Решение № 12816 от 4.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6431/2013 г.

Решение № 12816 от 4.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6431/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисер Цветков чл. 239, т. 4 АПК чл. 244, ал. 2, изр. 2 АПК чл. 118, ал. 1, т. 1 ДОПК Според чл. 239, т. 4 АПК, основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт е противоречието му с друг, който е тъждествен по предмет и страни. Спецификата на това отменително основание рефлектира върху правомощията на упражняващия извънинстанционния контрол съд по чл. 244, ал. 2, изр. 2 АПК да отмени неправилното решение. Битието на ревизионния акт на утежняващ декларативен административен акт (в хипотезата на чл. 118, ал. 1, т. 1 ДОПК) предполага дефинирането на предмета на делото при оспорването му като спор относно съществуването на установените с акта публични задължения. Не може да се формира противоречие между съдебни актове контролиращи законосъобразността на различните части от ревизионния акт. Производството е по раздел I от гл. ХIV на АПК. Образувано е по искане на ЕТ "Сова 7 - Валентин Борисов", представен от адв. Тодор Тодоров, за отмяна на влязлото в сила решение № 410/27.10.2010 г. по адм. д. № 684/2009 г. по описа на Административен съд Велико Търново, както и решение № 11179/22.08.2011 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 15542/2010 г., с което първото е оставено в сила. Обосновава се отменителното основания по чл. 239, т. 4 от АПК заради твърдяно противоречие на молителя между атакуваните съдебни актове и идентичните по предмет и страни решение № 95/07.03.2012 г. на Административен съд Велико Търново по адм. д. № 684/2009 г., потвърдено с решение № 1625/04.02.2013 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 5488/2012 г. Насрещната страна по искането за отмяна - директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново при ЦУ на НАП не изразява становище по молбата. Искането за защита по извънредния способ на раздел I, гл. ХIV от АПК е насочено срещу решение № 410/27.10.2010 г. по адм. д. № 684/2009 г. по описа на Административен съд Велико Търново. Привръзката с твърдението за влизането в сила на съдебния акт концентрира искането до частта от него, оставена в сила с решение № 11179/22.08.2011 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 15542/2010 г., тъй като неуспешното касационно оспорване е една от хипотезите на влизане в сила на решенията - чл. 296, т. 3 от ГПК. Първоинстанционното решение е формирало сила на пресъдено нещо по спора за съществуването на установени с РА публични задължения на молителя, като е отхвърлена жалбата му срещу РА № 050900019/11.06.2009 г., (поправен с РА № 050900019/16.09.2009 г.) на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Видин относно определено задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 и 2005 г. общо в размер на 5 176.20 лв. и лихва за забава в размер на 2 790.66 лв., както и за отказано право на данъчен кредит в данъчни периоди м. 05., м. 06., м. 07. и м. 12.2004 г., м. 01., м. 03., м. 06., м. 07., м. 08., м. 09., м. 12.2005 г. в общ размер от 31 359.08 лв. и е начислен ДДС в общ размер на 2 174.86 лв. и лихва за забава в размер на 26 704.93 лв. Първоинстанционният съдебен акт е отменен в частта, с която е прогласена нищожността на РА № 050900019/11.06.2009 г., (поправен с РА № 050900019/16.09.2009 г.) на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Видин по повод облагане по реда на ЗДДС (отм.) за данъчен период м. 05.2005 г. При новото разглеждане на делото от АД Велико Търново е постановено решение № 95/07.03.2012 г., с което отново е прогласена нищожността на ревизионен акт № 050900019/11.06.2009 г. в частта му по ЗДДС (отм.) за данъчен период м. 05.2005 г. При втората поред касация постановеното при новото разглеждане от първоинстанционния съд решение е оставено в сила с решение № 1625/04.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5488/2012 г. Молбата е неоснователна. Не е осъществено отменителното основание по чл. 239, т. 4 от АПК. Според тази разпоредба основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт е противоречието му с друг, който е тъждествен по предмет и страни. Спецификата на това отменително основание рефлектира върху правомощията на упражняващия извънинстанционния контрол съд по чл. 244, ал. 2, изр. 2 от АПК да отмени неправилното решение. Между визираните от молителя съдебни актове и тези, чиято отмяна се иска, липсва предметно тъждество. Битието на ревизионния акт на утежняващ декларативен административен акт /в хипотезата на чл. 118, ал. 1, т. 1 от ДОПК/ предполага дефинирането на предмета на делото при оспорването му като спор относно съществуването на установените с акта публични задължения. С противопоставените на атакуваните съдебни актове е решен спора за съществуването на задължения по ЗДДС (отм.) в данъчен период м. 05.2005 г., респ. наличието на правоизключващи за правомощието на приходната администрация да установи задълженията юридически факти /предвид прогласената нищожност на тази част на РА/. Съдените актове, чиято отмяна се иска, решават спора за определено с РА задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 и 2005 г. общо в размер на 5 176.20 лв. и лихва за забава в размер на 2 790.66 лв., както и за отказано право на данъчен кредит в данъчни периоди м. 05., м. 06., м. 07. и м. 12.2004 г., м. 01., м. 03., м. 06., м. 07., м. 08., м. 09., м. 12.2005 г. в общ размер от 31 359.08 лв. и е начислен ДДС в общ размер на 2 174.86 лв. и лихва за забава в размер на 26 704.93 лв. При отлика на споровете решени с двете групи съдебни актове извод за тъждеството на предмета на делата не следва от обстоятелството на установяването на задълженията на молителя в един и същ ревизионен акт. Аргумент в този смисъл е разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, уреждаща правомощие на съда и за частична отмяна на ревизионния акт. Не може да се формира противоречие между съдебни актове контролиращи законосъобразността на различните части от ревизионния акт. Горното мотивира съда да отхвърли искането за отмяна. Воден от горното, Върховният административен съд, Първа колегия ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на ЕТ "Сова 7 - Валентин Борисов" за отмяна на влязлото в сила решение № 410/27.10.2010 г. по адм. д. № 684/2009 г. по описа на Административен съд Велико Търново, както и решение № 11179/22.08.2011 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 15542/2010 г. Решението не може да се обжалва.