Решение № 7575 от 4.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15019/2013 г.

Решение № 7575 от 4.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15019/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 и чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Юлиан Иванов Киров от гр. Петрич, против Решение № 5857/23.09.2013 г., постановено по а. д. № 3234/2012 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил жалбата на Киров против Заповед рег. № 829/22.02.2012 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) към Министерството на вътрешните работи (МВР), с която на оспорващия е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. Недоволен от решението, Киров го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Моли отмяната на решението и постановяване на друго - по съществото на спора, с което се отмени като незаконосъобразна обжалваната заповед на директора на ГДГП. Моли присъждане на направените от него разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - директорът на ГДГП, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Също моли присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, за да се произнесе по касационната жалба, възприе установеното от фактическа страна от състава на АССГ. То не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон при издаване на обжалваната заповед и правните изводи на АССГ. При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се основава единствено на отказа на АССГ да допусне искани от касатора свидетели. Това искане е направено в съдебното заседание по делото, проведено на 08.10.2012 г. и правилно е било оставено без уважение. Съдът, предвид приложените доказателства към административната преписка съобразени от него, е указал на пълномощника на касатора да посочи, за установяването на какви различни (т. е. спорни) от вече установените обстоятелства се искат свидетелите. Процесуалният представител не е дал отговор на този въпрос въпреки задължението си, посочено в чл. 156, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, приложим в административния процес на основание чл. 144 от АПК и принципа, заложен в чл. 171, ал. 1 от АПК. Доводът за допуснати нарушения на материалния закон се извличат от твърденията за съществени нарушения на административнопроизводствените правила, допуснати от издателя на заповедта. Той също е неоснователен. Не съставлява нарушение провеждането на дисциплинарното производство против Киров по време, когато той е бил в отпуск по болест. Твърдението, че чл. 229, ал. 5 от ЗМВР посочва изчерпателно хипотезите, при които дисциплинарното производство може да се проведе при отсъствието на служителя е невярно. Принципът е изрично посочен в цитираната норма и той е, че производството се провежда в отсъствие на държавния служител, когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина. В проведеното дисциплинарно производство разкриването на обективната истина е реализирано. Довод в обратната посока не се прави и от касатора. В същото време, изброените в т. 1 и 2 случаи са примерни, а не изчерпателни. В случая, с нищо болестта на Киров не е попречила да се разкрие обективната истина, поради което липсва нарушение. Въпреки отсъствието на касатора поради заболяване, той е бил своевременно уведомяван за извършените процесуални действия, запознаван със съставените от дисциплинарно-разследващият орган (ДРО) документи и е давал писмените си обяснения въвъ връзка с установеното от последния. Липсва и твърдяното нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. В закона е предвидено изслушването на служителя от дисциплинарно наказващия орган или приемане на писмените му обяснения. В случая директорът на ГДГП е предпочел втория предвиден в закона начин, което е видно от поставените лично от него резолюции върху писмените Становище вх. № 1459/02.02.2012 г. (л. 21) и Възражение вх. № 1745/08.02.2012 г. (л. 30), дадени от касатора. Неоснователен е и доводът, че дисциплинарното разследване не е проведено от непредубеден и безпристрастен орган. Този извод се обосновава с почти пълната идентичност на установеното от прокурор и изложено в Прокурорско постановление № 4-706/11 от 14.12.2011 г. (л. 34) от една страна и Обобщената справка рег. № 6473/06.02.2012 г. и Становище рег. № 6917/08.02.2012 г. (л. 31), изготвени от ДРО - от друга. Обяснението на това припокриване на изложените факти се основава на обстоятелството, че и двата органа - прокурорът и ДРО, са изследвали и коментирали едно и също поведение и действия на Киров, поради което и съдържанието на изготвените от тях документи е еднакво. Неоснователен е доводът, че описаните действия на Киров са обосновали повдигане на съответно дисциплинарно обвинение, без да е изследван въпроса могат ли те да бъдат квалифицирани като тежко дисциплинарно нарушение. Както е известно от теорията на наказателното право, с едно и също действие може да се извършат в реална съвкупност няколко престъпления, поради което квалифицирането на деянията на Киров, описани в обжалваната заповед едновременно като престъпление и тежко дисциплинарно нарушение, е законосъобразно. Неоснователен е и последният довод - за необоснован извод на съда за наличие на доказателства за извършени от Киров деяния по смисъла на чл. 304, ал. 1, пр. 1, т. 1 от НК предвид липсата на доказателства за влизане в сила на Решение № 71/26.03.2012 г. по над № 705/2011 г. (л. 109) на Окръжен съд Благоевград. Видно от стр. 4 на представения препис от това решение е, че то е влязло в сила на 03.07.2012 г., докато решението на АССГ е обявено на 23.09.2013 г. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да се остави в сила. По делото е направено искане от процесуалния представител на директора на ГДГП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед правните изводи на ВАС, то се явява основателно и доказано. Следва на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, да бъде осъден Киров да заплати на МВР сумата 400,00 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС