Решение № 4305 от 6.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4580/2016 г.

Решение № 4305 от 6.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4580/2016 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. В. К. Г. от [населено място], чрез адв. Пенка Бакалова обжалва решение 453/2.03.2016 г. на Административен съд, [населено място] постановено по адм. дело № 2755/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-03000315000085-091-001/8.06.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП град Варна, потвърден с решение № 396/12.08.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", [населено място]. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретно оплакване е относно изводите на съда за недоказано получаване на комисионни възнаграждения от [фирма] по комисионен договор от 12.07.2005, което е опорочило изводите за наличие на основание по чл. 122 ДОПК. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът – директор на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", [населено място] оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представена по делото молба от 2.03.2017 г. на юрк. Галина Екимова. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховния административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на В. К. Г. от [населено място] е определен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 18 866. 77 лева и лихви от 9875. 39 лева. Ревизията е проведена по особения ред, поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК – несъответствие на доходите на ревизираното лице и имущественото му състояние за ревизирания период. Органите по приходите са извършили съпоставка на доходите и разполагаемите парични средства на В. Г. и разходите му за 2009 г. Установено е, че е предоставил заем от 185 803. 85 лева, която сума превишава съществено доходите му за периода. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата изцяло, като е приел, че основният спорен фактически въпрос е за началното салдо на разполагаемите парични средства към 1.01.2009 г. Обсъдил е събраните при ревизията писмени доказателства от ревизираното лице и от [фирма] във връзка със заключението на съдебно – счетоводната експертиза и е приел, че не е доказано твърдението на ревизираното лице за получено комисионно възнаграждение в размер на 105 600 лева през 2005 г. и 140 800 лева през 2006 г. по договор от 12.07.2005 г. и наличност на тези суми към 1.01.2009 г. От фактическа страна съдът е установил, че по силата на комисионен договор от 12.07.2005 г. на В. К. Г. като комисионер е възложено да извършва от името и за сметка на [фирма] сделки по закупуване на зърно и зърнени култури реколта 2005 и 2006 г - 5000 т пшеница и 7000 т царевица за всяка от годините. Уговореното възнаграждение е 5 % от стойността на извършените сделки. В. Г. е представил два броя отчети по този договор за закупено зърно през 2005 г. и 2006 г., възнаграждението за които е съответно 105 600 лева и 140 800 лева и е удържано от предоставените му парично средства в размер на 3 520 000 лева за всяка от годините. Съдът е кредитирал заключението на съдебно - счетоводната експертиза, което е проверило счетоводството на [фирма] във връзка с предоставянето на парични средства по комисионния договор. Според съда вещото лице е установило наличност по сметка 501 "Каса" съответно 3 545 477. 16 лева през 2005 г. и 2 971 218 лева през 2006 г. и е посочило, че по счетоводни данни дружеството е разполагало с налични парични средства в размер на 3 520 000 лева към 15.07.2005 г., когато с РКО № 143/15.07.2005 г. са предоставени на В. К. и към 3.01.2006 г., когато с РКО № 240/3.01.2006 г. му е предоставена сума в същия размер. В експертизата е посочено, че за комисионното възнаграждение не са представени сметки за изплащане през съответната година, както и декларации по чл. 57 от ЗОДФЛ (отм.);. С тези мотиви, съдът е обосновал извод, че основанието за провеждане на ревизията по особения ред, е доказано от събраните по делото доказателства, презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК за вярност на фактическите констатации в ревизионния акт не е оборена от ревизираното лице и е и е обосновал извод за законосъобразност на установения данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г. Решението е правилно постановено. Съдът е изяснил спора от фактическа страна, в съответствие с доказателствата по делото. Установеният при ревизията размер на разходите, в това число и предоставения заем на В. Т. В. в качеството му на управител и представляващ [фирма] в размер на 95 000 евро. Това обстоятелство е декларирано от ревизираното лице пред органите по приходите и се потвърждава от представената в преписката запис на заповед с поемател В. К. Г. и дата на издаване 4.05.2009 г. Правилно в тази връзка съдът е приел, че спорът е по размера на разполагаемите парични средства към 1.01.2009 г. Твърдението на касационния жалбоподател, че е доказал получаването на суми от [фирма] през 2005 г. и 2006 г. и че тези суми са били налични към 01.01.2009 г. не се подкрепя от доказателствата по делото. Съдът е обсъдил заключението на вещото лице съгласно чл. 202 ГПК във връзка със събраните по делото писмени доказателства и писмени обяснения и правилно е приел, че от счетоводството на дружеството не се установява изплащането на посочените суми. По делото е установено, че не са подадени декларации по чл. 57 ЗОДФЛ (отм.); за съответния период, а ревизираното лице не е декларирало доход по извънтрудови правоотношения. В хода на ревизията са приобщени от данъчното досие на [фирма] счетоводни регистри /оборотни ведомости/, представени от дружеството при извършени му насрещни проверки. От съпоставката с представените оборотни ведомости във връзка с ревизията на В. Г. е установено, че са налице разлики на счетоводните записвания по счетоводни сметки 304 "Стоки", 401 "Доставчици", 422 "Подотчетни лица", 499 "Други кредитори", 501 "Каса в лева", 602 "Разходи за външни услуги". В представените в хода на процесната ревизия счетоводни регистри е установено, че стойността на доставените стоки е завишена с 2 112 000 лева, така че да съответства на сумите по комисионния договор с В. Г.. По сметка 602 са отразени разходи на 105 600 лева за 2005 г. и на 140 800 лева за 2006 г., каквито суми не са отразени по тази сметка, съгласно оборотните ведомости налични в досието на дружеството. Констатираните разминавания в счетоводните регистри на платеца са потвърдени и от заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза. По т. 1 от поставените задачи, експертът е изследвал касовата наличност по сметка 501 на [фирма] и е констатирал, че към 03.01.2006 г. дружеството не е разполагало с налични парични средства в размера, за който се твърди, че е предоставило на В. К. Г.. За 2005 г. в заключението е установена наличност по каса, съгласно представените в процесната ревизия счетоводни регистри, но е посочено, че в "Аналитичен регистър на сметка 501 за периода 07.04. -31.12.2005 г., приобщен от данъчното досие на дружеството, на дата 15.07.2005 г. няма плащане на сумата 3 520 000 лева, отразено по сметка 422 "Подотчетни лица". При тези доказателства правилно съдът е приел за недоказано твърдението на ревизираното лице, че е получило през 2005 г. и 2006 г суми в общ размер от 246 400 лева, които са налични към 1.01.2009 г. и обосновал извод за наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122-124 ДОПК. Определеният в ревизионния акт недостиг на парични средства в размер на 188 667. 66 лева представлява разликата между установените в хода на ревизията приходи в годишен размер - 4236. 59 лева и годишния размер на разходите за същия период 192 904. 25 лева, поради което законосъобразно е определен като годишна данъчна основа за доходите на физическото лице по чл. 122, ал. 2 ДОПК, върху която е приложена ставка от 10 % и е определен данък в размер на 18 866. 76 лева и съответните лихви. Като е достигнал до същите правни изводи и е отхвърлил жалбата на ревизираното лице, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора и предвид осъщественото представителство от юрисконсулт, на ответника по касация следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 1392. 26 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,