Решение № 315 от 29.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1558/2011 г.

Решение № 315 от 29.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1558/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения П. С. П., направено чрез защитник, за възобновяване на наказателното производство, предмет на нохд. № 417/2009 г. на Добричкия районен съд и внохд. № 82/2011 г. на Добричкия окръжен съд, и връщане на делото за ново разглеждане. В искането не е казано, дали новото разглеждане следва да започне от досъдебното или съдебно разследване. Като основание за възобновяването е посочен чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК: първоинстанционната присъда и въззивното решение са постановени въз основа включително на негодно доказателствено средство, каквото е съставеният на 26.02.2007 г. протокол за оглед на местопроизшествието; отказано е извършването на следствен експеримент с участието на осъдения, при който да се установи не абстрактно съществуващата, а конкретно за П. възможност, по приетия от съдилищата начин да проникне в складовото помещение, откъдето е направил опит към кражба; въззивният съд не е дал отговор на всички доводи срещу правилността на първоинстанционната присъда. В съдебно заседание П. поддържа искането за възобновяване и твърди, че не е автор на престъплението, за което е осъден. Прокурорът също намира искането за основателно с акцент върху липсата на отговор по направените във въззивната жалба оплаквания, при което заключението му е искането да се уважи, да се отмени въззивното решение и делото да се върне за ново разглеждане на Добричкия окръжен съд. Върховният касационен съд установи: С присъда № 1 от 5.01.2011 г. по нохд. № 417/2009 г. П. Ст. П. е признат за виновен в това, че след предварително сговаряне с И. А. И., разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот (прозоречна решетка от железни пръти), използване на техническо средство (ръчна лостова ножица за рязане на арматурно желязо) и на моторно превозно средство (лек автомобил Опел А. с рег. [рег. номер на МПС], собственост на С. Т. М.), на 26.02.2007 г. в [населено място], Добричка област, е направил опит към кражба на собствени на А. М. П. движими вещи, който опит е останал недовършен по независещи от волята на дееца причини, за което деяние, извършено при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК, и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 НК е наказан с 3 години лишаване от свобода, които да изтърпи при строг първоначален режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. Присъдата е потвърдена с решение № 26 от 11.03.2011 г. по внохд. № 82/2011 г. Искането за възобновяване на наказателното производство е основателно и следва да се уважи като се отмени въззивното решение и делото се върне на Добричкия окръжен съд за ново разглеждане, поради допуснато от този съд съществено процесуално нарушение с ограничаване едно от основните права на обвиненото лице, а именно правото на жалба - касационно основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. Ефективността на защитата чрез жалба предполага изпълнение от въззивния съд на поставянето в чл. 339, ал. 2 НПК изискване - при потвърждаване на присъдата да посочи "основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата". Това свое задължение окръжният съд не е изпълнил. Макар въззивната жалба да е била посветена преди всичко на възражението срещу процесуалната годност на протокола за оглед на местопроизшествието, съставен на 26.02.2007 г., сочен в обвинителния акт и приет от двете съдебни инстанции за основно доказателствено средство, установяващо пребиваването на осъдения П. в складовото помещение към магазина, собственост на Ал. М. П. - при огледа е иззета като веществено доказателство картонена кутия, предназначена за опаковане на използваната при опита към кражба ножица за рязане на арматурно желязо, върху която кутия е намерена дактилоскопна следа, оставена от средния пръст на дясната ръка на Пл. Ст. П. -това възражение с подкрепящите го доводи е останало необсъдено. Недаването с въззивния акт на отговори по конкретни и разумни оплаквания обезсмисля упражненото от надлежната страна право на жалба, с което и съществено го нарушава. Естеството на допуснатото процесуално нарушение позволява квалифицирането му и по т. 2 на чл. 348, ал. 3 НПК: липсата на мотиви във въззивното решение по повод коментираното възражение не дава възможност на касационната инстанция да провери, дали и доколко възражението-предмет и на касационната жалба - е основателно. Противното би означавало касационният съд да извърши анализ на доказателствата, каквато дейност поначало не му е присъща. Анализът на доказателствата се осъществява от съдилищата, в чиято компетентност влиза събирането им, докато касационният съд проверява правилността му и съобразно оценката за последната дава отговор на направените пред него по което и да било от касационните основания оплаквания. Имайки предвид дотук изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение,