Решение № 12348 от 26.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13383/2012 г.

Решение № 12348 от 26.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13383/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на 04 Районно управление "Полиция" (РУП) - СДВР против решение № 4754 от 17.08.2012 г. по адм. дело № 7150/2011 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № з-339-5/21.07.2011 г. на същия административен орган, с която на Мая Георгиева Манова е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички изисквания на закона и след установяване на допуснатите от Манова дисциплинарни нарушения. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Манова против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Ответницата оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че атакуваната заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 4 от ЗМВР орган и при спазване на установените в закона срокове за налагане на дисциплинарно наказание. Заповедта е постановена след проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), приключила със справка, в която са посочени пропуски в служебната дейност на Манова при попълване на книгата за прием на граждани, при воденето на тетрадка - дневник за седмични планове, както и забавено разглеждане на преписки (справка рег. № 42039/20.06.2011 г.). Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР - нарушението е установено с постъпването на материалите от проверката при административно наказващия орган или в случая на 19.06.2011 г., когато справката, с резултатите от проверката е представена на началника на 04 РУП - СДВР (чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР). Законосъобразно е и заключението, че оспорената заповед следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения във формата на акта, на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Правилно съдът приема, че обжалваният административен акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Цитираният текст изрично предвижда в текста на заповедта освен времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, да се посочат разпоредбите, които са нарушени. В случая това не е направено. Описани са бездействия или предприети със забавяне действия на служителката по отделни преписки, но не са посочени конкретните правила за служебно поведение, разпоредби, норми или разпореждания (такива не са цитирани и в представената справка с резултатите от проверката), които служителката не е спазила и на които бездействието й противоречи. Така постановена заповедта не съдържа правните основания, обосновали издаването й, а с това препятства установяването на нарушението и накърнява правото на служителката за защита. Законосъобразна е и преценката на съдебния състав, че в нарушение на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното наказание е определено без е съобразено цялостното поведение на служителката. Освен това в противоречие с чл. 229, ал. 4 от ЗМВР не са изяснени всички факти от значение за случая, тъй като не е изяснен въпроса за служебното натоварване на Манова, въпреки твърденията, че именно това е причината за установените пропуски в служебната дейност. В съответствие със закона е и заключението на първоинстанционния съд, че посочените по-горе нарушения на формата на акта и на процесуалните правила обосновават постановяване на заповедта и в нарушение на материалния закон, тъй като административният акт е издаден, без да е установено кои свои задължения служителката не е изпълнила или на кои норми и разпоредби служебното й поведение противоречи, т. е. без да е установено, че допуснатото от служителката бездействие представлява нарушение или неизпълнение на служебните задължения. Всеки от констатираните от първоинстанционния съд и посочени по-горе пороци на административния акт съставлява самостоятелно основание за неговата отмяна. Ето защо като достига до извод в този смисъл и по тези съображения отменя обжалваната заповед, съдебният състав постановява решение, което кореспондира със закона. Погрешното посочване на издателя на административния акт в диспозитива на съдебното решение представлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 от АПК, която следва да бъде отстранена по предвидения за това ред от съда, постановил решението. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е законосъобразен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,