Решение № 14275 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5240/2020 г.

Решение № 14275 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5240/2020 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – София град (ОД на ДФЗ), подадена чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Б. Митев, срещу решение № 411 от 21.01.2020 г., постановено по адм. дело № 6444/2018 г. от Административен съд София – град. С него е обявена нищожността на решение за налагане на финансова корекция № 22/112/07992/3/01/04/01 от 28.03.2018 г., издадено от директора на ОД на ДФЗ – София град. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – М. Михайлов от [населено място] чрез пълномощника си адв. П. Василев в писмен отговор и в проведеното по делото открито съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда, да я остави без уважение. Претендира и разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е и основателна. Производството пред Административен съд София - град е било образувано по жалба на М. Михайлов против решение за налагане на финансова корекция № 22/112/07992/3/01/04/01 от 28.03.2018 г., издадено от директора на ОД на ДФЗ – София град. С обжалваното решение административният съд е обявил оспорения пред него акт за нищожен. За да постанови този резултат, е приел, че същият е постановен при липса на материална компетентност. Процесното решение за налагане на финансова корекция било издадено на 28.03.2018 г. при действието на измененията и допълненията на ЗПЗП, обнародвани в ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г. Допуснатото по силата на закона делегиране на властнически правомощия по чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, вече било ограничено по обхват с приемането на нова ал. 5 на чл. 20а, която се отнасяла с ал. 4 на същия текст като специална към обща норма. Съдът е разгледал приложението на посочената разпоредба, тази на чл. 9б, т. 2 ЗПЗП и Регламент (ЕС) 1305/2013 г. и е извел правен извод, че за налагане на финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2, решение може да издава единствено изпълнителният директор на ДФЗ. Така постановеното решение е неправилно. Видно от данните по делото с решение за налагане на финансова корекция № 22/112/07992/3/01/04/01 от 28.03.2018 г., издадено от директора на ОД на ДФЗ – София град на М. Михайлов е определено задължение в размер на 48892 лв., представляващо сума за възстановяване по договор № 22/112/07792/30.10.2012 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства за млади фермери" от ПРСР за периода 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Според текста на чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП (нова - обн. ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.), относим към датата на издаване на обжалваното решение за налагане на финансова корекция - 28.03.2018 г., изпълнителният директор издава решение за финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2, при условията на глава пета, раздел ІІІ от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Към същата дата разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП е предоставяла компетентност на изпълнителния директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП следователно е била действащо материално право, уреждащо възможността на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" лично да издаде решението за налагане на финансова корекция и на посочените в закона основания или да делегира тази правна възможност на лицата по чл. 20а, ал. 4, предл. последно ЗПЗП. На посоченото правно основание - чл. 20а, ал. 4, предл. последно ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ е постановил заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 година. С тази заповед е делегирал на директорите на областните дирекции в съответствие с териториалната им компетентност на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 ЗПЗП, чл. 11, ал. 2, чл. 44 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", правомощия да издават решения за налагане на финансови корекции по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ по отношение на ползватели на финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г.", както и на други мерки, които са неотносими за делото, във връзка с установени неспазвания на нормативни и договорни задължения от ползването, допуснати при или по повод сключването и изпълнението на договори. От систематичното тълкуване на текстовете на чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП, чл. 20а, ал. 4 във връзка с чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП в относимата по - горе редакция, следва извод, че издадената на основание чл. 20а, ал. 2 във връзка с ал. 4 ЗПЗП заповед за делегиране на правомощия не противоречи на правилото, което е предвидено в чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП, т. е. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е имал признатата от закона правна възможност да делегира права, от категорията на посочените в чл. 20а, ал. 4, предл. последно ЗПЗП към дата 28.03.2018 година. В допълнение следва да се посочи и като още един аргумент в подкрепа на тезата, че изпълнителният директор е имал право да делегира част от правомощията си, предвиденото в чл. 20а, ал. 6 ЗПЗП. Съгласно последната норма изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Цитираната ал. 6 е нова и подобно на ал. 5 (в изменената редакция след 23.07.2018 г.) е обн. в ДВ, бр. 51 от 28.06.2019 г., в сила от 28.06.2019 година. Тази норма е създадена с § 2, т. 5 ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр. 51 от 28.06.2019 г.). В § 5 на ПЗР на ЗИД на ЗПЗП е регламентирано, че разпоредбите на § 2, т. 4 и 5 относно чл. 20а, ал. 5 и 6 се прилагат и по отношение на решения за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични държавни вземания, издадени до влизането в сила на този закон. Следва извод, че на материалноправната норма е придадено обратно действие назад във времето, за делегиране на правомощия. В този смисъл е и безпротиворечивата практика на Върховен административен съд, а именно решение № 3440 от 05.03.2020 по адм. дело № 7033/2019 на ВАС, четвърто отделение; решение № 13476 от 30.10.2020 година по адм. дело № 14483/2019 г. на ВАС, четвърто отделение; решение № 7759 от 18.06.2020 г. по адм. дело № 11612/2019 г. на ВАС, четвърто отделение; решение № 3273 от 4.03.2020 година по адм. дело № 3952/2019 г. на ВАС, четвърто отделение; решение № 16394 от 3.12.2019 година по адм. дело № 2344/2019. година на ВАС, четвърто отделение. По тези съображения касационната инстанция счита, че оспореното пред административния съд решение за налагане на финансова корекция е издадено от компетентен орган, с права, които са му законосъобразно делегирани от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" да издава решения за налагане на финансови корекции по процесната мярка, поради което не е нищожно. В случая Административен съд София - град не е осъществил дължимата проверка за законосъобразност на акта съобразно чл. 168, ал. 1 АПК и на предвидените основания в чл. 146 АПК. Касае се за обсъждане на възраженията на първоинстанционния жалбоподател, които са по същество на спора и не могат да бъдат разглеждани за първи път пред касационната инстанция, доколкото последната е инстанция по приложение на правото, а не за установяване на фактите по казуса. По изтъкнатите аргументи първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено поради неправилност, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да провери законосъобразността на оспорения административен акт на останалите основания по чл. 146 АПК, като се съобрази с обстоятелството, че същият не е нищожен като издаден от некомпетентен административен орган. По изложените съображения обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да провери законосъобразността на оспорения административен акт на останалите основания, като има предвид, че е издаден от компетентен административен орган. По направеното искане за присъждане на разноски с оглед правилото на чл. 226, ал. 3 от АПК, следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,