Решение № 15257 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12678/2014 г.

Решение № 15257 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12678/2014 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, против решение № 1795/30.07.2014 г., постановено по адм. дело № 764/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отменено решение № 459/15.01.2014 г. на касатора и потвърденото с него разпореждане № 4907166082/29.08.2013 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, се иска решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против административния акт. Ответникът по касационната жалба - Никола Димитров Бозовски от гр. Пловдив - не ангажира становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение Административният съд гр. Пловдив е отменил решение № 459/15.01.2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 4907166082/29.08.2013 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1, 2 КСО на Никола Димитров Бозовски и е спряна получаваната от него лична пенсия за инвалидност на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 КСО. Съдът е върнал преписката на ТП на НОИ - гр. Пловдив за произнасяне по подаденото заявление за отпускане на пенсия, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови това решение съдът е приел, че осигурителния стаж на Бозовски за периода от 22.10.1970 до 28.03.1975 г., положен на длъжност "пом. технически ръководител" в "Хидро" ООД - гр. Ловеч, неправилно е зачетен за трета категория, по съображението на пенсионния орган, че този стаж е неизяснен. Като е обсъдил представените удостоверения обр. УП - 3, както и трудовата книжка на лицето, съдът е извел извода, че за посочения период стажът на лицето следва да се зачете при условията на чл. 104, ал. 3 КСО. Според решаващия състав административният орган неправилно се е позовал и на разпоредбата на чл. 70а, ал. 4 КСО. Съдът се е задоволил да развие твърде пестеливи мотиви, но като краен резултат решението е правилно. Спорният въпрос по делото е от коя категория труд следва да се зачете осигурителният стаж на Бозовски за периода от 22.10.1970 до 28.03.1975 г., положен на длъжност "пом. технически ръководител" в "Хидро" ООД - гр. Ловеч. Безспорно по делото е отразеното в трудовата книжка на лицето, а именно, освен стажът и изискуемите се подписи на съответните длъжностни лица, в книжката изрично е посочено, че описаният стаж е "подземен четири години, пет месеца и шест дни". Работил е в силикозоопасна среда - протокол № 400/9.08.1974 г. ХЕИ - Пловдив. За изследване на наличните документи относно категорията на полагания труд от Бозовски през процесния период, съдът е назначил и изслушал счетоводна експертиза. В заключението си вещото лице е посочило, че не може да отговори каква е била структурата на предприятието "Водно строителство" на чийто подземен обект - III-ти прозорец - е положен спорния труд - руднична или безруднична, участъкова или безучастъкова, поради липсата на предадена документация. Несъхранената в цялост документация на осигурителя - обстоятелството, че в ТП на НОИ - Смолян, не са предадени структурни и щатни разписания на "Хидро" ООД - Ловеч - и че не може да се отговори къде в структурата на предприятието се позиционира длъжността на лицето, не се дължи на поведение на жалбоподателя и не следва да се третира като отрицателен факт при преценка правата на осигуреното лице. Съгласно чл. 347 от КТ, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Като официален удостоверителен документ тя има материална доказателствена сила. По аргумент от чл. 179, ал. 1 ГПК, тя е "доказателство" за изявленията, които се съдържат в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 НПОС един от документите, с които се установява осигурителния стаж, е трудовата книжка. Действително, така непълно оформените разплащателни ведомости препятстват установяване на длъжността на Бозовски, но в тази връзка е налице записване в трудовата книжка, което запълва празнотата в разплащателните ведомости, които също са официален документ. Предвид изложеното, съдът правилно е достигнал до извода, че спорният осигурителен стаж за периода от 22.10.1970 до 28.03.1975 г. следва да бъде зачетен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО. Правилни са също изводите на съда, че при зачитането на осигурителния стаж не намира приложение разпоредбата на чл. 70а, ал. 4 КСО /редакция ДВ, бр. 1/2002 г., в сила от 1.01.2002 г./, която предвижда, че при определяне на осигурителния доход за периода до 31.12.2006 г. за лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 не се включват начислени и неизплатени възнаграждения. В качеството и на материалноправна норма в сила от 1.01.2002 г. не й е придадено изрично обратно действие, поради което същата не може да намери приложение за осигурителния доход преди тази дата По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение