Решение № 1554 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6082/2011 г.

Решение № 1554 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6082/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Елина"АД моли да бъде отменено решение № 312/28.02.2011 г. по адм. д. № 963/2010 г. на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на задължение по декларация № 1/10.11.2009 г. на главен специалист в отдел "МДТ" на Община Несебър, с който е установен данък върху недвижимите имоти за 2008 и 2009 г. за внасяне общо 8740,98 лв с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли актът да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Кмета на Община Несебър, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Елина" АД против акт за установяване на задължение по декларация № 1/10.11.2009 г. на главен специалист в отдел "МДТ" на Община Несебър, с който е установен данък върху недвижимите имоти за 2008 и 2009 г. за внасяне общо 8740,98 лв. с лихви. В мотивите си съдът е приел, че дружеството е собственик на хотел в гр. Св. Влас, деклариран по чл. 17 ЗМДТ на 7.05.2007 г. С декларация от 24.10.2007 г. дружеството е декларирало промяна в обстоятелствата, които са от значение за данъчните му задължения като е представило сертификат за енергийна ефективност категория А, издаден на 24.09.2007 г. В оспорения пред съда акт е прието, че за 2008 г. е приложима редакцията на чл. 24, ал. 1, т. 18 "б" ЗМДТ в редакцията от ДВ, бр. 55/2007 г., в сила от 1.01.2008 г., според който сгради, въведени в експлоатация преди 2005 г. и получили сертификат за енергийна ефективност категория А се освобождават от данък за 10 години, считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми енергийни източници за производство на енергия за задоволяване на нуждите на сградата. Съдът е приел, че така постановения акт е законосъобразен, тъй като не е налице условието сградата да е въведена в експлоатация преди 2005 г. Според съда следва да се приложи чл. 24, ал. 1, т. 18 ЗМДТ в редакцията от ДВ, бр. 55/2007 г., в сила от 1.01.2008 г., тъй като се определя данък за 2008 г., който следва да се определи по правилата, приложими за тази година. Изводът на съда е незаконосъобразен. Материалноправните норми действат за в бъдеще, освен, ако в закона изрично е постановено обратно действие - чл. 14, ал. 1 ЗНА. Материалните права се уреждат от закона, действащ по време на възникването им. По чл. 24, ал. 1, т. 18 в редакцията от ДВ, бр. 18/2004 г. освобождават се от данък сградите, получили сертификат категория А, издаден по реда на Закона за енергийната ефективност и Наредбата за сертифициране на сградите - за срок от 10 години, считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата. Дружеството е спазило чл. 14, ал. 1 и 2 и чл. 27 ЗМДТ като е подало декларация с приложен сертификат категория А и по силата на цитирания чл. 24, ал. 1, т. 18 ЗМДТ в редакцията, действала до 31.12.2007 г. е придобило право на освобождаване от данък за срок от 10 години, считано от 1.01.2008 г. С влизането в сила на 1.01.2008 г. на новата редакция на чл. 24, ал. 1, т. 18 ЗМДТ от ДВ, бр. 55/2007 г. е поставено ново изискване за възникване на правото за освобождаване от данък сгради, което не може да промени факта, че правото на преференция за дружеството вече е възникнало. В ЗИД на ЗМДТ, обнародван в ДВ, бр. 55/2007 г., не е предвидено преуреждане по нов начин на вече възникнали права по чл. 24, ал. 1, т. 18 ЗМДТ с придаване на обратно действие на новия закон за сгради с подадена декларации със сертификати категория А, издадени преди влизане в сила на изменението, поради което неправилно съдът е приложил чл. 24, ал. 1, т. 18 ЗМДТ в редакцията от ДВ, бр. 55/2007 г. за облагане на сграда, чийто сертификат е издаден през 2007 г., а не през 2008 г. Незаконосъобразен е доводът на съда, че преценката за наличие на преференция се прави за всяка година според действащите за нея правила на чл. 24, ал. 1, т. 18 ЗМДТ. В случай, че сертификатът е издаден през 2006 г. и е подадена декларация по чл. 27 ЗМДТ през същата година, правото на 10-годишна преференция възниква през 2006 г., и се упражнява от 1.01.2007 г. до изтичане на срока. По съображенията на съда би следвало преференцията за 2008 г. да не се приложи, въпреки, че е била предоставена за 2007 г. и в противоречие с постановения от ЗМДТ 10-годишен срок на преференцията. В ЗИД на ЗМДТ, обнародван в ДВ, бр. 55/2007 г., в сила от 1.01.2008 г. не се съдържа разпоредба, която да позволява преуреждане по нов начин на вече възникнали 10-годишни права на преференция по разпоредбата, действала до 31.01.2007 г., поради което съдът незаконосъобразно е отхвърлил жалбата против акта в обжалваната част. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на оспорения пред съда акт. Общината следва да заплати на дружеството 325 лв. разноски за касационната инстанция. Разноски за първата инстанция не се присъждат, тъй като не са поискани в производството пред административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,