Решение № 7886 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6566/2017 г.

Решение № 7886 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6566/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на С. Р. от [населено място], подадена чрез пълномощник, против решение № 513 от 24.03.2017 г. по адм. д. № 79/2017 г. на Административен съд- В., с което съдът е отхвърлил жалбата на Русева срещу писмо, с изх. № 099-2468/23.12.2016 г. на Ректора на Медицински университет "Проф. д-р П. И. С."-В. и обективиращо отказ за заличаване на лични данни на Русева във връзка с нейно заявление вх. № 099-2468/06.12.2016 г. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Твърди, че съдът неправилно е преценил пределите и предмета на искането; характера на спора, поради което е направил материално- правно незаконосъобразни изводи относно приложението на Закона за защита на личните данни/ЗЗЛД/. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение, както и отказа на администратора на лични данни да заличи и коригира съдържащите се при него данни за Русева. Ответникът Ректора на Медицински университет "Проф. д-р П. С." оспорва касационната по съображения, изложени в писмена защита. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 513/24.03.2017 г., постановено по адм. д. № 79/2017 г. на Административен съд В. е отхвърлено оспорването на С. Р. от [населено място] срещу писмо, с изх. № 099-2468/23.12.2016 г. на Ректора на Медицински университет "Проф. д-р П. С."-В., обосноваващо отказ за заличаване на лични данни на оспорващата във връзка с подадено от нея заявление с вх. № 099-2468/06.12.2016 г. Принципно страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на материалния закон. Установена е следната фактическа обстановка: С. Р. е бивш студент по медицина в ответното учебно заведение, където е придобила образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност "Медицина" /англоезично обучение/, за което е издаден диплом от 11.11.2014 г. На 06.12.2016 година С. Р. е депозирала заявление, с което позовавайки се на чл. 29, във вр. с чл. 28а, ал. 1, т. 1 ЗЗЛД е поискала от учебното заведение в качеството му на администратор на лични данни: 1. Да заличи данните за наложеното й със Заповед № Р-103-141/02.11.2011 г- дисциплинарно наказание "последно предупреждение за изключване" от всички документи и регистри на Университета; 2. Да заличи данните за извършени от нея нарушения във връзка със Заповед № Р-103-141/02.11.2011 г. и Решение на Ректорския съвет по Протокол № 328 от 10.10.2011 г., както и всякакви данни за свързани с тях обстоятелства като данни за предхождащите ги действия и процедури на Университета от всички документи и регистри на учебното заведение; 3. Да коригира всички относими документи и регистри на Университета в смисъл, че не е извършила нарушения и не са й налагани наказания, че не е подлагана на дисциплинарни наказания и че не е имала отрицателни прояви спрямо Университета. На 23.12.2016 година зам. Ректорът на МУ "Проф. П. С." – В. е отправил соченото по-горе писмо, с което я уведомява, че исканията й са насочени към заличаване на информация в официални документи, което не произтича от оспорената и обявена от съда за нищожна заповед, като прогласяването й като такава не означава, че Русева не е извършила нарушение. Първоинстанционният съдебен състав е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Решението е правилно. Обоснован е правният извод, че правилно е приложен материалния закон. Не се спори, че със Заповед №Р-103-141/02.11.2011 година на ректора на МУ-В. и на основание решение на Ректорския съвет по протокол № 328 от 10.10.2011 година и чл. 47, т. 3 от Правилника за дейността на МУ - на С. Р. е наложено наказание "последно предупреждение за изключване". С влязло в сила решение № 1584/14.07.2016 г. на Административен съд-В., тази заповед е обявена за нищожна. Установено е също така, че в главната книга на университета надлежно е регистрирано, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по съдебен ред е прогласена за нищожна. Правилен и законосъобразен е извода на съда, че с обявяването на Заповед №Р-103-141/02.11.2011 година на ректора на МУ - В. за нищожна, не прогласява с обратна сила нищожност на всички действия и факти, свързани с нейното издаване. Затова, съдържащите се лични данни за Русева в заявеният от нея обем за заличаване са събрани, обработвани и съхранени за цели, съответстващи на ЗЗЛД; правилно административния орган е отказал заличаването им, който извод е потвърден от АС-В. при съдебното оспорване. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна, а на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,