Решение № 11679 от 2.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4176/2018 г.

Решение № 11679 от 2.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4176/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Д. Янкова- началник-отдел "Закрила на детето" в ДСП –Връбница; П. Георгиев - директор на ДСП "Връбница" и С. Сиракова- директор на ДСП –Смолян, срещу решение № 8098/28.12.2017 година постановено по адм. дело № 10218/2016 г. по описа на Административен съд София град/АССГ/, с което са отхвърлени жалбите им срещу решение № 321/12.09.2016 г. на Комисия за защита от дискриминация /КЗД/, с което се установява, че същите в служебното им качество за извършили акт на дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./, на основата на признак "лично положение"- по отношение на И. Панайотова и им е наложено наказание – "глоба". Касаторите поддържат в касационните жалби, че обжалваното решение е неправилно - постановено в противоречие с материалното право, като навеждат и доводи за необоснованост, искат отмяната му. Ответникът по касационна жалба - КЗД, чрез процесуален представител- юрк. Главчев, иска оставяне на решението в сила. Ответникът по касационна жалба – И. Панайотова лично и чрез процесуален представител –адв. Чобанова, оспорва касационните жалби като неоснователна. Същата е подала частна жалба срещу определение № 1000 от 13.02.2018 г., постановено по същото дело, касаещо присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Пледира за неоснователност и на частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че оспорената част от решението на КЗД от касаторите, със съдържание, описано по - горе, е постановено от компетентен орган, отговаря на законовите изисквания за форма и съдържание, спазени са административно - процесуалните правила, съответства на приложимото материално право и целта на закона. АССГ е приел за безспорно: И. Панайотова е майка на детето М. М., който първоначално, след раздялата на родителите му, остава да живее със своя баща в [населено място]. Майката И. Панайотова се връща да живее в София, при своите родители. Ангажира ДСП- Връбница със случая на малолетния си син до края на 2012 година. В тази връзка са прилагани мерки за закрила в семейна среда по чл. 23 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./, с цел "превенция на родителско отчуждаване". Сочи се, че по искане на РС- Чепеларе, предвид издаден изпълнителен лист на бащата Г. Метаксинов/получил привременните мерки/, са проведени срещи с детето в семейна среда. Констатациите, че не е налице риск за здравето на детето или неглижиране на потребностите му, но е констатиран риск от родителско отчуждаване към бащата. Съдия- изпълнител е уведомен, че детето не е подготвено за да бъде изпълнено определението на съда за привременните мерки. На майката е издадено направление за социална услуга и е изготвен план за действие за предаване на детето. На10.12.2012 година детето е предадено на баща му в отсъствието на съдебен изпълнител и преди срока, описан в съгласувания план за действие. В тази връзка е отворена работа по случая на детето в ДСП-Смолян, като работата по случая е прехвърлена от ДСП-Връбница. Въз основа на гласни и писмени доказателства се установява, че взаимоотношенията между майката и социалните работници в ДСП-Връбница, са били влошени. Въз основа на вътрешен доклад от експерти в отдел "Мониторинг и контрол", ГДКПД до председателя на Държавна агенция "Закрила на детето" ДАЗД и отправени задължителни предписания към директорите на ДСП-Въбница и ДСП-Смолян – са констатирани няколкократни пропуски в работата на ангажираните служители от двете дирекции- изготвяни и представяни са пред съда доклади, без майката да е запозната с тях; не е събирана информация от всички възможни източници; насрочвания са действия по предаване детето на бащата за 10.12.2012 година, без майката да бъде предварително уведомена, а е призована за този ден с цел запознаване с план за действие. Изхождайки от доказателствата, представени във връзка със срещата на 10.12.2012 година, и факта, че фактическото предаване на детето е станало на 12 ден след утвърждаване от всички страни на План за действие и то с тримесечен срок; предаването не е извършено от съдебен изпълнител, в разрез с принципите на изпълнителното производство. В жалбата си до КЗД- Панайотова твърди, че на 26.07.2012 г. бащата на детето, придружен от двама приятели, дошъл в София и направил опит да отвлече детето, откъсвайки го от ръцете на своите баба и дядо по майчина линия. След съдействие на служители на МВР се оказало, че бащата разполага с определение на РС-Чепеларе, издадено единствено въз основа на социален доклад от ДСП-Смолян. Майката не е уведомена и призована. Социален доклад от ДСП-Връбница не е изискван и изготвян, макар, че адресната регистрация на детето е в гр. София. Въпреки, че уведомила ДСП-Връбница, не получила съдействие, а е подлагана на системен тормоз, чрез всевъзможни процедури по оценяване, консултиране чиято цел не и е била известна. Обратно, бащата не е подлаган на проверки и консултации. Съдът е приел за установено, че спрямо И. Панайотова, като майка на детето М. М. е осъществено от директорите на ответните ДСП-Връбница и Смолян и от Д. Спирова, началник отдел в ДСП-Връбница - дискриминационно третиране "тормоз" по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр, чрез поредица пропуски и нарушения в работата по случая със сина й, с което са застрашени правата на детето и родителя. Решението е правилно. Съдът е изложил подробни мотиви в какво се изразява неравното третиране на Панайотова по признак "лично положение"- родител. Законосъобразен е извода на съда, че интензитета на предприети действия и бездействия на служители на агенцията, свързани с упражняване на привременни мерки по отношение на малолетно дете, не могат да бъдат сведени единствено до пропуски в работата на държавни органи и служители, а провокират и установяват целенасочен тормоз и субективизъм по отношение на единия родител- майката. Въпреки констатацията, че детето не е готово да бъде предадено на бащата и предприети и набелязани конкретни мерки за преодоляване на родителски дефицит в тримесечен срок, на 12 ден от него, в разрез с правилата на изпълнителното производство, детето е предадено на бащата. Изводите на съда са базирани на цялостен и самостоятелен анализ на доказателствения материал и след обсъждане на всички доводи на страните. Не може да бъде споделен довода на касаторите, че отношението на държавните служители е продиктувано и от самото поведение на Панайотова към тях- дръзко и цинично, нагрубяващо; трудност и мнителност в комуникирането с този родител. Естеството на работа на служителите от отдел "Закрила на детето" предполага срещи и контакти на хора с различна емоционалност, бит, начин на изразяване и действие, което изисква компетентност у служителя за справяне с различни житейски ситуации, свързани със сложните отношения между родители, свързани със спорове за отглеждане и възпитание на децата им. Професионализма налага изискване на взаимно уважение, при липса на такова надлежно сигнализиране, но не и неизпълнение или неглижиране на служебни задължения и реципрочно недобросъвестно поведение към гражданите, обърнали се към тях за съдействие. По отношение на частната жалба. Съдът намира същата за основателна. С молба от 23.01.2018 годна Панайотова, чрез процесуалния си представител, е поискала допълване на решението на АССГ с присъждане на направените в съдебното производство разноски - възнаграждение за адвокат и внесен депозит за свидетели. Съдът намерил искането за недопустимо, на основание чл. 80, пр. второ ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Искането е направено в отговор на подадените жалби, но не потвърдено в хода на устните състезания между страните в последното по делото заседание. Не е представен и списък с разноските. Съдът не е съобразил, че искането не е за изменение на решението, в частта за разноските, а за допълването му. Съдът изобщо не се е произнесъл за разноските на страните в производството пред себе си. Сочената разпоредба на чл. 80 ГПК санкционира бездействието на страната и непредставяне на списък с разноски, само до невъзможността да иска изменение на решението в частта за разноските, но не и за допълването му- когато съдът изобщо не се е произнесъл по отправено към него искане за разноски. Неправилен е извода на съда, че релевантно искане за разноски може да бъде направено единствено в хода по същество, а отправени искания на по-ранен етап следва задължително да бъдат потвърдени при устните прении. След като съдът е констатирал, че в отговора на жалбите ответника по тях е направил искане за присъждане на разноски, дължи произнасяне по същото. След като поради опущение не се е произнесъл по това искане, следва да стори това в производството по допълване на решението. Липсата на изричен списък на разноските не е пречка за това. Пред първоинстанционния съд се съдържат доказателства, че ответника е представляван по пълномощие от адвокат, но липсва договор за правна помощ и съдействие, с уговорено възнаграждение по него. Налични са доказателства за внесени 86 лева – депозит за разпит на свидетели, поради което искането за разноски следва да бъде уважено до тази сума. С оглед изхода на спора и направеното искане в тази насока, касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника Панайотова сумата 500 лева разноски за тази инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение