Решение № 13478 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6041/2013 г.

Решение № 13478 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6041/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Екопласт 2002" АД, със седалище и адрес на управление в гр. Ямбол, ул. "Ямболен" 13, представлявано от изпълнителния директор Видьо Вълков Видев, срещу решение № 44 от 29.03.2013 г., постановено по адм. дело № 19/2013 г. по описа на на Административен съд (АС) - Ямбол, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу АУЗД № 4/20.10.2011 г., издаден от орган по приходите при община Ямбол. По доводи за материална незаконосъобразност и съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на атакувания акт, се претендира отмяната му. Ответникът - началникът на отдел "Местни данъци и такси" при община Ямбол, не изразява становище по постъпилата жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на жалбоподателя във връзка с релевираните касационни основания и извърши служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК на съдебния акт, счита постъпилата жалба за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. По съществото на спора, съдът съобрази: С акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 4 от 20.10.2011 г., издаден от гл. инспектор "МДТ" при Община Ямбол, потвърден с решение № 001/11.01.2012 г. на н-к отдел "МДТ" към Дирекция "Финанси" при община Ямбол, е определено задължение за такса битови отпадъци (ТБО) на "Екопласт 2002" АД в размер на 5 428,19 лв. и 497,69 лв. лихва за 2010 г. и 3 441,14 лв. - главница и 108,96 лв. - лихва за 2011 г. за обект, находящ се в гр. Ямбол, Индустриална зона, м."Чатал могила". При съдебното обжалване АС - Ямбол е приел за установено, че процесният недвижим имот, собственост на "Екопласт 2002" АД попада в границите на населеното място, където съгласно заповеди № РД - 02/0396 от 22.10.2009 г. и № РД- 02/0532 от 29.10.2010 г. на кмета на община Ямбол, за 2010 г., респ. 2011 г. се извършват съответните услуги по поддържане чистотата на териториите на обществено ползване. При това положение и предвид представените от община Ямбол удостоверение и извадка от кадастрална карта на землище на общината относно имота на касатора, договор № 102/12.09.2008 г., сключен между община Ямбол и ГД "Комунални дейности и благоустройство" и договор № 212/13.09.2011 г. между община Ямбол и обединение "Комуналуниверс" за извършване дейност по почистване и поддържане на чистотата, платежни нареждания, протоколи за извършена работа и графици по двата договора, АС - Ямбол приема, че след като имотът попада в границите, за които съгласно заповедта на кмета е предвидено съответната услуга да се предоставя и са налице данни, че същата е предоставяна, то дължимостта на ТБО по посочения компонент - "Поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" е установена, а жалбата неоснователна. От своя страна касаторът излага конкретни съображения, че от м. януари до м. март 2010 г. няма график и протокол за предоставена услуга в района, респ. същата не предоставяна; от м. април до м. юни 2010 г. включително има изготвен график, но няма представен протокол за констатиране извършена услуга; от м. юли до м. септември има график и протокол, който обаче не предполага извода, че услугата е осъществена в близост до въпросния имот, т. к. е записано разписание ул. "Ямболен" до "Екобулпак", каквато улица или обект "Екобулпак" не съществува, няма и такъв обект. За м. ноември и декември 2010 г. липсва график и протокол за извършвана услуга в района. Относно 2011 г. се твърди, че от м. януари до м. март и от м. август до м. септември няма изготвен график и протокол за предоставена услуга. Поради това касаторът претендира, че в съответните периоди услугата не е осъществявана, респ. таксата за предоставянето й не е дължима. Така направените касационни възражения не обосновават незаконосъобразността на съдебния акт, респ. същите са неоснователни: По силата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ ТБО по компонента "Поддържане териториите за обществено ползване" не се дължи, когато услугата не се предоставя. В действителност, предвид възмездния характер на таксата, за да е налице дължимостта й следва дейността да бъде реално осъществена. Вън от съмнение е факта, че същата е дължима, независимо дали съответното лице ползва териториите за обществено ползване, т. к. поддържането им е в общ благоустройствен интерес на цялата община, респ. законодателят е предвидил пропорционалност при определяне на таксата в зависимост именно от вида и характеристиките на задължения субект. Относно тях обаче спор не е налице. Съгласно описаните по-горе доказателства, община Ямбол представя заповеди № РД-02/0396 от 22.10.2009 г. и № РД-02/0532 от 29.10.2010 г, с които е определена територията, която ще бъде почиствана и поддържана през 2010 г. и 2011 г. Представени са и договори със съответните дружества. По силата на чл. 1, ал. 2 на цитирания договор № 102/12.09.2008 г. дейностите по почистване се извършват съгласно утвърден от възложителя график, а съгласно чл. 2, ал. 2 разплащането на задълженията се извършва с представени и заверени месечни или междинни протоколи за приемане извършената дейност. Съгласно т. 2 на тълкувателен протокол от 12.09.2008 г. към същия договор, дейностите по "Поддържане на озеленените територии" се извършват съгласно утвърден от възложителя ежемесечен график. Налице са и протоколи и графици за извършваната дейност, както и изискуемата по силата на чл. 66, ал. 4 ЗМДТ план-сметка. Същите тези обстоятелства налагат извода, че услугата действително се извършва, а дължимостта на ТБО е несъмнена. Що се касае до твърдението, че за определени периоди не са представени протоколи и графици, съдът счита, че: 1). липсата на същите не означава фактически непредоставяне на услугата и 2). от значение за конкретния компонент на ТБО е реалното предоставяне на услугата, като същото е свързано с реалната необходимост, обуславяща интензитета на предоставянето й. Респ. дали даден месец ще се наложи съответна територия да бъде почистена няколко пъти или определена територия може да не бъде чистена по-дълъг интервал е въпрос на фактическа необходимост от почистването. От друга страна, реалното положение - да бъдат поддържани чисти териториите за обществено ползване, с оглед който императив е налице и организирана дейност по поддръжката, обосновават дължимостта на таксата. Неоснователно е оплакването, че за част от периода (м. юли - м. септември) услугата не е осъществена в близост до въпросния имот, т. к. в приложените по делото протоколи и графици е записан като почистен участъка от ул. "Ямболен" до "Екобулпак", каквато улица или обект "Екобулпак" не съществува. Безспорно е установено, а и справката в търговския регистър показва, че дружеството е учредено и въпросният обект се намира в зона "Индустриална", ул. "Ямболен". Респ. за същата територия услугата е предоставяна фактически. Дали съществува обект "Екобулпак" е въпрос, ирелевантен за настоящето дело, при липсата на спор, че през процесния период зона "Индустриална" е била почиствана, а обектът несъмнено попада в същата зона и се намира на същата улица, на която е извършена дейността. В този контекст следва да се отбележи, че доказването на факта, че услугата действително е извършвана е в тежест на община Ямбол като положителен за нея факт. Твърденията на касатора в предходното производство са неоспорени, като АС - Ямбол е приел, че съгласно чл. 71, т. 2 ЗМДТ не съществува правна възможност за недължимост на таксата при установено частично непредоставяне на услугата. Разпоредбата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ регламентира основание за недължимост на таксата за услугата "Поддържане чистотата на териториите за обществено ползване", представляващо нейното непредоставяне от общината. В случая, видно от данните по делото и при липсата на оспорващи ги твърдения и опровергаващи ги доказателства, следва да се приеме, че такава услуга е осъществявана. Освен това, Върховният административен съд вече е имал възможността да се произнесе, че за дължимостта на таксата за тази услуга е необходимо услугата да е извършвана по отношение на обществените територии в населеното място, в което се намира недвижимият имот, а не конкретно по отношение на този имот, т. к. самият характер на въпросните територии предполага ползването им от всички лица, които са собственици или ползватели на недвижими имоти в съответното населено място. В този смисъл виж решение № 3311 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. дело № 5782/2011 г. Що се касае до последното твърдение на касатора, че съдебният акт е незаконосъобразен, т. к. същият потвърждава фактически един немотивиран АУЗД, откъдето черпи аргумент за съществено процесуално нарушение от страна на АС Ямбол, настоящият състав счита същото за неоснователно. Съгласно ТР № 16 от 31.III. 1975 г., ОСГК на ВС мотивите към акта са налице, когато същите се съдържат в административната преписка към акта и ако изхождат от същия орган, издал акта. В конкретния казус фактически и правни основания следват от факта, че имотът - собственост на дружеството се намира в границите, определени със заповед на кмета, в които се представя услугата, за предоставянето на същата са налице сключени договори, видно от приложенията към които, почистването на териториите за обществено ползване се осъществява редовно. Относно факта на предоставянето на услугата реално липсва спор между страните, като спорът се свежда единствено до документите, доказващи изпълнението й. Изпълнението като факт може да се доказва със всички законово допустими средства, като при наличие на ясни индиции за осъществяването му и липсата на спор относно фактическото положение (териториите за обществено ползване са реално поддържани), съдът приема същото за осъществено. Следователно неоснователно е твърдението, че процесният АУЗД е немотивиран, т. к. видно от данните по делото органът е установил наличие на всички необходими предпоставки за възникване на задължението. Фактическият състав на дължимостта на ТБО по съответния компонент е осъществен, което мотивира и издаването на съответния акт. В интерес на правоприлагането следва да се отбележи още, че незаконосъобразно съдът е квалифицирал приложените по делото справки, протоколи, рекапитулации за извършената работа, като официални документи, респ. позовавайки се на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК е счел, че съдържанието им не може да се опровергава със свидетелски показания. На първо място, описаните документи представляват уговорен от страните начин на установяване изпълнението на договора и основание заплащане дължимите от общината суми. Т. е. същността и предназначението им е насочено към установяване изпълнението на облигационното отношение. Същите имат действие между страните и удостоверяват настъпили обстоятелства между страните във връзка с изпълнението. Респ., при спор относно неизпълнението на договора между тях, в рамките на нарочно производство гражданският съд ще следва да ги прецени с оглед действителността на волеизявленията, т. к. гражданският съд не се интересува от реалността на изпълнението, ако е налице недвусмислено волеизявление за приемане на работата. От значение за ЗМДТ обаче е реалното изпълнение на дейностите по почистване и извозване. По силата на чл. 59, ал. 1 ЗМСМА, общините могат да си сътрудничат помежду си, с областите, с юридически или физически лица и да създават сдружения, чрез които да постигат цели от взаимен интерес и на които да възлагат изпълнението на дейности, произтичащи от техните правомощия. По аргумент от чл. 10, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда, компетентен да предприеме действия по опазване на чистотата е кмета на общината. Нормата на чл. 19 и сл. от Закона за управление на отпадъците определят кмета и общинският съвет като органи, компетентни и задължени да организират дейностите по поддържане чистотата на територията в общината. Аналогични разпоредби се съдържат и в ЗМСМА. Респ. общините осъществяват лично или чрез избрани от тях лица дейностите по поддържане на чистотата. Общината има правото да договаря определен кръг дейности, делегирайки договорно изпълнението на своите правомощия и задължения. Ето защо решението на ОбС, с което е оправомощен кмета за издаде заповед и заповедта на кмета, с която е определено дружеството, което да осъществява съответната дейност, представляват официални документи. Самият договор между кмета на общината и дружеството обаче, както и протоколите към него са частни документи, т. к. 1). публичноправният (властнически) елемент в процедурата е изчерпан; 2). общината действа в израз на частноправната си правосубектност и като частноправен субект формира волеизявления, съгласявайки се или не с настъпването на определени обстоятелства. Ето защо описаните протоколи не представляват официални документи, същите установяват действието на облигационното отношение по конкретния договор. Паралелно с това, посочените протоколи и графици, противно на приетото от АС - Ямбол, не са резултат на действия на длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, и не съставляват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Същите са насочени към частноправни субекти, а длъжностното лице е направило волеизявлението си като представител на частноправен субект (какъвто е общината в съответната процедура). Те са насочени към частноправни последици - установяване изпълнението на облигационното правоотношение. Поради това, за установяване на релевантния за спора факт - налице ли е реално (фактическо) изпълнение на дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, са допустими всички законови допустими доказателствени средства. При липсата на релевираните касационни основания, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,