Решение № 236 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1773/2009 г.

Решение № 236 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1773/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е образувано по молба на Л. М., чрез процесуалния и представител адв. Р. за поправка на очевидна фактическа грешка и за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските. Молителката сочи, че при условията на очевидна фактическа грешка с постановеното по делото решение съдът е посочил, че присъдената като обезщетение сума от 5 000 лв. се дължи ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 27.07.2004 г., а не от датата на деликта, както е поискано от нея. Моли съдът да постанови решение, с което грешката да бъде поправена като се посочи, че лихвата се дължи от датата на деликта Ч в случая от датата на първата операция за отстраняване на гела - 23.07.2001 г. Моли също така постановеното решението да се допълни в частта за разноските като се отмени въззивното решение в тази част и направеното искане за присъждане на разноски от ответника Н. С. бъде отхвърлено. Евентуално моли за тълкуване на решението в частта за разноските. Ответникът по молбата Н. П. С. чрез адв. Ал. С., оспорва молбата. Моли същата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на 3- то г. о., приема следното: По молбата за поправка на очевидна фактическа грешка: Същата е допустима и основателна. С решение от 28.01.2011 г. по делото след като частично е отменено решението на въззивната инстанция е постановено ново решение, с което Н. П. С. от [населено място], е осъден да заплати на Л. Й. М. от [населено място] сума в размер на 5 000 лв., от които 4 000 лв. за претърпени от нея неимуществени вреди и 1000 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на извършена операция -инфилтриране в гърдите на гелообразно вещество, ведно със законната лихва върху сумите от датата на исковата молба 27.07.2004 г., до окончателното им изплащане. В уводната част на решението е посочено, че обезщетението по делото се претендира ведно със законната лихва, считано от 23.07.2001 г. до окончателното изплащане на сумата. В мотивите на решението по същество съдът обосновава, че в хипотезата на непозволеното увреждане вземането за обезщетение става изискуемо от момента на проявление на вредите. Прието е, че вредите са се проявили към датата на първата операция за отстраняване на гела -23.07.2001 г. С оглед на това следва да се приеме, че действителната воля на съда е била, че лихвата следва да се присъди от тази дата, доколкото към този момент вземането за обезщетението става изискуемо и се дължи лихва за забава в неговото плащане. Доколкото в диспозитива на решението обезщетението е присъдено от датата на исковата молба 27.07.2004 г., вместо от 23.07.2001 г. е допусната очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена като обективираната воля на съда се приведе в съответствие с действителната такава. По молбата за допълване на решението в частта за разноските. Същата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. С постановеното решение съдът е пререшил спора като частично е уважил предявеният иск. Пререшаването на спора от касационната инстанция има като последица и отмяна на решението на въззивната инстанция в частта за разноските. В случая съдът не е посочил изрично в диспозитива на решението, че отменя въззивното решение в частта за разноските. В мотивите на решението е посочено, че по компенсация разноски не се присъждат, което е произнасянето на съда досежно разноските направени пред трите инстанции. Решението в частта за разноските следва да се допълни като с изричен диспозитив се постанови отмяна на въззивното решение в частта за разноските. Последното има като последица и отмяна на първоинстанционното решение в тази част. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.