Решение № 1744 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12071/2009 г.

Решение № 1744 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12071/2009 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от адв. В. Пожарлиева, като пълномощник на Делка Жекова Петева, Митко Йорданов Петев и Атанас Йорданов Петев, и тримата от гр. Хасково, против решение № 212/13.07.2009 г., постановено от Административен съд - Хасково по адм. дело № 41/2009 г., с което е отхвърлена като неоснователна, жалбата им срещу заповед № ДК-02-Х-33/16.12.2008 г. на Началника на РДНСК - Хасково, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж "стопанска сграда" (за дърва и животни), изграден в ПИ № 77195.519.351 по КК на гр. Хасково, ул. "Хан Тервел" 26, собственост на жалбоподателите. С подробно изложени в жалбата оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради твърдяни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му. В съдебното заседания касационните жалбоподатели не се явяват и представляват. Ответните по касацията страни - физически лица и Началник РДНСК - Хасково, не се явяват, не се представляват. От адв. Таня Ванкова, пълномощник на ответника Живко Митев Иванов, е постъпила писмена защита, с доводи за неоснователност на жалбата и с искане решението, като правилно и обосновано да бъде оставено в сила, с присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. При постановяването на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Основано е на доказателствата, включително и заключението на вещото лице, неоспорено от страните, преценени цялостно от съда, следва да се остави в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е депозирана в срок от надлежни страни, процесуално е допустима. По съществото си е неоснователна. Решението на първоинстанционния административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила, при липса на наведените касационни основания за отмяната му. За да приеме законосъобразност на процесната заповед, съдът, въз основа на задълбочен анализ на доказателствата, обсъдени поотделно и в съвкупност, е изяснил обективно фактическата обстановка по спора, изложил е подробни и обосновани съображения, досежно съответствието й с относимата правна уредба и посоченото основание, поради което и същите се споделят изцяло от настоящата инстанция. Касационната жалба сочи: неспазена в заповедта форма, (с оглед липса на фактически и правни основания за издаването й); идентификатора на имота, цитиран в процесния акт не съответства на действителния; в констативния акт са посочени лица, които не са изпълнители на строежа; като предмет на заповедта е посочена една сграда, а обект на проверката са били помещение за отглеждане на животни и две складови такива, (поради което е неясно дали целият строеж е незаконен, или част от него); различия има и в описанието и разположението на обектите в констативните актове на общината и РДНСК; в п. п. 6 и 7 на жалбата се сочи неправилно приложение на материалния закон и неизяснена приложима нормативна уредба (разпоредбата на чл. 183 ЗУТ е приложима след 2003 г., а Наредбата за опазване на обществения ред на община Хасково - след 2000-та година), не е изяснено откога с. Болярово е квартал на гр. Хасково (изискванията по ППЗТСУ са били различни), не са обсъдени данните от КК от 2007 и 2008 г., в които сградите не се нанесени (защото са паянтови, те са от VI категория по смисъла на ЗУТ, а не масивни - се твърди от касаторите); жалбоподателят до РДНСК Митко Иванов нямал правен интерес да иска премахването на обектите, които отстоят на законно определеното от неговата къща; административният акт не е съобщен на останалите съсобственици, а като заинтересовани страни са конституирани лица, които вече не са собственици на имота. Така конкретизираните оплаквания, съставляващи твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, несъответствие с материалния закон и необоснованост при постановяването на процесното решение, настоящият съдебен състав намира несъстоятелни. Голямата част от възраженията жалбоподателите са поддържали и пред съда по съществото на спора - същите са обсъдени последователно и обосновано, като правилно не са приети за основателни, или са характеризирани като неотносими към предмета на спора - законосъобразност на заповед за премахване на незаконен строеж, издадена от компетентния по чл. 225, ал. 1 ЗУТ орган. Съдебният контрол е осъществен в пълнота и по изискванията на чл. 168, ал. 1, вр. с чл. 146 от АПК, с правилния краен извод за неоснователност на жалбата. Съответно е приетото, че процесният акт съдържа и фактически, и правни основания, посочена е (и е приложена към преписката) заповедта, установяваща компетентност на издателя. Описан е от Началника на РДНСК, на база изготвените констативни актове, (а в хода на процеса е и надлежно установен) видът на строежа, включително и чрез заключението на вещото лице, уточнено е неговото разположение и параметри, а дали е посочен като един обект с две части, или като две свързани постройки, с обща покривна конструкция, е без значение - предметът на разпореденото премахване е индивидуализиран в достатъчна степен, неяснота по този пункт не е налице, а и идентичността на строежа, предмет на заповедта, не е оспорена, което действително прави възражението формално. Последното е относимо и към изложеното досежно различния идентификатор на имота, като обективните данни, (отменена от съда заповед за разделянето на ПИ № 77195.519.74 на два имота) довели до това, са проследени и правилно в решението е отчетена липса на съществено нарушение за законосъобразността на заповедта и ненарушено право на защита на собствениците на имота, участвали като заинтересовани в процеса. А дали последните са и понастоящем собственици в имота и дали им е съобщавана заповедта, не е релевантно в случая - процесният административен акт е с конкретен предмет - незаконните постройки, собственост на жалбоподателите, сега касатори, не се засягат права на други съсобственици, (ако някой от тях твърди обратното и преценява наличие на свое нарушено право на защита, е налице предвиден закон ред за търсенето й), но е недопустимо жалбоподателите да навеждат като засегнати чужди права. На следващо място, във връзка с довода, че жалбоподателят (до РДНСК) Митко Иванов нямал правен интерес да иска премахването на обектите, които отстояли на законно определеното от неговата къща, следва да се подчертае, че РДНСК действа служебно, по своя преценка, без значение дали проверките се извършват по сигнал (както в случая), или не. Освен това, за административното производство по чл. 225 ЗУТ е ирелевантно кой е фактическият извършител на строежа - след като е установен незаконен строеж, адресат на заповед за премахването му, е собственикът му. По повод останалите, наведени в жалбата оплаквания, е наложително да се изтъкнат основни за процеса в касационната му фаза принципи - непълнотата на доказателствата (п. 6) не е касационно основание, а касационната проверка обхваща само правилността на оспорения съдебен акт, не допуска установяването на факти. Неправилно възприети, според жалбоподателите, относими обективни данни или констатации на вещото лице, (напр. досежно характера на постройката като масивна), е следвало да се оспорват пред съда по съществото, а не с касационната жалба да се търси обосновка за различен статут на постройката - като паянтова, и то на база ненанасянето й в КК, или поради неяснотата как са свързани двете постройки с различно предназначение - за дърва и животни. Изготвената съдебно-техническа експертиза е дала компетентен отговор на поставените задачи, не е била оспорена и с основание е залегнала в мотивите на решението, а в тежест на оспорващите е било да оборят в хода на процеса констатациите, възприети от административния орган. Това не е сторено. Обратно, доказателствата потвърждават, че процесната стопанска едноетажна масивна сграда, находяща се в северозападния ъгъл на имота, е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, незаконен съобразно чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, изграден през 1984 г. без разрешение за строеж, непредвиден в ПУП за кв. "Болярово" или в КЗР за неговото включване, реализиран без спазване не нормативните изисквания за отстояние, действали към 1984 г. (а и към 1994 г. - другата спорна година на изграждане) за този вид строежи, несъответстващ и на сега действащите правила и нормативи. Няма спор и, че за него не е инициирана процедура по § 184 от ПЗР на ЗУТ за узаконяване, същият не е и търпим строеж по § 16 от ПР на ЗУТ, доколкото не отговаря на законовите изисквания, независимо, че е приет за изграден преди 1987 г., въз основа на подадената от жалбоподателите декларация. С оглед така изложените съображения, касационни основания за отмяна на решението не са налице, то следва да бъде оставено в сила, като при този изход на процеса на ответника Живко Митев Иванов се следват направените по делото разноски за тази инстанция, своевременно претендирани с писмената защита на пълномощника, доказани с представения договор за правна помощ до размера от 300 лв., без възражение за прекомерност и вписани като реално заплатени. Мотивиран така, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и чл. 143, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,