Решение № 13906 от 24.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8022/2013 г.

Решение № 13906 от 24.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8022/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по три касационни жалби на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, "Енерго-Про Мрежи" АД против решение № 4871 от 8.04.2013 г., постановено от Върховен административен съд, IV отделение по адм. дело № 13197/2012 г., с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне, считано от 18.09.2012 г. временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на Електроенергийния системен оператор ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, "Енерго-Про Мрежи АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта по раздел III, т. 12, а именно за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18/20.06.2011 г., с инсталирана мощност над 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 1.01.2012 - 30.06.2012 г. - 189,38 лв. за МВтч. В касационните жалби са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с искане за неговата отмяна. Ответниците в касационното производство - "Солера Енерджи" ЕАД, ПСП "Здравец" ЕООД, "Шабла Вю" ЕООД, "Терес" ЕООД, "Пи Ви Пи" ООД - всички със седалище гр. София, чрез процесуалния им представител адв. Пл. Пеев и "Биомет Солар Пчеларово" ЕООД /с предишно наименование "Ей и Ес Солар България Пчеларово" ЕООД/, чрез процесуалния си представител адв. Спасов оспорват подадените касационни жалби и считат, че касационното производство следва да бъде прекратено, тъй като решение № Ц-33/14.09.2012, в обжалваната част по раздел III, т. 12 е отменено с влязло в сила решение на ВАС, петчленен състав, постановено по адм. дело № 6082/2013 г. Алтернативно се поддържат доводи за неоснователност на подадените касационни жалби. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби, по съображения за противоречие на обжалваното решение с материалния закон. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид наведените касационни основания и извърши дължимата преценка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, "Енерго-Про Мрежи" АД са процесуални допустими, като подадени от надлежни страни, за които атакуваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Възражението на ответниците по касация за прекратяване на касационното производство, е неоснователно. Наличието на влязло в сила съдебно решение, с което оспорения административен акт е отменен е неотносимо към основанията за допустимост на касационното производство по чл. 210 и чл. 211 от АПК. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни, по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред тричленния състав на ВАС е било решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта по раздел III, т. 12, а именно: за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18/20.06.2011 г., с инсталирана мощност над 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 1.01.2012-30.06.2012 г. - 189,38 лв. за МВтч. За да отмени административния акт в оспорената му част първоинстанционният съд е приел, че е незаконосъобразен, поради нарушение на изискванията за форма и съдържание на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Решението е недопустимо, поради наличие на основание по чл. 159, т. 6 от АПК за недопустимост на оспорването, настъпило в хода на съдебното производство. Съображенията за това са следните: С цитираното от процесуалния представител на ответника "Биомет Солар Пчеларово" ЕООД, решение № 8937/19.06.2013 г., постановено по адм. дело № 6082/2013 г., по описа на ВАС, петчленен състав, първа колегия, с което се оставя в сила решение № 4083/25.03.2013 г., постановено по адм. дело № 12494/2012 г., по описа на ВАС, Четвърто отделение, по жалба на "Улер 2009" ООД е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта по раздел III, т. 12. В този смисъл е и решение № 11549/16.09.2013 г. на ВАС, петчленен състав, постановено по адм. д. № 6075/2013 г. с което е оставено в сила решение № 3927/20.03.2013 г. по адм. дело № 12404/2012 г. по описа на Върховен административен съд, четвърто отделение. Следователно спорът за законосъобразността на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, в обжалваната му част по раздел III, т. 12 е разрешен в хода на съдебното производство, с влязло в сила съдебно решение, като решението на ДКЕВР е отменено като незаконосъобразно по жалба на друго лице. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изр. 2 от АПК съдебното решение, с което административният акт е отменен, има действие по отношение на всички. По силата на цитираната норма конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт, състоящо се в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици и се разпростира не само по отношение на страните по делото, а по отношение на всички. Съгласно чл. 297 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Наличието на влязло в сила решение по оспорването, съгласно чл. 159, т. 6 от АПК представлява основание за недопустимост на жалбата, въз основа, на която е образувано съдебното производство. Действително юридическият факт, породил процесуалната пречка за разглеждане на спора по същество е настъпил в хода на съдебното производство, но в случая се касае за абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на жалба, за която съдът е длъжен да следи служебно по всяко време, докато процесът е висящ. В касационното производство това служебно задължение е регламентирано в нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК, като част от задължението съдът да следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното решение. Преценката за допустимост на съдебния акт се извършва въз основа на всички процесуални предпоставки за допустимост на жалбата или протеста, предвидени в чл. 159, т. 1 - т. 8 от АПК. В конкретния случай по оспорването на раздел III, т. 12 от решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР е налице влязло в сила съдебно решение за отмяна на административния акт, което съгласно чл. 177, ал. 1, изр. 2 от АПК има действие по отношение на всички и има за последица недопустимост на жалбите, подадени от "Солера Енерджи" ЕАД, ПСП "Здравец" ЕООД, "Шабла Вю" ЕООД, "Терес" ЕООД, "Пи Ви Пи" ООД и "Биомет Солар Пчеларово" ЕООД /с предишно наименование "Ей и Ес Солар България Пчеларово" ЕООД/ против същия акт, на основание чл. 159, т. 6 от АПК. Недопустимостта на съдебното оспорване обосновава недопустимост и на първоинстанционния съдебен акт, с който спорът е решен по същество - касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК, за което касационната инстанция следи служебно съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК обжалваното решение следва да се обезсили, а производството по делото - да се прекрати. При наличието на основание за недопустимост на съдебния акт е безпредметно да се обсъждат останалите касационни доводи, наведени в подадените касационни жалби, относно наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 във връзка с чл. 159, т. 6 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,