Решение № 14559 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2488/2011 г.

Решение № 14559 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2488/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на " ВиК" ООД град Габрово, представлявано от управителя Владимир Василев, чрез процесуален представител адв. Цачева, против Решение № 751/17.12.2010 г. постановено по адм. дело 701/2010 г. по описа на Административен съд - Плевен в частта, с която е оъдено дружеството да заплати на ответната страна по делото юрисконсултско възнаграждение в размер на 13 200 лева. Твърдението в жалбата е противоречие на решението с разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК. В качеството на страна в съдебното производство държавният орган, който е направил разноски не следва да се ползва от разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК. В бюджета на държавния орган е предвидено трудово възнаграждение на юрисконсулта, но не е предвиден хонорар за адвокат. Ето защо следва да се изплати възнаграждение за разноски само ако страната е ползвала адвокатска помощ. Ответника Басейнова дирекция за управление на водите, Дунавски район с център Плевен оспорват жалбата в писмено представено възражение. Излагат становище за липса на предмет на обжалване, доколкото в жалбата се оспорва несъществуващо съдебно решение, доколкото е посочена различна дата от тази на съдебния акт. Алтернативно в случай на неуважаване искането за прекратяване производството поради липса предмет на обжалване счита, че се касае за неуреден в АПК случай при което следва да бъдат приложени разпоредбите на ГПК, кадето има изрична уредба в чл. 78, ал. 8 от ГПК - в полза на юридическите лица се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Излагат становище, за неотносимост положението на юрисконсулта като служител по трудово или служебно отношение с въпроса за разноските. Изплатеното възнаграждение на юрисконсулта в държавно учреждение представлява разход за органа, който следва да бъде възмезден. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: По тоношение на направеното искане във възражение по жалбата от БДУВДР град Плевен за прекратяване на производството поради липса предмет на обжалване съдът счита същото за неоснователно. Очевидно е, че става въпрос за обжалвано решение по адм. дело № 701/2010 г. по описа на АС Плевен в частта на присъдените разноски. факта, че при изписване на номера на решението в жалбата е сгрешена датата на неговото постановяване съдът намира за грешка при неговото изписване, което не прави решението несъществуващо. С оспореното решение в обжалваната му част Административен съд - Плевен е уважил искането на Басейнова дирекция за управление на водите, Дунавски район с център Плевен за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като е осъдил "ВиК" ЕООД град Габрово да заплати сумата от 13200 лева. Във връзка с постановеното решение е подаден молба от БДУВДР град Плевен за поправка на очевидна фактическа грешка, по която съдът се е произнесъл с решение № 23/24.01.2011 г. по адм. дело № 701/2010 г. с което е постановено вместо "ВиК" ЕООД град Габрово, да се чете "ВиК" ООД град Габрово. решението като необжалвано е влязло в сила. Касационният състав намира съобразени със закона изводите в оспореното решение. Буквалното и сравнително тълкуване на разпоредбата на чл. 143 от АПК налагат извод за неизчерпателно уреждане на възможните хипотези на направени от страните разноски. Нормата прогласява правилото за дължимост на разноски в зависимост от резултата при оспорването, като същевременно в ал. 4 признава правото на "другата страна" (т. е. на органа в първоинстанционното производство) на пълни разноски и въвежда ограничението за заплащането на такива за един адвокат в рамките на "всички направени разноски", и то на минималното възнаграждение, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА. Законът мълчи по отношение на разноските, направени за юрисконсулт, в случаите, когато той упражнява процесуалното представителство на основание чл. 17, ал. 3 от АПК вр. чл. 32, т. 3 от ГПК, за разлика от отменената разпоредба на чл. 64, ал. 5 от ГПК отм, приложим на основание чл. 49 от ЗВАС (отм.). Налице е празнота, която налага субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 5 от ГПК, като преценката спрямо носителя на правото на разноски следва да се съобрази с наличието на административна правосубектност на органа за участието му като страна в съдебното производство, без да е необходимо качеството на юридическо лице. Неотносимо към въпроса за разноските е правното положение на юрисконсулта като служител по трудово или служебно правоотношение, който за положения си труд получава възнаграждение, предвидено в бюджета на органа, за разлика от хонорара на адвоката, който не е предвиден. Отговорността за разноски е гражданско облигационно правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено в него. Прилагайки субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, съдът присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на юрисконсулта, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респективно в чиято структура се намира представляваният по този начин административен орган. Поради това без значение е дали възнаграждението на процесуалния представител се дължи по силата на договор за правна помощ и съдействие или по силата на служебно/трудово правоотношение, като и в двата случая заплащането му е със средства на бюджета. Отговорността за разноски е обективна и произтича от неоснователно предизвикания правен спор, поради което не може да бъде поставена в зависимост от качеството на страната в процеса - на жалбоподател или ответник. Тезата, че при всички обстоятелства, дори и при издаване на законосъобразни актове, разноските за процесуална защита при тяхното оспорване, извън хипотезата на чл. 143, ал. 4 от АПК - защита от адвокат, са за сметка на административния орган, е в нарушение на принципа на равенство на страните в административния процес, прогласен в чл. 8, ал. 1 от АПК. За разлика от неравнопоставеността на страните в производството по издаване на административния акт с оглед характера на материалното административно правоотношение на власт и подчинение, в съдебния процес те имат равни процесуални права и съответно задължения, в т. ч. за разноски. Аргумент в подкрепа на изложеното е уредената в чл. 161, ал. 1, изр. трето от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс дължимост на юрисконсултско възнаграждение за администрацията в размер до минималното възнаграждение за един адвокат в производството по съдебно обжалване на ревизионните актове, в хипотезата на отхвърляне на оспорването. По изложените съображения касационната жалба в частта досежно разноските за производството се преценява за неоснователна и решението в тази част следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора не следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,