Решение № 9571 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8001/2019 г.

Решение № 9571 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8001/2019 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Тет-61" ЕООД със седалище в гр. С., чрез пълномощник, против решение № 22 от 10.01.2019 г., постановено по адм. д. № 1558/2018 г. на Административен съд - В., в частта, с която съдът е отменил приложена от служители на "Тет-61" ООД принудителна административна мярка "принудително преместване на моторно превозно средство", осъдил е дружеството да заплати на Р. К. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 74 лева, както и разноските по делото. Касаторът твърди, че решението е недопустимо, тъй като съдебното производство е проведено при конституиране на дружеството като ответник. Поддържа доводите си, изложени и пред първоинстанционния съд, че то е ненадлежна страна в производството, тъй като не е издател на оспорения пред съда административен акт. Алтернативно счита обжалваното решение за неправилно в частта, с която съдът е отменил оспорената принудителна административна мярка /ПАМ/; осъдил е дружеството да заплати на Р. К. обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно приложената ПАМ и разноските по делото, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска обезсилване на решението и връщане на делото за ново разглеждане от Административния съд - В., алтернативно, неговата отмяна и отхвърляне на подадената от Р. К. жалба и иск за обезщетение като неоснователни. Претендира разноски. "Тет-61" ЕООД със седалище в гр. С., чрез пълномощник, е подал частна жалба срещу определение № 348 от 5.02.2019 г. по адм. д. № 1558/2018 г. на Административен съд - В., с което съдът е отхвърлил искането на дружеството за изменение на решението в частта за разноските, с оплаквания за неговата неправилност. Ответникът Р. К., чрез пълномощник, оспорва касационната и частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадените жалби. Върховният административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на Р. К. от [населено място] срещу принудителна административна мярка "принудително преместване на пътно превозно средство, паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство" по чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. В производството е предявен и приет за разглеждане иск за обезщетение за претърпени от незаконосъобразно приложената ПАМ имуществени и неимуществени вреди. По делото са конституирани като жалбоподател Р. К. и като ответник "Тет-61" ЕООД. Съдът е установил, че на 13.05.2018 г. жалбоподателят със семейството си паркирал собствения лек автомобил Нисан Кашкай с рег. [рег. номер на МПС] в кк "Златни пясъци", в уширение на пътното платно пред офиса на кабелна телевизия. Превозното средство е принудително преместено без знанието и съгласието на собственика от служителите на "Тет-61" ЕООД. Съгласно съставения на същата дата от служители на дружеството констативен протокол, превозното средство е било паркирано в нарушение на установените в комплекса правила за движение. Съдът е установил, че собственик на конкретния път е "Паркстрой-Златни пясъци" ООД, което с договор от 2018 г. е възложило на "Тет-61" ООД дейността по преместване на паркирани в нарушение на правилата за движение пътни превозни средства, създаващи опасност или затрудняващи преминаването на другите участници в движението, както и ППС, паркирани в парцели за озеленяване, пешеходни алеи или тротоари. Дейността по принудителното преместване с помощта на превозно средство тип "паяк" е извършвано от служители на "Тет-61" ООД, посочени в нарочна заповед - А. Й. и Г. А.. С обжалваното решение съдът е приел оспорената ПАМ за незаконосъобразна и я е отменил, осъдил е дружеството-ответник да заплати на оспорващия имуществени вреди в размер на 74 лв., както и разноските по делото. Отхвърлил е искането на Р. К. за прогласяване нищожността на оспорената ПАМ, както и предявения иск за неимуществени вреди. Във връзка с подадена от "Тет-61" ООД молба по чл. 248 ГПК, вр. с чл. 144 АПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските, съдът е приел искането на дружеството за намаляването им за неоснователно и с обжалваното определение го е отхвърлил. Предмет на касационна проверка е решението на Административния съд - В. в частта, с която съдът е отменил оспорения административен акт, осъдил е дружеството-ответник да заплати на оспорващия имуществени вреди в размер на 74 лв., както и разноските по делото. В останалата част решението не е обжалвано от страната, имаща правен интерес да го стори, Р. К.. При тези данни касационната инстанция приема следното: Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. С оглед на това и във връзка с касационното възражение за недопустимост на обжалваното решение, преди да обсъди доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и за необоснованост, съдът следва да прецени неговата валидност и допустимост. Обжалваното съдебно решение е валидно - постановено е от надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано. Решението в обжалваната част е недопустимо, тъй като е постановено при участие на ненадлежна страна и без участието на органа, издал оспорения акт. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни в съдебното производство са оспорващият и органът, издал административния акт. В случая, административният акт е устното разпореждане на овластен служител на "Тет-61" ООД за принудително преместване на неправилно паркирано превозно средство. Именно негово е волеизявлението, въз основа на което е приложена фактически мярката. С оглед на това конкретен служител - физическото лице, разпоредило ПАМ, а не търговското дружество, е следвало да бъде конституиран като надлежен ответник в съдебното производство. Самото търговско дружество не е издател на оспорения акт. Фактът, че лицето, приложило ПАМ, е служител на дружеството, не води до извод, че "Тет-61" ЕООД е издател на оспорения административен акт. Фактът, че в подадената от Р. К. жалба до съда е посочено, че оспорва принудителна административна мярка, "наложена от "Тет-61" ЕООД", не освобождава административният съд от задължението да издири с предоставените му по закон процесуални правомощия и конституира правилния ответник. За да бъде съдебната защита ефективна и за да постигне своята цел, а именно разрешаването на правен спор със сила на пресъдено нещо, тя трябва да бъде проведена в съдебно производство с участието на надлежните страни. Съдебното решение, постановено с участието на ненадлежна страна, не може да постигне търсената защита, тъй като не обвързва със сила на пресъдено нещо правния субект, отговорен за твърдяното неправомерно засягане. Съобразявайки характера на административното производство, изключителна важност на въпроса за правилното конституиране на страните и специфичния предмет на съдебното административно производство - законосъобразността на акт на административен орган, законодателят в чл. 153, ал. 1 АПК е посочил кои са страните в съдебноадминистративно производство по оспорване на индивидуален административен акт - оспорващият, органът, издал административния акт, и всички заинтересовани лица. Интересите на държавата да установи и наложи законно упражняване на предоставената на органите власт и да защити субективните права и законни интереси на адресата на акта са наложили на законодателно ниво да бъде определено срещу кого се предявява искането за съдебна защита, а именно - органът, издал акта. Само на този орган законът предоставя процесуалната правоспособност да докаже пред съда законността му. Законът не поставя никакви други изисквания, за да придобие органът качеството на ответник, освен да е издател на акта. Дали издалият оспорения акт орган е материално компетентен да го издаде и дали са спазени изискванията за законосъобразност при издаването на акта, органът доказва в хода на съдебното производство. Само чрез определянето със закон за ответник на органа, издал акта, законодателят гарантира, че съдебното производство ще бъде проведено спрямо надлежния ответник. Производството по първоинстанционното дело е по реда на АПК, а не по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и направената от съда в мотивите си в съдебно заседание от 3.10.2018 г. аналогия е недопустима. Предвид изложеното и на основание чл. 153, ал. 1 АПК, като страна в производството е следвало да бъде издирен, с предоставените на съда процесуални правомощия, и конституиран органът, издател на акта, защото кой е ответникът в конкретното съдебно производство определя съдът, изхождайки от обозначения от оспорващия акт, по арг. от чл. 150, ал. 1, т. 5 АПК. В този смисъл е и установената категорична и трайна практика на Върховния административен съд. Административният съд - В., като не е определил правилно ответника по жалбата, е провел съдебно производство и постановил съдебно решение срещу ненадлежна страна. Това прави съдебното решение недопустимо. Същото следва да бъде обезсилено, а делото - върнато на съда за ново разглеждане от друг състав. Тъй като решението е недопустимо, доводите на касатора за неговата неправилност не следва да се обсъждат. С оглед горното, определението по чл. 248 ГПК, вр. с чл. 144 АПК също се явява недопустимо, доколкото присъждането на разноски, респ. искането за тяхното изменение, следват изхода на делото по основния предмет на спора, който следва да бъде разгледан при правилно конституиране на страните в производството. Воден от горното, Върховният административен съд