008 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Минчо Стойчев Койчев от гр. Николаево, област Стара Загора, срещу решение № 43 от 2.10.2008 г. по адм. дело № 481/2008 г. на Административен съд - Стара Загора. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на група "АНД" сектор "ПП" при Областна дирекция "Полиция" - Стара Загора, не е изразил становище. Изпратил е с писмо министерска заповед № Iз 139/9.08.2007 г., с която са определени длъжностните лица от МВР за издаване на заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, която заповед е цитирана в оспорения пред първата инстанция административен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС-Стара Загора е отхвърлил жалбата на Койчев срещу заповед № 247/23.06.2008 г. на началника на група "Административно-наказателна дейност" сектор "Пътна полиция" при ОДП - Стара Загора, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП във връзка с чл. 22 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление до решаване на въпроса за отговорността" поради отказ да бъде проверен с техническо средство "Дрегер 7410" за употреба на алкохол и да получи издадения му талон за медицинско изследване. Като подробно е анализирал наличните доказателства, съдът е достигнал до извод, че в хода на административното производство по налагане на оспорената ПАМ не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, както и че е спазен материалният закон. Изложени са верни и правно обосновани съображения, че спрямо жалбоподателя са били осъществени признаците на фактическия състав на приложимата законова разпоредба, поради което законосъобразно административният орган му е наложил оспорената ограничителна мярка. Наведените от жалбоподателя доводи са обсъдени и преценени като неоснователни. Решението на АС - Стара Загора е правилно като краен резултат. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна отговорност. Заповедта за прилагане на мярката съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, т. 1, б. "б" от ЗДвП във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореният акт е мотивиран, включително и чрез препращане в съдържанието му към съставения акт за установяване на административно нарушение - касае се за фактически обстоятелства, неоспорени от визираното като нарушител лице, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в отказ да бъде проверен с техническо средство и да получи талон за изследване на кръвта. На основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, което не е сторено при съдебното оспорване пред първоинстанционния съд. Материалноправните предпоставки - отказ за проверка с техническо средство и отказ да получи талон за медицинско изследване (даване на кръв) са документално установени. Налице са фактическите и правни основания на две от хипотезите по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за налагане на процесната ПАМ. Основното възражение на касатора е, че не е доказано да е управлявал пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Поради това посоченото в заповедта, че е нарушил нормата на чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗДВП, не е вярно. Според настоящата инстанция цитираната разпоредба не променя установеното от фактическа и правна страна и няма отношение към законосъобразността на заповедта, тъй като в това производство не се изследват основанията за налагане на административно наказание за извършено административно нарушение, включително - вината, към която има отношение правилната квалификация на деянието. По делото в касационното производство е представена заповед № Iз1393/9.08.2007 г. на министъра на вътрешните работи, съгласно която на Стефан Станчев Конов на длъжност ВНД началник група "АНД", сектор "ПП" при ОДП - Стара Загора са делегирани права по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Поради това същият притежава необходимата компетентност да налага ПАМ, какъвто извод, но без да е запознат със съдържанието на тази заповед, е формирал и решаващият съд. С оглед на изложените съображения касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение