Решение № 3278 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9000/2017 г.

Решение № 3278 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9000/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на община Поморие чрез нейния пълномощник срещу решение № 1013/08.06.2017 г. по адм. д. № 477/2017 г. по описа на Административен съд Бургас. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба Л. С. С. чрез процесуалния са представител намира касационната жалба за неоснователна. Ответникът А. С. В. не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. С. В. и Л. С. С. против решение по протокол на комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Поморие, с което е определен размера по пазарни цени на еднократното обезщетение за възникнало на основание чл. 64, ал. 1 и ал. 4 от Закона за енергетиката сервитутно право на собствениците на земеделска и урбанизирана територия, засегнати от одобрен с решение № 1278/13.02.2015 г. на Общински съвет Поморие – ПУП – парцеларен план за обект "Изграждане на нова ВЛ100 KV за присъединяване на подстанция "Поморие", към ВЛ100 KV "Ахелой", община Поморие, в размер на 990, 40 лева за обезщетяване на титуляра на правото на собственост. С обжалваното решение съдът е изменил оспореното решение на комисията по чл. 210, в частта, с която е определена цената на сервитутното право върху 619 кв. м. от ПИ с идентификатор [номер] по КККР на [населено място], като е увеличил пазарната му цена от 990, 40 лв. на 2371, 00 лв. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: С оглед обстоятелството, че не са установени продажби в същата местност, са взети предвид обявени продажби в съседни местности в същата община. Установени са били стойности съответно в размер на 10, 00 лв. на кв. м.; 10, 00 лв. на кв. м. и 4, 80 лв. на кв. м. Определена е средна стойност в размер на 8, 2 лева на кв. м. След прилагане на неуточнен по абсолютната му стойност коефициент на корекция, цената на сервитута за сравними имоти е определена в размер на 2, 06 лв. на кв. метър. За процесният имот същата е допълнително редуцирана, без изложени мотиви за начин и причина до стойността от 1, 60 лв. на кв. м. Така получената стойност е умножена по площта, попадаща в зоната на сервитута, която за конкретния имот възлиза на 619, 00 кв. м. Приетата от комисията по чл. 210 от ЗУТ в оспорвания протокол цена е неправилна поради различен коефициент на редукция на пазарната цена на правото на собственост с оглед трансформацията му в стойност на ограничено сервитутно право. В експертизата на комисията по чл. 210 ЗУТ при община Поморие този коефициент не е определен в абсолютна стойност, но математически сметнат възлиза на 80,5% от пазарната стойност на правото на собственост, без да са изложени каквито и да било мотиви за тази съществена редукция. Определената от вещото лице редукция с 20% спрямо пазарната стойност на правото на собственост е мотивирана, поради безсрочните и всеобхватни привилегии на титуляра на сервитутното право, явяващи се съответно ограничения за собственика на земята, предвидени най-конкретно в нормите на чл. 13 и чл. 14 от Наредба 16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите от съда фактически контестации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация за допълнителна редукция от административния орган за конкретния имот, след прилагане на неуточнен по стойност коефициент и без мотивировка. Касае се за два идентични метода на изчисление от административния орган и от вещото лице, без административният орган да е дал цял стойностен израз на приетата от него редукция. Спрямо така установените факти съдът правилно е приложил материалния закон: Законосъобразно решаващият съд е взел предвид нормите на чл. 13 и чл. 14 от Наредба 16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, според които в сервитутната зона титулярят на сервитутните права може да извършва ограничени дейности при недопускане на редица други такива. Правилно е прието, че определеното от органа обезщетение е занижено и не представлява справедлива пазарна цена на обезщетение. Изменената оценка е съобразена с критериите, визирани в чл. 65, ал. 1 от ЗЕ. На тази плоскост неоснователно е възражението, поддържано и пред първоинстанционния съд, и пред касационната инстанция, че в случая не следва да се прилага специфичното определение на понятието "пазарни цени" в § 1а, т. 2 от ЗДС и § 1, т. 2 от ЗОбС, тъй като се касае да друг вид обезщетяване без промяна на собствеността. Този метод при отчуждаване е и неприложим в конкретния казус, тъй като касае осреднени цени на реални продажби, а в случая такива не са установени и са ползвани само офертни обяви. Предвид изложеното обжалваното решение е обосновано и материалнозаконосъобразно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения на съществени процесуални норми, поради което касационната жалба е неоснователна. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника Л. С. С. следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 360 /триста и шестдесет/ лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,