Решение № 10283 от 11.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6852/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Койчев срещу решение 596/21.04.2021 г., постановено по адм. д. 2628/2020 г. по описа на Административен съд-Бургас (АС-Бургас). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменена оспорената от него заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на служебното му правоотношение, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а в случай, че не е вакантна или е съкратена, да бъде възстановен на друга подходяща длъжност в рамките на съответния вид. Подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно незаконосъобразността на административния акт и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът директорът на Главна дирекция Гранична полиция на Министерство на вътрешните работи (ГДГП) оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 596/21.04.2021 г., постановено по адм. д. 2628/2020 г. по описа на АС-Бургас е отхвърлена жалбата на Й. Койчев против Заповед 3282з-2341/31.08.2020 г. на директора на ГДГП, с която в качеството му на младши инспектор полицай в Граничен контролно-пропусквателен пункт (ГКПП) Пристанище Варна от Гранично полицейско управление-Варна(ГПУ) към Регионална дирекция Гранична полиция Бургас при ГДГП, на основание чл.194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в МВР. Административният съд е приел за установено, че оспорената заповед е действителен административен акт, издаден при съобразяване с материалния закон, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд като последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Обосновано въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства АС- Бургас е приел за установено, че с оспорената заповед на младши инспектор Й. Койчев, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, изразяващо се в това, че на 11.06.2020 г. около 8:45 ч., на км 232+2 по път I- 9, в района на квартал Сарафово, град Бургас, в посока от Варна към Бургас при управление на лек автомобил, е загубил управление върху него, в резултат на което е предизвикал самостоятелно пътно транспортно произшествие (ПТП). Отказал е да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест от контролните органи, не се е явил за медицинско изследване - даване на биологична проба за наличие на алкохол в кръвта, за което му е бил връчен талон. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че АС-Бургас не е оценил правилно фактическата обстановка, като не е взел предвид факта, че отказът на Койчев да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта се дължи на обективна невъзможност поради настъпило влошаване на здравословното му състояние вследствие на произшествието. Правилно първоинстанционният съд е обсъдил всички обяснения, събрани от различни лица в дисциплинарното производство и показанията на свидетелите в съдебно заседание, като е кредитирал тези от тях, които са взаимно допълващи се, непротиворечиви и дадени от лица без връзка със страните по спора. Правилни са изводите му, че ако здравословния статус на Й. Койчев непосредствено след инцидента не е позволявал да бъде изпробван с дрегер за употреба на алкохол, това обстоятелство е щяло да бъде забелязано от пристигналия на място медицински екип, който поради естеството на работата си е обучен да разпознава подобни ситуации. Непротиворечиви са и свидетелските показания на д-р Н. Димитров, С. Христов, З. Димитров и Е. Дечев които еднозначно описват, че въпреки физическите си наранявания Койчев е бил напълно адекватен в реакциите си, възприемал е нормално случващото се около него и е бил в състояние да отговаря на зададени въпроси и отправени искания към него. Настоящият състав не споделя поддържаната от касационния жалбоподател теза, че в резултат на катастрофата е имал 4 спукани ребра и плеврален излив в белия дроб и поради нанесената травма, шока и болката трудно дишал, което от своя страна съставлява обективна невъзможност за даване на проба за наличие на алкохол в кръвта. Правилно първоинстанционния съд е кредитирал показанията на д-р Димитров (които са в пълно съответствие с данните на двамата служители от Пътна полиция), който в изготвения фиш за спешна медицинска помощ е описал, че водачът Койчев е бил с нормална двигателна реакция, пространствено ориентиран, а дишането му е било в рамките на обичайната честота и същият категорично е отказал медицински преглед, както и да бъде изпробван с дрегер за употреба на алкохол от служителите на МВР. Свидетелските показания, дадени от Ж. Койчев (баща на касатора) са в противоречие с останалите свидетели и правилно същите не са кредитирани от първоинстанционния съд. Твърдяната непосредствена опасност за живота и здравето на Й. Койчев, заявена от баща му Ж. Койчев, не е установена нито от медицинския екип, пристигнал на мястото на инцидента, нито впоследствие от лекарите в болниците (различни от препоръчаната), в които той е преминал преглед. Обосновано АС-Бургас е приел, че отказът на жалбоподателя да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта с дрегер и последвало неявяване за даване на биологична проба за установяване концентрацията на алкохол в кръвта не се е дължало на здравословното му състояние, както и не е налице логично обяснение от бащата на Койчев за това, защо Й. не е заведен в най-близкото медицинско заведение за преглед, както е било разпоредено в талона, издаден от контролните органи. В съществената си част са и мотивите на представеното с касационната жалба решение 584/15.04.2021 г., постановено по НАД 232/2021 г. по описа на АС-Бургас, поради което не е възможно да се приеме, че с него се установява наличието на касационно основание за отмяна на обжалваното съдебно решение. Правилна е преценката на съда, че Койчев умишлено е нарушил разпоредбата на т. 28, буква "в" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, задължаваща го да изпълни разпореждането на контролните органи относно установяването на управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество, като е отказал проба с дрегер и кръвна проба. Държавният служител на МВР осъществил състава на дисциплинарното нарушение по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР - извършил е виновно деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата. Относно уронването на престижа на службата, законосъобразността на наложеното наказание, неговата съразмерност и спазването на сроковете по чл.195, ал.2 ЗМВР, са изложени подробно в мотиви от АС- Бургас, които изцяло се споделят от настоящият съдебен състав. По направеното и пред първата инстанция искане за възстановяване на заеманата от касатора длъжност липсва произнасяне в обжалваната съдебно решение, но не е проведена и процедура по допълване на съдебния акт по реда на чл. 176 от АПК. Следователно в тази част липсва предмет на касационен контрол, но само за пълнота на изложението е необходимо да бъде отбелязано, че възстановяването на заеманата длъжност по реда на чл.232 от ЗМВР представлява отделна процедура, която може да се инициира след влизане в сила на решението, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, а не се провежда едновременно със съдебния контрол за законосъобразност на заповедта за уволнение. За възстановяване на длъжност е необходимо изпълнението на сложен фактически състав, изискващ на първо място отмяна на заповедта за уволнение с влязло в сила решение (което в настоящия случай не е налице) и явяване на служителя в двуседмичен срок от влизане в сила на решението в съответната структура на МВР да заеме длъжност и не е допустимо да се упражни по съдебен ред чрез съединяване с оспорването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, има право на разноски в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд