Решение № 3529 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7776/2011 г.

Решение № 3529 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7776/2011 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на директора на Дирекция "Миграция", чрез пълномощника си, против решение № 910 от 28.02.2011 г., постановено по адм. д. № 7685/2010 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменена негова заповед № ЗДМ-1102 от 11.08.2008 г., с която турският гражданин Кочлу Сабит е принудително настанен в СДВНЧ при Дирекция "Миграция"-МВР, на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 8 от ЗЧРБ. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че издателят на акта разполага с оперативна самостоятелност при определяне на принудителната мярка и няма законово задължение да излага конкретни мотиви от фактическа и правна страна за прилагането й. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, като първоначално подадената от Кочлу Сабит жалба бъде отхвърлена поради нейната неоснователност. Ответникът Кочлу Сабит не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба по същество за неоснователна. За да отмени оспорената заповед, първоинстанционният съд е приел, че не са изпълнени законовите предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци и в заповедта не са посочени фактическите и правните основания за издаване на административния акт. Прието е, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Установено е, че на чужденеца е наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата" със заповед № 1101/11.08.2008 г., но не са осъществени другите релевантни фактически основания за издаване на акта - да съществуват пречки за нейното изпълнение. Лицето не е с неустановена самоличност, няма доказателства за възникнала опасност същото да се укрие или да възпрепятства изпълнението на заповедта. съдът правилно е съобразил изводите си с данните от административната преписка, сочещи, че към датата на издаване на оспорената заповед турският гражданин е разполагал с валиден документ за самоличност - национален паспорт със срок до 4.06.2009 г. Решение е правилно. Съгласно чл. 44, ал. 6 от Закона за чужденците в Република България, в случаите, когато чужденецът, на който е наложена принудителна административна мярка по чл 39а, т. 2 от ЗЧРБ, е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Република България или експулсирането. Противно на твърденията в касационната жалба, съдът е обсъдил събраните доказателства и доводите на страните, въз основа на които е извел мотивирани фактически и правни изводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед за налагане на оспорената принудителна административна мярка. Правилен е изводът, че в случая не са изпълнени кумулативните изисквания на закона - чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ за постановяване на оспорения административен акт. Чужденецът е с установена самоличност - валиден документ за самоличност към релевантния период, както и недоказана опасност от укриването му. Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, обосновано съдът е приел за незаконосъобразно упражнени правомощията на административния орган при преценката му за принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ. В този смисъл, като е приел материална незаконосъобразност на обжалваната заповед, съдът е приложил правилно закона. При задълбочен анализ на събраните доказателства съдът правилно е приел, че не са доказани твърденията на административния орган за съществуване на пречки за изпълнение на заповедта към момента на нейното издаване. В тази връзка органът не е изложил никакви конкретни съображения - нито в заповедта, нито в приобщеното към мотивите на акта предложение, а твърдението на касатора, че няма такова задължение, противоречи на закона. В рамките на проверката за законосъобразност на оспорената заповед съдът съобразява изпълнени ли са обективните критерии на закона за издаване на административния акт, които включват и изложената от органа конкретна преценка за всеки отделен случай. В тази насока се споделят изцяло правните съображения на първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ органът, издал заповедта за принудително отвеждане до граница, може по своя преценка принудително да настани чужденеца в специален дом, за определен срок, до отпадане на пречките за изпълнението на принудителната административна мярка. Но тези пречки подлежат на доказване от страна на издателя на акта и са предмет на съдебен контрол. Така издадената заповед предполага започнало изпълнение на наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата" и мотивът за "създаване на организация за пътуване на лицето до страната по произход" не е основание по закон. Като е направил задълбочен анализ на представените по делото доказателства и е съобразил относимите материалноправни разпоредби, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд