Решение № 2680 от 17.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6759/2024 г.

С решение 2021 от 27.03.2024 г., постановено по адм. д. 10963/2023 г.по описа на АССГ, е отменено решение 1040-21-840/17.08.2021 г. на директора на Териториално поделение на НОИ София-град, с което е потвърдено разпореждане РВ-3-21-00928408/03.06.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ. Недоволен от съдебното решение останал директор на ТП на НОИ София-град, като в срок подава касационна жалба. В касационната жалба са развити подробни оплаквания за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК по отношение постановеното първоинстанционно решение. Искането е за отмяната му и да се постанови решение, с което да се отхвърли жалбата на И. А. С. срещу решението на директора на ТП на НОИ София-град от 17.08.2021 г. Има претенция за присъждане на разноски за платена държавна такса за касационно производство и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответник по касационната жалба, И. А. С., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения в приложен отговор. Иска да се остави в сила решението на административния съд и да се присъдят разноски за тази съдебна инстанция. Прокурор от Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба основателна. По отношение на описаните подробно и хронологично факти в оспорваното решение страните не спорят. Не е спорен и предмета на административното производство, във връзка с издадено Разпореждане РВ-3-21-00928408/03.06.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ за възстановяване на добросъвестно получени парични обезщетения за временна неработоспособност за периода от 29.05.2017 г. до 05.01.2021 г. в размер 27 543. 90 лв. на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. По отношение на относимата фактология, наличните доказателства са били предмет на проверка по адм. дела 9039/2021 г. и 10693/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Няма спор, че на основание сключен трудов договор между ответницата по касационната жалба и Белма 2012 ЕООД се твърди, възникнало осигурително правоотношение, по силата на което е била осигурена за общо заболяване, парично обезщетение при нетрудова злополука, парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 29.05.2017 г. до 05.01.2021 г. Няма спор, че за посочения период ответницата е получила парично обезщетение за временна нетрудоспособност за 495 дни от фондовете за ДОО. В административното производство по безспорен начин е установено, че за релевантния период от 2016 г. до 2020 г. Белма 2012 ЕООД не е упражнявало търговска дейност. Липсват данни за подаване от страна на дружеството ГДД по чл. 92 от ЗКПО за финансовите 2016 г. до 2019 г., в които дружеството да е декларирало пред НАП извършвана дейност. Управителят на дружеството не е открит при множество опити включително и чрез органите на СДВР, от които е изискано съдействие. Не е спорно, че по отношение осигурителя Белма 2012 ЕООД е извършена проверка по разходите на ДОО, приключила с констативен протокол КВ-5-21-00805923/02.09.2020 г. В хода на проверката са установени 25 лица, сред които и ответницата по касационната жалба, за които са подадени уведомления за сключени трудови договори и подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, без те да са упражнявали трудова дейност, предвид установената липса на доказателства за извършвана стопанска дейност от дружеството за периода м.01.2015 г. - м.01.2020 г. Издадени са Задължителни предписания ЗД-1-21-00805930/02.09.2020 г. за заличаване от Белма 2012 ЕООД на подадените данни по за поименно посочени в предписанията лица, включително за ответницата С. за периода октомври 2016 г. януари 2020 г. След влизане в сила на задължителните предписания са заличени служебно данните по чл. 5, ал. 4 от КСО на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда на подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените от тях лица, както и от самоосигуряващите се лица за ответницата. Заличените данни на ответницата е ново обстоятелство, прието като нови данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО и е постановено оспореното в административното производство Разпореждане РВ-3-21-00928408/03.06.2021 г. на длъжностно лице по реда на чл. 114, ал. 3 от КСО за възстановяване на получени парични обезщетения за периода от 29.05.2017 г. до 05.01,2021 г. в общ размер на 27 543,90 лв. С обжалваното пред административен съд решение 1040-21-840/17.08.2021 г. на директора на Териториално поделение на НОИ София-град, жалбата на С. срещу разпореждането е отхвърлена. При съдебното оспорване на административния акт, решаващият състав на АССГ е приел, че оспорваното решение на директора на ТП на НОИ София-град е издадено от компетентен орган при спазена форма на акта, но по същество, съдът не споделя правните изводи и отменя решението, с което е потвърдено разпореждането за възстановяване на добросъвестно получени суми от ответницата по касационната жалба. Касационният състав на Върховен административен съд не споделя изводите и постановеното решение на първоинстанционния съд. Видно от текста на чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Понятието осигурено лице е дефинирано в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Следователно за да има качеството едно лице на осигурено, същото следва да развива трудова дейност. Начинът за изчисляване на размера на тези обезщетения е регламентиран в чл. 41, ал. 1 от КСО, съгласно който осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете до 2 годишна възраст и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и да данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и ред, определение с акт на Министерския съвет ( чл. 54к от КСО ). В конкретния случай при извършени проверки от НАП, ИАГИТ и НОИ е установена липса на доказателства за извършвана трудова дейност в Белма 2012 ЕООД от лицата, за които са подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, вкл. от И. С., което се явява задължително условие за възникване на осигуряване по КСО. Такава дейност не е доказана от ответницата, от която със Задължителни предписания 3Д-1-21-00715705/6.02.2020 г. са изискани документи относими към трудовата й заетост в Белма 2012 ЕООД. Представените документи, формално удостоверяващи трудово правоотношение, както правилно е отбелязал административният орган не удостоверяват упражнена трудова дейност. Съотнесени към установеното, че за релевантния период не е установена търговска дейност от дружеството осигурител, трудова дейност от ответницата няма как да е упражнена в полза на работодателя-осигурител, защото последният не отчита стопанска дейност. Следователно страната, дори и да има сключен трудов договор следва да докаже, че реално е осъществявало трудова дейност в рамките на това правоотношение. В горния смисъл е например и Решение 4901 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. 6817/2019 г. Доказателствената тежест за установяване на реално положения труд е на самото лице /в този смисъл; Решение 2524 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. 12220/2019 г. / За да отмени оспорваното пред АССГ решение на директор на ТП на НОИ, София-град, първоинстанционният съд приема допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство, довели до нарушаване правата на ответницата и възможността й да се защити спрямо издадените задължителни предписания, с които са заличени данните й по чл. 5, ал. 4 от КСО. Безспорно е, че проверките, предшестващи издаване на разпореждането, с което, при установени нови данни заличаването на данни за осигурено лице, подадени с декларация по чл. 5, ал. 4 от КСО се разпорежда възстановяване на добросъвестно получени парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение при нетрудова злополука, парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 29.05.2017 г. до 05.01.2021 г. в размер на 27 543,90 лв. За да се издаде това разпореждане, компетентния административен орган е извършил проверка на осигурителя на ответницата. В това производство ответницата не участва, което като довод е посочено в оспорваното в това производство съдебно решение. По делото е установено, че със задължителни предписания ЗД-1-21-00805930/02.09.2020 г., контролен орган на ТП на НОИ София-град на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ е задължил осигурителя Белма 2012 ЕООД, да подаде коректни данни по чл. 5, ал. 4 КСО на общо 25 лица, между които и ответницата. След влизане в сила на ЗП, данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за сочените лица са заличени служебно. Ответницата не е страна в административното производство по издаване на задължителните предписания. В тази връзка, при извършване на проверка по разходите на ДОО на осигурителя, страна в производството е само проверявания осигурител, и само той може да бъде адресат на административния акт (задължителни предписания съгласно чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 1 от Инструкция 1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт), издаден в резултат на проверката. Няма нормативна уредба, която да дава права на лица, извън проверявания осигурител да участват по правилата на АПК в административно производство, по което не са страна. Действително, съставът на първоинстанционният съд е цитирал и съобразил в постановеното от него решение спорадична съдебна практика, която няма задължителен характер и не съответства на новелата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ. Действително, първостепенният съд се мотивира с цитирано решение на ВАС, но на първо място, настоящият състав следва да посочи, че наложилата се практика не споделя доводите на цитираното и други сходни решения на ВАС; на следващо изолирани съдебни актове не са приоритет в сравнение с наложената практика, която отграничава отделните административни производства; следващо - инцидентно постановени съдебни актове не формират постоянна практика на Върховния съд и не са задължителни за правоприлагащите низови съдилища. Следвайки изложеното, настоящият съдебен състав не споделя изводите на административния съд за допуснато съществено процесуално нарушение, от което да е нарушено правото на защита на ответницата по касационната жалба. Няма нормативно изискване в развилото се по отношение на осигурителя производство по сочените разпоредби от Кодекса и подзаконов нормативен акт да бъде уведомявано или конституирано като страна осигурявано лице, за започналото производство и да му се предостави възможност да се защити и евентуално да ангажира доказателства. Такава възможност е нормативно уредена с правото да се оспорват административни актове, по които това лице е адресат. По тази причина, обжалваното решение е неправилно и само на това основание следва да бъде отменено. Неправилни са изводите на съда, че неуведомяването на ответницата за образувано административно производство между специализиран административен орган и осигурител, като проверявано лице е довело до лишаването й от право на защита, а това да се приеме за съществено процесуално нарушение. Следва да се акцентира върху това, че издадените от административния орган задължителни предписания на осигурителя за заличаване на данни не са противопоставими на осигуреното лице, защото то няма обезпечена от приложимата нормативна уредба възможност да ги оспори. Същественият въпрос, на който следва да отговори съда в случаи като процесния е дали работникът/служителят в относимия за казуса период е извършвал реална трудова дейност в полза на работодателя си по сключеното между тях трудово правоотношение, и оттам, имал ли е статута на осигурено лице, което в следващ период би обусловило правото му да получава обезщетение по сочените осигурителни рискове. На ответницата по касационната жалба са изплатени ПОВН по болнични листове, за които удостоверения - приложение 9 към чл. 8, ал. 1 от Наредбата, са представяни от Алфа проджект мениджмънт ЕООД, както и по болнични листове и молби декларации, за които удостоверения приложение 9 към чл. 8, ал. 1от НПОПДОО и приложение 9 към чл. 9, ал. 1 от НПОПДОО са били представени на Белма 2012 ЕООД. При изчисляването им на основание чл. 41, ал. 1 от КСО в осигурителния доход е бил включен и декларирания осигурителен доход от Белма 2012" ЕООД, поради което заличаването на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, подавани от Белма 2012 ЕООД, е релевантно по отношение на размера на ПОВН и по тези болнични листове. С процесното разпореждане са преизчислени обезщетенията, получените по правоотношенията на жалбоподателя с посочените дружества, като за периода от 29.05.2017 г. до 05.01.2021 г., същите са преизчислени в по-нисък размер, разликата от 27 543, 90 лв. се явява неоснователно получена от И. С., поради което същата на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО дължи и възстановяването й. Административният съд неоснователно сочи и общи разпоредби от Хартата на основните права на Европейския съюз и КРБ, относно конституционната защита на майчинството и правото на труд. Общите разпоредби, цитирани в обжалваното решение са несъвместими с конкретиката на недоказаното упражняване на трудова дейност. Съгласно чл. 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз, озаглавена Социална сигурност и социална помощ съюзът е задължен да признава и зачита правото на достъп до обезщетенията за социална сигурност и до социалните служби, които осигуряват закрила в случаи като майчинство, заболяване, трудова злополука, зависимо положение или старост, както и в случай на загуба на работа, в съответствие с правилата, установени от правото на Съюза и от националните законодателства и практики. Този текст, както и чл. 41, параграф 2, б. "а" от Хартата, следва да бъдат тълкувани съобразно чл. 52 от Хартата, в смисъл, че правата, които тя признава измежду които и социална сигурност и социална помощ, могат да бъдат ограничавани, но само въз основа на закон и при спазване на принципа пропорционалност. Признатите права на гражданите на ЕС съгласно чл. 34 от Хартата следва обаче да се упражняват при определените в тях условия и граници. Трудовата дейност е възмездна, ответницата не доказва и не излага като твърдение, кога и при какви условия е получавала трудово възнаграждение, а съдът не е намерил за необходимо да изяснява този елемент от трудовото правоотношение, освен с цитиране на размера му по трудовия договор. Не са установени и други реквизити на трудовия договор, като в тази връзка следва да се приеме основателно възражението на касационен жалбоподател, че ответницата/жалбоподателка пред АССГ не доказва трудова дейност при разпределена доказателствена тежест между страните. При сочените съображения, касационен състав на Върховен административен съд стига до извод, че оплакванията срещу решението на първоинстанционния съд са основателни. Постановеното решение е в неправилно и следва да бъде отменено. Спорът е изяснен изцяло като факти и следва да се постанови нов съдебен акт по същество, в условието на чл. 227, ал. 1 от АПК, като се отмени решението на административния съд и се постанови съдебен акт, с който да се отхвърли жалбата на И. А. С. срещу решение 1040-21-840/17.08.2021 г. на директора на Териториално поделение на НОИ София-град, с което е потвърдено разпореждане РВ-3-21-00928408/03.06.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ. По отношение претенцията за разноски, дължими на касационен жалбоподател, съдът в този състав приема основателността й. Искането е за присъждане на разноски за две съдебни инстанции, предвид правния резултат по делото и платената държавна такса в размер на 200 лева. Юрисконсултското възнаграждение е дължимо за двете съдебни инстанции и се определя в размер на по 150 лева за всяка, по реда на чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 24 от НЗПП. Общо се присъжда в полза на Национален осигурителен институт сумата 500 лева. Мотивиран от изложеното, Върховен административен съд, шесто отделение