Решение № 233 от 4.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 456/2012 г.

Решение № 233 от 4.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 456/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Бисер Троянов Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ю. Р. К., чрез служебния му защитник адвокат Р. П., против решение № 6 от 30.01.2012 г. по в. н. о. х. д. № 634/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с искане за намаляване на наказанието като явно несправедливо, визирайки касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Изтъква аргументи, че въззивният съд не е взел предвид тежкото семейно положение, младата възраст, чистосърдечното разкаяние и проявената критичност от подсъдимия към извършеното престъпление, както и неговия принос за разкриване на обективната истина. Действията на подсъдимия са съпоставени на нелеката семейна среда, в която касаторът израснал. Предлага наказанието да бъде определено при условията на чл. 58а, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и размерът достигне под специалния минимума на чл. 199, ал. 1 от НК. В съдебно заседание служебният защитникът поддържа жалбата и направеното с нея искане, като подновява доводите. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за нсоспователна. Изразява становище за справедливост на наказанието и отсъствие на поправителен ефект у подсъдимия, манифестиран с предходните единадесет осъждания. В последна дума подсъдимия Ю. Р. К. изразява съжаление за извършеното. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 6 от 30.01.2012 г. по в. н. о. х. д. № 634/2011 г. Пловдивският апелативен съд потвърдил присъда № 119 от 21.11.2011 г. по н. о. х. д. № 1897/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с която подсъдимият Ю. Р. К. бил признат за виновен в това, че на 22.07.2011 г. в гр. Пл., при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи на обща стойност 1 115,90 лева, от владението на В. Т. Т., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила и заплашване, поради което на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. "А" и "Б" от НК и чл. 58а от НК му било наложено наказание от 4 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът зачел предварителното задържане на подсъдимия К. с мярка за неотклонение "задържане под стража", считано от 13.08.2011 г. до влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото от 70 лева. Първоинсганционното съдебно производство протекло по реда на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК с признание на фактите от подсъдимия К. Наложеното на подсъдимия Ю. Р. К. наказание от четири години лишаване от свобода е било обсъдено от въззивната инстанция, която изцяло е възприела индивидуализиращите предпоставки, посочени в мотивите на първоинстанционната присъда. Предложените с касационната жалба смекчаващи наказанието обстоятелства вече са били взети предвид при определяне на наказанието, като: младата възраст на дееца (макар в това понятие трудно да се вместват навършените 32 години от подсъдимия К.), тежкото му материално и семейно положение и изразеното съжаление за стореното. За отегчаващо обстоятелство са възприети миналите осъждания на подсъдимия, невлияещи върху правната квалификация на деянието (които не са изрично посочени). Въззивният съд отново е възприел превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и е потвърдил размера на санкцията, определен към минимума на престъпния състав по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК, а именно - шест години лишаване от свобода. Тази санкция съдът законосъобразно е редуцирал по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК с една трета, налагайки наказанието лишаване от свобода в размер от четири години, което е под законовия минимален размер от пет години. Наказанието съответства на тежестта на извършеното престъпление, на личността на дееца и може да съдейства за постигане на целите по чл. 36 от НК. Допълнително наведените в касационната жалба съображения нямат необходимата тежест да породят допълнително занижаване на санкцията от наложената с присъдата, поради което тя е справедлива. Отсъства необходимост от привеждане на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, като не се налага изменение на въззивното решение. Затова то следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК