Решение № 6170 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11277/2014. г.

ВАСIV отделение27.05.2015 г.докладчик Бисерка Цанева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 1359 от 4.06.2014 г., постановено по адм. д. № 2665 по описа за 2010 г. на Административен съд - Пловдив. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на указанията дадени в мотивите на настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6170 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11277/2014. г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Янка Георгиева Милянчева от гр. Куклен против решение № 1359 от 4.06.2014 г., постановено по адм. д. № 2665 по описа за 2010 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ЗД-00-173/16.09.2010 г. на областния управител на област Пловдив, издадена на основание § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е одобрен планът на новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местностите: "Сай дере", "Вриш" и "Терасите" в землището на гр. Куклен, обл. Пловдив. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се релевират доводи за необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По подробни съображения се моли, решението да се отмени и да се върне за ново разглеждане. Ответната страна и заинтересованите страни не са взели становище по жалбата. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Административният съд Пловдив е бил сезиран с жалба срещу Заповед № ЗД-00-173/16.09.2010 г. на Областен управител на област Пловдив, с която на основание § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен планът на новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местностите: "Сай дере", "Вриш" и "Терасите" в землището на гр. Куклен, обл. Пловдив. Жалбоподателката се е легитимирала като наследник на Георги Янев Мастрафчиев, бивш жител на гр. Куклен. Твърденията в жалбата са за незаконосъобразност на заповедта поради неотразяване на процесния имот в плана на новообразуваните имоти. Назначено е вещо лице за изготвяне на съдебно-техническа експертиза със задача да даде заключение за възможността за отделянето на възстановения на жалбоподателя имот от този, залегнал в цифровия модел като № 029029 - земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и да изготви нов цифров модел и съответния кадастрален план, в който да се обособи като самостоятелен процесният имот. От заключението е установено, че имотът на Георги Мастрафчиев попада в ПНИ м. "Вриш" в ПИ № 41.675 с площ от 2000 кв. метра. Посочено е, че с решение № 0413/2.06.1992 г. на ОСЗГ Родопи горният имот е възстановен на Тодор Георгиев Дочев. Съдът е допуснал допълнителна задача по съдебно-техническата експертиза, със задача вещото лице да се запознае с приети доказателства за влизане в ТКЗС на бащата на жалбоподателката и да отговори на въпроса, дали така описаните имоти с граници отговарят на тези, които е установил и заснел при изготвяне на съдебно-техническата експертиза. От приетото заключение е установено, че съгласно приложена по делото опис-декларация, наследодателят на жалбоподателката е внесъл в ТКЗС нива в мест. "Севри тепе" от 1 дка, при граници с Тодор Дочев и други, като заключението е обосновано на предположение, че една и съща нива от 1 дка е записана с различно име на местността - Севри тепе и Кайналъка. Въз основа на това предположение е и заключението, че Георги Мастрафчиев и Тодор Дочев са били съседи. Съдът обсъждайки събраните по делото доказателства е приел, че няма категорични доказателства, че наследодателят на жалбоподателката е притежавал нива от 1 дка в местността "Кайналъка", сега местн. "Вриш". Прието е, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му, като производството е проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, поради което жалбата като неоснователна е отхвърлена. Постановеното решение е неправилно. Постановено е в противоречие с материалния закон и при допуснато от съда нарушение на съществени процесуални правила. И двете заключения приети по делото не отговарят на поставените от съда въпроси, а изводите в тях се базират основно на предположения. В производството са изискани и приложени голям брой неотносими към правния спор доказателства, като тези, събрани по съществото на спора не са достатъчни за да се установя релевантните факти, още повече, че повечето от тях не са обсъдени, нито взети предвид при постановяване на обжалваното решение. Делото е останало неизяснено относно местоположението на имота на жалбоподателя. Вещото лице е дало заключение, че Тодор Дочев и наследодателя на жалбоподателката са били съседи, но не е ясно как е достигнал до това заключение, което междувременно не е обсъдено от съда. Не е изяснено и противоречието относно информацията в опис-декларацията и удостоверението, издадено от община Куклен относно местонахождението на имота на жалбоподателката. Индивидуализацията, направена от вещото лице на имота не е безспорна и не може да се направи категоричен извод за местоположението на имота на наследодателя на жалбоподателката, на който безспорно е признато правото за възстановяване на собствеността върху земеделски земи с решение № К 0122/25.03.1993 г. Съдът е констатирал, че не са налице достатъчно доказателства относно местонахождението на претендирания от жалбоподателката имот и основавайки се на тези празноти в доказателствения материал е направил своите необосновани изводи за неоснователност на жалбата. Липсващите доказателства са довели до неизясняване на спора от фактическа страна, което е направило решението необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, а с оглед характера на производството е недопустимо да бъдат събрани в настоящото производство. При тези данни решението трябва да се отмени, а делото върне за ново разглеждане от друг състав при същия съд, който да събере липсващите доказателства необходими за изясняване на правния спор. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 4