Решение № 7758 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15651/2010 г.

Решение № 7758 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15651/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Кърджали, чрез процесуалния му представител юрк. Десислава Чолакова, против решение № 112 от 05.11.2010 г., постановено по административно дело № 128 от 2010 г. на Административния съд - Кърджали, с което е отменено негово решение № ПОВН-50 от 22.06.2010 г. С атакуваното административно решение е отхвърлена жалбата на Айше Назъм Сюлейман срещу разпореждане № О-08-081-02-00013537 от 03.05.2010 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУСО - гр. Кърджали, и преписката е изпратена на административния орган за решаване на въпроса по същество съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Оплакванията са за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и да бъде оставен в сила атакуваният административен акт. Ответникът - Айше Назъм Сюлейман от с. Метличина, община Кирково, обл. Кърджали, чрез процесуалния си представител адв. Самуилов, оспорва касационната жалба и моли атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Кърджали, по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО, е оспореното от Айше Назъм Сюлейман решение № ПОВН-50 от 22.06.2010 г. на директора на РУСО - гр. Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № О-08-081-02-00013537 от 03.05.2010 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУСО - гр. Кърджали. С последното й е отказано отпускане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО по заявление-декларация с вх. № 08-081-09-00004119/15.04.2010 г., подадено в ТП на НОИ, тъй като лицето не било осигурено за рисковете общо заболяване и майчинство съгласно чл. 52а от КСО и нямало право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2- годишна възраст. В оспорения административен акт е отразено, че жалбоподателката е имала качеството регистриран тютюнопроизводител до 01.03.2009 г., съгласно разпоредбите на Закона за тютюна и тютюневите изделия, а е придобила статут на регистриран земеделски производител на 10.01.2009 г.. Административният орган е посочил, че двете понятия земеделски производител и тютюнопроизводител не са тъждествени и разликата произтичала от различния ред по който подлежали на регистрация цитираните две категории производители. Приел е, че за осъществяване на новата дейност от жалбоподателката - земеделски производител, същата е следвало да подаде заявление за прекратяване на дейността си като тютюнопроизводител, след което да заяви започване на дейност като земеделски производител, като това стане по законоустановения ред - чрез подаване на декларация в ТД на НАП, за започване, възобновяване и прекратяване на дейност. Оттук е извел извод, че за периода след 01.03.2009 г. лицето по силата на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО подлежи на осигуряване и е осигурено само за риска инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, с оглед на което за него липсвало правно основание за получаване на исканото обезщетение по чл. 53 от КСО. С обжалваното решение административният съд е отменил решение № ПОВН-50 от 22.06.2010 г. на касационния жалбоподател и потвърденото с него разпореждане, посочено по-горе, обективиращо отказа за изплащане на парично обезщетение по чл. 53 от КСО. За да постанови този резултат, съдът е приел, че Айше Назъм Сюлейман е имала качеството на осигурено лице за общо заболяване към момента на настъпването на осигурителния риск, тъй като е спазила както предвидения ред, така и сроковете за регистрация и е внесла дължимите осигурителни вноски за целия период, в т. ч. и тези за рисковете общо заболяване и майчинство. Решението на Административния съд - гр. Кърджали, е правилно. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни правни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Безспорно е, че на 01.03.2003 г. Айше Назъм Сюлейман се е регистрирала като самоосигуряващо се лице тютюнопроизводител и е определила вида на осигуряването - за всички осигурителни рискове без трудова злополука и професионална болест. Съдът е установил, видно и от справка за история на осигуряването, издадена от ТД на НАП - Пловдив и удостоверение № 176/06.07.2010 г. на Осигурителна каса - Чорбаджийско, че същата е чл. на осигурителната каса от 2003 г. и за периода 2007 - 2010 г. е внесла дължимите осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗОВ. От представените по делото писма изх. № К-11978 от 30.04.2010 г. от началник-сектор при фонд "Тютюн", гр. Кърджали е видно, че Айше Назъм Сюлейман има регистрация като тютюнопроизводител за реколти 2007, 2008 и от писмо изх. № 3115 от 30.04.2010 г. на директора на ОД "Земеделие", гр. Кърджали - че на 10.01.2009 г. е регистрирана като земеделски производител и има пререгистрация за 2010 г. В подкрепа на изложеното е и представената регистрационна карта на земеделски производител със заверка от 10.01.2009 г. до 19.01.2010 г. Първоинстанционният съд правилно е определил приложимите за случая материалноправни разпоредби на чл. 48а от КСО, чл. 50 и чл. 51 от КСО, както и на чл. 53 от КСО. Съгласно чл. 48а от КСО /редакция ДВ, бр. 69/2004 г./ осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, бременност и раждане, ако имат 6 месеца осигурителен стаж /с ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г. е предвиден 12 месеца осигурителен стаж/ като осигурени за този риск. Следващите цитирани разпоредби изискват да са налице цитираните по-горе две кумулативно дадени предпоставки: 1/ лицето да е осигурено и 2/ да има най-малко 6 месеца /респ. 12 месеца/ осигурителен стаж като осигурено за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. В разглеждания случай касаторът не оспорва, че ответницата по касация Айше Назъм Сюлейман е придобила осигурителен стаж с продължителност повече от 6 месеца /в последствие предвидения 12 месеца/ осигурителен стаж като осигурена за рисковете общо заболяване и майчинство и от 2003 г. до настъпването на осигурителното събитие бременност и раждане - 2009 г. е внасяла осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове. Не се оспорва и обстоятелството, че от 01.03.2003 г. лицето е регистриран тютюнопроизводител, поради което на основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО е подлежало на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Спорът е относно качеството на Айше Сюлейман на "осигурено лице" за общо заболяване и майчинство по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителната разпоредба на КСО, дали лицето е било осигурено като регистриран земеделски производител или регистриран тютюнопроизводител в периода от 10.01.2009 г. и налице ли е за жалбоподателката прекъсване на осигуряването след този период предвид факта, че не е заявила прекратяване на дейността като тютюнопроизводител и начало на дейност като земеделски производител с посочен вид на осигуряването по реда на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващи се лица и български граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Според чл. 1, ал. 1 от наредбата задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от Кодекса за социално осигуряване - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, земеделски производители, тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. В ал. 2 от същата норма се пояснява, че задължението за осигуряване на упоменатите лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване, което се установява с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Съгласно § 1, т. 5 от ДР на КСО, съдържащ легално определение за "регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители", това са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. В касационната жалба са развити доводи, че Айше Сюлейман е имала статут на регистриран тютюнопроизводител до 01.03.2009 г., а от 10.01.2009 г. е придобила статут на регистриран земеделски производител, без да е подала декларации за регистрация на самоосигуряващо се лице в ТД на НАП - Кърджали, през 2009 г.. Така наведените оплаквания са неоснователни. Безспорно е, че Айше Сюлейман е регистриран тютюнопроизводител от 01.03.2003 г., а от 10.01.2009 г. - земеделски производител. Качеството "регистрирани тютюнопроизводители" по смисъла на КСО лицата притежават в периода от издаването на удостоверение за вписването им в регистъра на фонд "Тютюн" до 01 март на следващата календарна година (по арг. чл. 11 от Закона за тютюна и тютюневите изделия). В случая няма спор относно обстоятелството, че за 2008 г. Айше Сюлейман е включена в регистъра на тютюнопроизводителите, поради което същата е имала качеството регистриран тютюнопроизводител до 01.03.2009 г. Преди да е загубило качеството си на регистриран тютюнопроизводител, лицето е направило регистрация като земеделски производител и фактически то няма прекъсване на дейност като самоосигуряващо се лице. В този смисъл са неоснователни наведените оплаквания за липсата на подадена декларация, с която следвало Айше Сюлейман да установи прекратяване на едната и започване на другата дейност. Щом като за периода преди 01.03.2009 г. лицето е било осигурено за общо заболяване и майчинство, то продължава да е осигурено за този риск и от тази дата занапред, без да е необходимо да подава нова декларация за дейността, която упражнява като самоосигуряващо се лице, и за вида на осигуряването си. Както обосновано е приел административният съд, в случая не е налице промяна нито на характера, нито на вида на заявеното осигуряване, която промяна да подлежи на деклариране по реда на наредбата, защото по своя характер тютюнопроизводителите са земеделски производители, като и едните, и другите са самоосигуряващи се лица с еднакъв минимален размер на дължимите осигурителни вноски за ДОО, а различията са свързани само с реда и сроковете за регистрацията им. В настоящата хипотеза самоосигуряващото се лице е спазило както предвидения ред, така и сроковете за регистрация, и е внесло дължимите осигурителни вноски за целия период, в т. ч. и тези за рисковете общо заболяване и майчинство. Оттук съдът е извел обоснования извод, обратно на приетото от административния орган, че Айше Сюлейман е регистрирано по съответния ред лице по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на КСО и внесените осигурителни вноски са били дължими, поради което е налице и втората предпоставка на цитираните по-горе разпоредби от КСО, тъй като лицето е било осигурено към момента на настъпване на риска - предвид разпоредбата на § 1, т. 3, изр. 2-ро от ДР на КСО. Следователно към момента на настъпване на временната неработоспособност лицето е било задължително осигурено за този социален риск, което условие е изпълнено с декларирането на упражняване на дейността и съответно осигуряването. Като е извел този извод, съдът е приложил правилно материалния закон. Този извод съответства на доказателствата, установяващи релевантния факт на регистрацията. В контекста на изложеното до тук, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни, не са налице основания по чл. 209, ал. 3 АПК за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт и като правилен следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд в състав на шесто отделение,