Решение № 475 от 11.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13447/2011 г.

Решение № 475 от 11.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13447/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Фарс Наждмдин Хамадиан срещу решение № 467 от 31.08.2011 г. по адм. дело № 607/2011 г. на Административен съд - Хасково. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - началникът на Гранично полицейско управление гр. Свиленград, не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Хасково е отхвърлил жалбата на Фарс Наждмдин Хамадиан, гражданин на Ирак, против заповед № ОЧ-583/01.08.2011 г. на началника на ГПУ гр. Свиленград, с която на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 10 от Закона за чужденците в Република България жалбоподателят е настанен принудително в специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция" - МВР, за срок до отпадане на пречките за изпълнение на заповедта за принудително отвеждане и организиране извеждането на чужденеца от страната, но не повече от 6 месеца. Съдът, въз основа на данните от административната преписка е приел за установено, че на 01.08.2011 г. около 00,30 часа в района на ГПУ гр. Свиленград при РДГП - Елхово, граничен полицейски наряд от група за охрана № 1 е задържал четири лица, в т. ч. чужденеца Фарс Наждмдин Хамадиан, гражданин на Ирак, без документи за самоличност, по заявени от лицето данни. Чужденецът е преминал държавната граница от Република Турция за Република България без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за целта места. В разговор лицето е заявило, че използва България като транзитен пункт, като крайната цел на пътуването му е Холандия. Изготвено е предложение рег. № 22177/01.08.2011 г. на инспектор при ГПУ гр. Свиленград на чужденеца да бъде наложена принудителна административна мярка на основание чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ и с оглед установените намерения на същият да ползват страната като транзитен пункт към други държави - членки на ЕС, с цел да не се възпрепятства изпълнението на ПАМ да бъде временно настанен в СДВНЧ. Със заповед рег. № ОЧ-582/01.08.2011 г. на началника на ГПУ гр. Свиленград на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ "принудително отвеждане до границата на Р България" и му е връчена на същата дата. С оспорената заповед на административния орган е наредено принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ. Заповедта е връчена на чужденеца на 01.08.2011 г. в присъствие на преводач и на 02.08.2011 г. лицето е настанено фактически в СДВНЧ. Предвид изложените фактически обстоятелства, решаващият съд правилно е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на който е наложена ПАМ по чл. 39а, т. 2 и 3 с. з., е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Република България или експулсирането. В § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ е предвидено, че "опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3" е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Съдът правилно е посочил, че чужденецът е с неустановена по надлежния ред самоличност, с намерение да използва страната като транзитен пункт за преминаване в други страни от Европейската общност и заповедта по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ е издадена с цел организирането и изпълнението на заповедта по чл. 39а, т. 2 от ЗЧРБ. Правилен е изводът на съда, че оспорената заповед не противоречи на чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗУБ касае изпълнението на приложената ограничителна мярка "принудително отвеждане до границата на Р България", но провеждането на производство по този ред и неговият изход не рефлектира върху преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ. Наведените доводи в тази насока в касационната жалба са били релевирани и пред първоинстанционния съд, който аргументирано ги е приел за неоснователни. Неоснователно е и оплакването за самоцелно ограничаване на основни човешки права и свободи на лицето и злоупотреба с власт. Съгласно чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, респ. чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО от 16.12.2008 г. право на държавата е да задържи в специализиран център чужд гражданин, по отношение на който е образувана процедура по връщане, като са регламентирани и максималните срокове за подобно настаняване, съобразени с общностното право. В случая предмет на съдебен контрол е законосъобразността на акта за принудителното настаняване на лицето в такъв дом, а не продължителността на задържането. Според разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директива 2008/115/ЕО от 16.12.2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите - членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, едва когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни и други съображения или, че вече не съществуват посочените в § 1 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно. В настоящия казус при издаване на оспорената заповед няма обстоятелства, от които да се приеме, че не съществува възможност за извеждане на чужденеца от страната. Следва да се посочи, че обжалваната заповед има действие до отпадане на пречките за изпълнение на акта за принудително отвеждане - съгласно чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ, настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. Законодателят е предвидил възможността в чл. 46а, ал. 4 от ЗЧРБ след изтичане на всеки 6 месеца от настаняването в специалния дом за временно настаняване на чужденци, съдът служебно или по молба на заинтересования чужденец да се произнася в закрито заседание с определение за продължаване, замяна или прекратяване на настаняването. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,