Решение № 1249 от 28.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11408/2008 г.

Решение № 1249 от 28.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11408/2008 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Тодоров Тошков от гр. София против решението от 10.06.2008 г. по адм. д. № 4177/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "А" състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът Главен директор на Столично управление "Социално осигуряване" не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решението от 10.06.2008 г. по адм. д. № 4177/2006 г., Софийски градски съд, Административно отделение, III "А" състав е отхвърлил жалбата на Димитър Тодоров Тошков от гр. София против Решение № 348 от 7.09.2006 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него Разпореждане № 5202147229/3 от 16.06.2006 г. на Ръководителя на отдел "Пенсионно осигуряване" при Столично управление "Социално осигуряване". Съдът е приел за установено, че в случая намира приложение чл. 114, ал. 1 КСО, тъй като сумите за осигурителни плащания са получени недобросъвестно и се дължи възстановяването им заедно с лихвата. Направен е окончателния извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Решението на Софийски градски съд, предмет на контрол от настоящата инстанция, не страда от визираното в касационната жалба отменително основание. Обстоятелството, водещо до прекратяване на отпуснатата от 8.09.2000 г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 1 КСО, е възстановяването на Димитър Тодоров Тошков от гр. София на служба, считано от 16.07.2001 г., поради отмяната на заповед № 1943 от 9.08.2000 г. на Министъра на отбраната с решение № 5293 от 5.07.2001 г. по адм. д. № 1005/2001 г. по описа на Върховния административен съд, Петчленен състав. С отмяната на уволнението и възстановяването на касатора на предишната му длъжност е отпаднало и правното основание за придобиване право на пенсия по чл. 69 КСО и респ. нейното получаване, тъй като съгласно чл. 69, ал. 1 КСО една от комулативните предпоставки за това е наличието на уволнение. По първоначалното дело е било безспорно установено, че в нарушение на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж Тошков не е съобщил на пенсионните органи посоченото по-горе обстоятелство и е продължил да получава пенсията си за осигурителен стаж и възраст. При изложената фактическа обстановка липсват аргументи за добросъвестно получаване на осигурителните плащания. Съгласно чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 КСО. Представеният с касационната жалба Указ № 137 от 7.05.2007 г. на Президента на Република България не може да послужи като основание за отмяната на обжалваното решение на Софийски градски съд. Това е така, защото касационните основания са изчерпателно изброени в чл. 209 АПК, а новопредставеното доказателство не обуславя нито едно от тях. Указът има значение единствено да не се събира процесното вземане, но не защото то не е било дължимо, а защото е опростено. По изложените в настоящите мотиви съображения обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд - VI отделение,