Решение № 9401 от 9.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7413/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. К., гражданин на Руската Федерация, срещу Решение 10063 от 27.06.2024 г., постановено по административно дело 5544/2024 г. на Административен съд- София- град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 5401 ПАМ-84-13.05.2024 г. за принудително настаняване на чужденеца в СДНВЧ София при Дирекция "Миграция", издадена от началника на ГПУ Видин. В касационната жалба са подробно развити съображения за неправилност на съдебния акт, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, АПК. Поддържа се, че липсата на отговор на първоинстанционния съд на всички направени доводи е равностойно на липса на мотиви. Счита, че първоинстанционният съд е следвало да установи, че процесната заповед е незаконосъобразна. Моли да се отмени решението на административния съд. Касационният жалбоподател А. К., в открито съдебно заседание, лично и чрез адвокат Таков, моли за отмяна на решението на първоинстанционния съд. Ответникът - началникът на ГПУ Видин, чрез гл. юрисконсулт Т. Кулинова, представя писмени бележки, в които се поддържа неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Производството пред административния съд е образувано по жалба подадена от А. К., гражданин на Руската Федерация, срещу Заповед 5401 ПАМ-84-13.05.2024 г. за принудително настаняване на чужденеца в СДНВЧ София при Дирекция "Миграция", издадена от началника на ГПУ Видин. С оспорената заповед лицето е принудително настанено в СДНВЧ, на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), във връзка с издадена срещу него Заповед рег. 5401 ПАМ-83-13.05.2024 г. за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "Връщане до страната на произход", като е прието, че е налице опасност от укриване на чужденеца и от възпрепятстване на изпълнението на наложената ПАМ. Според мотивите на административния орган, чужденецът е задържан на 17.12.2023 г. на ГКПП Видин Дунав мост на излизане от страната към Република Румъния, като е предоставил за гранична проверка лична карта на българско лице. При извършената проверка на чужденеца е открит дипломатически паспорт от Киргистан на името на Kildigushev Azamat, роден на [дата]. При извършване на справка в АИС-ИД е установено, че лицето Kildigushev Azamat, роден на [дата]., се издирва от ИНТЕРПОЛ РУСИЯ, цел екстрадиция. Чуждият гражданин А. К., роден в гр. Уфа, БАССР, гражданин Киргистан, е без документ за самоличност и без адресна регистрация в Република България. На лицето е наложена ПАМ със Заповед рег. 5401 ПАМ-83-13.05.2024 г. на началника на ГПУ за Връщане до страната на произход Киргистан на основание чл. 39а, ал. 1, т.2, чл. 41, т. 1 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ. Административният съд е приел подадената жалба срещу административния акт за неоснователна. Посочил е, че заповедта е била издадена от компетентен орган и при нейното постановяване не били допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, а материалният закон е приложен правилно. Първоинстанционният съд е развил доводи, че видно от обстоятелствената част на оспорения административен акт, същият предпраща към мотивите на Предложение рег. 5401р-9285/13.05.2024 г. Поради тези съображения АССГ е приел, че заповедта за настаняване в СДНВЧ е материално законосъобразна, като жалбата е отхвърлена. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Това е така, защото при установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод, че заповедта е постановена в съответствие с изискванията за законосъобразност. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за формално присъствие на мотивировка, което е равносилно на липсата на мотиви. При извършената преценка за законосъобразност на оспорената заповед, решаващия съд е изложил съображенията си с оглед наличните факти и обстоятелства, като правилно е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и е надлежно мотивиран. Административният съд е обсъдила подробно оплакването на жалбоподателя, че процесната заповед няма мотиви, и законосъобразно е установил, че такива съществуват, съставляващи правното и фактическото основание за издаване на индивидуалния административен акт. Безспорно е, че като правно основание за издаване на решението административният орган е вписал текста на чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ, а като фактическо основание Предложение рег. 5401р-9285/13.05.2024 г. и заповед рег. 5401 ПАМ-83-13.05.2024 г. Законосъобразни са изводите на АССГ, че е налице допустимо препращане, обосноваващо надлежно мотивиране на крайния акт на началника на ГПУ Видин. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за липса на предпоставките на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ за издаване на процесната заповед. Съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, спрямо когото е приложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 от същия закон, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудителното му настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. В Глава IV - Задържане с цел извеждане на Директива 2008/115/ЕО са визирани предпоставките, при наличието на които може да бъде задържано лице с цел извеждането му от страната. Така според чл. 15, § 1, буква "а" от Директива 2008/115/ЕО, освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, държавите-членки могат да задържат гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, само за да се подготви връщането и/или да се извърши процеса на извеждане, и по-специално когато е налице опасност от укриване. В случая може да се направи обосновано предположение за наличието на тези предпоставки за принудително настаняване на лицето, а обстоятелството, че с Определение 7938 от 07.06.2024 г. по адм. д. 5545/2024 г. на АССГ, 9-ти състав е отменено разпореждането за допуснато предварително изпълнение на заповед рег. 5401 ПАМ-83-13.05.2024 г., не променя горните изводи. Посоченото е относимо и към представеното пред първоинстанционния съд Решение 95 от 27.03.2024 г. по въззивно ч. н. д. 2024100060198/2024 г. по описа на Апелативен съд София, 8-ми наказателен състав, с което е отменено Решение 9/01.02.2024 г. на Окръжен съд Видин по молбата за екстрадицията на А. К. и изготвената медицинска експертиза за целите на съответното производство. Последните са настъпили към датата на издаване на процесната Заповед 5401 ПАМ-84-13.05.2024 г. от началника на ГПУ Видин. Лишени от основание са и доводите, които според жалбоподателя ще доведат до сериозно накърняване на правата му, предвид влошеното му здравословно състояние. По делото не са налице обективни данни, че по отношение на настанените в СДВНЧ лица не се оказват медицински грижи и лечение, включително и консултации с медицински специалисти. Неотносими са изложените обстоятелства за наличието на подадена молба от касационния жалбоподател за международна закрила в Държавната агенция за бежанците. В тази насока по делото пред първоинстанционния съд е приобщено Решение РПЗТ-41/13.06.2024 г. на председателя на ДАБ при МС във връзка с подадената молба за предоставяне на международна закрила вх. 0К-13-988 от 13.06.2024 г. от А. К.. Настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че съгласно чл. 44, ал. 12 ЗЧРБ, настаняването в специалните домове за временно настаняване на чужденци не се прекратява, когато има сериозни основания да се предполага, че чужденецът е подал последваща молба за международна закрила единствено с цел да забави или да затрудни изпълнението на наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 или 3. В конкретиката на казуса, преценката на първоинстанционния съд за наличието на предпоставките по чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ е подкрепена от противоречивите обяснения относно гражданството на лицето и опитът за преминаване на държавната граница на Република България в Република Румъния на 17.12.2023 г., без разрешението на компетентните органи, чрез ползването на неистински официален документ (лична карта на български гражданин). Следва също така да се посочи, че както в първоначално подадената жалба, така и в касационната жалба касаторът не сочи факти и обстоятелства, които не са били обсъдени от органа при постановяването на оспорения акт. Чуждият гражданин е упражнил в пълна степен правото си на защита в хода на съдебното производство, като не е оборил релевираните от административния орган обстоятелства по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, съставляващи фактически основания за издаване на процесната заповед. Обобщената преценка на всички относими обстоятелства обосновава правилното заключение, че други по-леки принудителни мерки не могат да бъдат приложени по отношение на касатора. По делото не е спорно обстоятелството, че лицето няма установено местоживеене и средства за издръжка. По-лека принудителна мярка би била неефективна, а освен това и трудно осъществима. Прилагането й би означавало да се постави под условие възможността за изпълнение на принудителното извеждане. Следователно, с оглед конкретните обстоятелства по делото в случая е изпълнено и изискването на чл. 15, § 1 Директивата - да не може да се приложи ефективно друга достатъчна, но по-лека ПАМ. Предвид изложеното, не са налице сочените от касатора отменителни основания, като АССГ правилно е приложил закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение