Решение № 15767 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1718/2009 г.

Решение № 15767 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1718/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е образувано по жалба на Диян Цветанов Трифонов от гр. Харманли, срещу Решение № 857 на Министерския съвет на Република България от 30.12.2008 г. (ДВ, бр. 5 от 20.01.2009 г.) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на ж. п. линията Пловдив - Свиленград - турска (гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км) ч" на територията на община Харманли, област Хасково в частта относно определеното обезщетение за част от имот № 77181.14.341, с отчуждена площ от 0.519 дка в землището на гр. Харманли, урбанизирана територия. Ответникът Министерски съвет на Република България, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. Заинтересованите страни - Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на финансите, Министерство на транспорта и информационните технологии и съобщенията и Национална компания "Железопътна инфраструктура, оспорват жалбата като неоснователна и молят за нейното отхвърляне. По делото няма данни по какъв метод е направена оценката на отчуждената част от имота от административния орган, за да прецени съдът правното основание за определяне на "равностойното парично обезщетение" - въз основа на пазарната цена на имоти с подобни характеристики - по чл. 32, ал. 2 ЗДС, или поради липса на извършени сделки административният орган е приложил разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 1 ЗДС. Отчуждаването на имота е на основание чл. 32, ал. 1 ЗДС и собственикът следва да получи равностойно парично обезщетение за извършената принудителна административна продажба на имота. Законодателят е предоставил избор на приложимия начин за определяне на равностойното парично обезщетение с оглед конкретно установени фактически обстоятелства по административния спор и затова съдът приема, че за въпросния имот следва да се определи като "равностойно парично обезщетение" цената, която би получил собственикът на имота, ако земята се продава на свободния пазар по цени съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС. По изложените съображения съдът намира, че административният орган в частта на решението, в която е определил стойността на дължимото парично обезщетение, е нарушил разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС. Равностойното парично обезщетение като цена на отчуждения недвижим имот следва да се определи по пазарни цени, определени по метода на пазарните аналози за реализирани сделки с недвижими имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-оценителна експертиза се установява, че за относимия по пар. 1а от ДР на ЗДС период, считано от датата на възлагане на оценката - 21.07.2008 г. цената на квадратен метър от отчуждаемата земя - част с площ от 519 кв. м. от имот , възлиза на 36.04 лв. Заключението е направено въз основа на посочените в него нотариални актове за покупко-продажба на имоти в същото землище. При изготвяне на заключението е приложен метода, посочени в законовата разпоредба на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. По тази причина и като компетентно дадено, заключението и посочената в него цена за отчуждаемия имот, следва да се възприеме от настоящата инстанция. За целия отчуждаем имот част от имот № 77181.14.341, с отчуждена площ от 0.519 дка в землището на гр. Харманли, урбанизирана територия обезщетението според вещото лице възлиза на 18 705 лв. С оглед заключението на вещото лице, определеното от административния орган обезщетение следва да се завиши от 16 089 лв на 18 705 лв. По направеното искане за присъждане на разноските по делото, ответникът - Министерски съвет на Република България е направил възражение за прекомерност на претендираните разноски съгл. Чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. Уважената част на жалбата съобразно увеличения размер на обезщетението е 2616 лв., делото не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, поради което възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да се уважи, като претендираното възнаграждение за адвокат от 800 лв. следва да се редуцира до размера на минимално определения размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2, а именно 296 лв. Съдебно-деловодните вноски, включващи депозита за експертиза от 300 лв следва да се присъдят в пълен размер. По изложените съображения, Върховният административен съд,