Решение № 416 от 10.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11429/2008 г.

Решение № 416 от 10.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11429/2008 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 53/30.07.2008 г., постановено по адм. д. № 73/2008 г. Разградският административен съд е отхвърлил жалбата на Иван Борисов Иванов от гр. Кубрат против решение № 34 от 25.04.2008 г. на ръководителя на ТП на НОИ гр. Разград. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Иван Борисов Иванов с молба да бъде отменено като необосновано, както и постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за процесуално допустима, подадена е в срок, а по същество е неоснователна. Решението е правилно и законосъобразно. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е обсъди подробно установената по делото фактическа обстановка и изложил ясно мотивите по направените правни изводи за различието в полагания труд от Иванов за двата спорни периода. Безспорно е по делото, че касаторът е работил като шофьор в ТКЗС с. Тетово. За признаване на положения от него труд за втора категория в периода от 11.04.1983 г. до 29.07.1985 г. съдът се е позовал на приетите като доказателство по делото фотокопие от труда книжка и данните от съдебна експертиза, отразяващи констатации от проверени разплащателни ведомости. Правилно е стигнал до крайния извод, че с оглед характера на труда му като шофьор на автобус и автомобил "Ниса" е извършвай дейност по превоз на селскостопанска продукция, поради което и длъжността му е била вписана в отдел "Автотранспорт" към ТКЗС с. Тетово. За периода 22.09.1993 г. до 14.05.1994 г. жалбоподателят е работил като шофьор в отдел "Администрация" на бившето ТКЗС - с. Тетово, което предполага обслужване на служителите от този отдел, а не пряко на заети в полската селскостопанска работа. Поради това правилно съдът е приел, че за този период от време положения от Иванов труд следва да се счита трета категория. В случая не се касае за различно третиране на един и същ по вид труд на формално основание, свързано само с наименованието на сектора, каквото е възражението на касатора в касационната жалба, а за различен по вид труд, с оглед сферата на обслужване. Съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правило, като не е допуснал до разпит свидетели. Сами по себе си свидетелските показания не могат да определят категорията на положения труд. Те следва да бъдат съпоставени с останалите писмени доказателства по делото, допустими съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС да установяват данни за специфични условия на труда и други съществени фактори. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,