Решение № 2628 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11454/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба А. Месал, гражданин на Сирия, чрез адвокат Чечкова, срещу Решение 1566 от 03.10.2023 г., постановено по адм. дело 1890/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното съдебно решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и иска отмяната му. Ответникът заместник - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Кръстева, взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно. С обжалваното решение Административен съд Пловдив, е отхвърлил като неоснователна жалбата на А. Меса, гражданин на Сирия, срещу Решение 10986 от 05.07.2023 г. на заместник - председателя на ДАБ, в частта с която на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 и чл. 34, ал. 2 от Закон за убежищата и бежанците (ЗУБ) във вр. с § 1, т. 3, б. в от Допълнителните разпоредби на ЗУБ му е отказано да се събере на територията на Република България с майка си Х. Хусейн. Съдът е приел, че обжалваният административен акт e издаден от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Неналичието на предпоставките по § 1, т. 3, б. в е основал на липса на достатъчно данни за наложителност тежко заболяване или необходимост от непрекъснати грижи за майка му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на жалбоподателя не са нарушени в хода на развилото се производство. Обжалваното решение е мотивирано, като въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът е формирал обосновани изводи и е приложил правилно материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗУБ чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България. Председателят на ДАБ съгласно чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗУБ взема решения по молби за събиране на семейства. Предпоставка за вземане на положително за молителя решение представлява изпълнение на изискването на закона. Легалното определение на понятието "членове на семейство", за целите на ЗУБ, е дадено в § 1, т. 3 от Допълнителните му разпоредби. Съгл. б. в на същата разпоредба членове на семейството са родителите на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца. Правилно е прието в обжалваното решение, че не са налице предпоставките по смисъла на § 1, т. 3, б. в от Допълнителните разпоредби на ЗУБ по отношение на майката на чужденеца, който след предоставяне на хуманитарен статут е упражнил правото си да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България. За да бъдат изпълнени предпоставките на посочената разпоредба, освен напреднала възраст или тежко заболяване, следва да е доказано и обстоятелството, че родителят на чужденеца не е в състояние сам да се грижи за себе си. Видно от представените доказателства, макар да е установено, че тя е в напреднала възраст и страда от онкологично заболяване, не може да се направи извод за наличието на необходимост от съжителство с друг човек за полагане на непрекъснати грижи. От представеното по делото удостоверение за здравословното състояние на майката на жалбоподателя, единствено се установява поставената й диагноза, проведеното лечение и назначеното периодично наблюдение, но не и обективното здравословно състояние, от което да може да бъде направен извод, че не може сама да се грижи за себе си или попада в най - тежката степен на болестта, където е нужна чужда помощ. Правилно също е прието в обжалваното решение, че в Сирия Х. Хусейн има членове на семейството, други две пълнолетни лица, спрямо които не се установява невъзможност да установят с нея семейна среда, такава, каквато се търси с подаденото от жалбоподателя искане. Напълно ирелевантно е твърдението, че родителят би получил по адекватна и качествена здравна помощ в Република България. На майката на чужденеца не е ограничен достъпа до медицинска помощ в страната, в която се намира, а институтът събиране на семейство не е средство за изпращане на дадено лице на лечение в чужбина. Във връзка с изложеното, неоснователно е твърдението в касационната жалба, че в обжалваното решение не са изложени и изследвани всички факти и обстоятелства установени от доказателствата по делото. Именно въз основа на анализа на установените за правния спор факти съдът е формирал обоснован от фактическа и правна страна извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, с който му е отказано да се събере на територията на Република България касационния жалбоподател с майка му. По изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,