Решение № 5032 от 15.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1273/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ИРА-2001 ООД, гр. Пирдоп против решение 1607 / 16.12.2024 г. по адм. дело 1391/2023 г. на Административен съд София област. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с неточното прилагане на чл.55, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в необсъждане на относими за спора доказателства и възражения на жалбоподателя и необоснованост, поради отричане на основанията за наличие на умишлено увреждане на здравето от страна на пострадалия касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ София област, чрез юрисконсулт Брусева изразява становище за неоснователност на същата. Развива съображения за отсъствие на заявените касационни основания. Мотивира, че е налице точно прилагане на материалния закон от първоинстанционния съд и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Г. Х. З., чрез адвокат Попова изразява становище за неоснователност на същата. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение като правилно. Представя писмен отговор на касационната жалба и претендира разноски за касационната инстанция, за които представя доказателства. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от участвала в първоинстанционното производство страна, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 1607 / 16.12.2024 г. по адм. дело 1391/2023 г. на Административен съд София област е отхвърлил жалбата на ИРА-2001 ООД, гр. Пирдоп срещу решение 2153-22-23/23.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ София област, с което е потвърдено разпореждане 5104-22-112 / 12.09.2023 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 КСО при ТП на НОИ. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че между ИРА-2001 ООД, гр. Пирдоп и Г. Х. З. към 05.01.2023 г. е съществувало трудово правоотношение, по което работникът е изпълнявал длъжността "механошлосер при пълно работно време в размер на 8 часа и с разписани права и задължения по приложената към административната преписка длъжностна характеристика. Процесната злополука е възникнала около 09:00 часа (в работно време) на 05.01.2023 г. в производствено звено на работодателя , при започване на дейности при демонтаж на стоманена конструкция, намираща се над гумено-транспортната лента (ГТЛ), водеща към питателя на бункера, З. се качва върху ГТЛ, която е в неподвижно състояние с цел да постави противопожарно одеало под стоманената конструкция. ГТЛ се задейства и привежда в движение, при което З. е повлечен от лентата и пада в бункера. Същия ден той постъпва за лечение в МБАЛ-Пирдоп с диагноза [диагноза]. На 13.01.2023 год. З. посещава УМБАЛ "Александровска", от където е издадено Съдебномедицинско удостоверение 43/2023 год. за здравословното му състояние. На 17.01.2023 год. постъпва в МБАЛ "Скин Системс" ЕООД - Доганово с диагноза [диагноза]. Работникът е подал декларация до ТП на НОИ в предвидения срок и е проведено разследване по реда на чл.55 и сл. КСО, което е приключило с разпореждане 5104-22-112 от 12.09.2023 г., с което на основание чл. 60, ал. 1 от КСО декларираната злополука е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. Органът по разследване на злополуката е приел, че увреждането е настъпило по време и при извършване на работа в интерес на работодателя и е довело до временна работоспособност на пострадалия.Работодателят също е подал декларация в ТП на НОИ София област,като е твърдял липсата на трудова злополука при възникналия инцидент. Разпореждането е потвърдено с решение 2153-22-23/23.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ София област. Събрани са гласни доказателства от лица, които са присъствали на злополуката и са предположили нарушения на инструкциите за започване на работа. Злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично (причинено от външно, обикновено физическо въздействие върху тялото и организма). Трудовата злополука е злополука (внезапно увреждане на здравето), станала при извършване на възложената от работодателя (за работници и служители по трудово правоотношение) или от органа по назначаването (за държавните служители) работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието (чл. 55, ал. 1 КСО). Следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е резултат (последица, следствие) на извършваната работа. От това обстоятелство следват два извода: а) за да бъде определено като трудова злополука едно внезапно увреждане на здравето, то трябва да е "станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа", вкл. и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието; б) обстоятелството, дали са били спазени нормативно установените правила за безопасни и здравословни условия на труд, е ирелевантно за определянето на злополуката като трудова, ако тя е възникнала при възложената работа, респ. при работата, извършена в интерес на предприятието; това обстоятелство е релевантно в отношенията, регулирани от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, както и за евентуалната отговорност на работодателя или възложителя на работата за вреди; в) трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е следствие, а извършваната работа е причината за това следствие, т. е. внезапното увреждане на здравето и извършваната работа са в причинно-следствена връзка или само в причинна връзка по смисъла на Наредбата за медицинската експертиза. За да приеме злополуката за трудова, първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е приел, че същата е станала през време, във връзка и по повод на извършваната работа, както и в интерес на работодателя. Налице са конститутивните признаци по чл.55, ал.1 КСО и оспорването срещу издадените актове на органите на ТП на НОИ правилно е било отхвърлено като неоснователно. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за необоснованост на съдебното решение. Изводите на съда относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. След като е установил фактите по делото, съдът ги е субсумирал в хипотезата на приложимата правна норма на чл. 55, ал. 1 от КСО. Не се установяват съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Първоинстанционният административен съд е постановил решението си при изяснена фактическа обстановка и обосновано е приел, че е налице вторият елемент от фактическия състав на трудовата злополука съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО: злополуката е настъпила по повод на работа, възложена от предприятието и извършвана в негов интерес. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи, релевиращи неправилно прилагане на административнопроцесуалните разпоредби за провеждане на разследването на трудовата злополука. В съставения протокол за резултатите от разследването са установени всички данни по чл. 58, ал. 3, т. 1 - 3 от КСО. Изяснени са обстоятелствата и причините за възникване на трудовата злополука. Евентуалното съпричиняване на злополуката в резултат от небрежно поведение на пострадалия работник е неотносимо към диспозицията на чл. 55, ал. 1 от КСО. По отношение твърдението на осигурителя за наличие на хипотезата на чл. 55, ал. 3 от КСО първоинстанционният административен съд правилно е приел, че евентуалното неспазване на нормативно установените правила за безопасност на работния процес или извършването на възложената работа преди да са се снабдили с всички изискуеми документи за започването й не дисквалифицират злополуката като трудова. Липсват данни, че пострадалият работник е искал или допускал настъпването на вредоносния резултат.В тази насока правилно са кредитирани показанията на разпитаните свидетели.От друга страна изводите на първоинстанционния съд за наличието на травматично увреждане са подкрепени изцяло от писмените доказателства приети в производството, както и частично от заключението на приетите по делото комплексни съдебномедицински експертизи.Действително между съдебните заседания и при разпределена доказателствена тежест, ответникът по касация е представил 2 броя дискове /електронни носители на информация/,които са приети като доказателство от състава на АССО и в последствие са изпратени за становище и възражение на жалбоподателя /сега касатор/.По този начин съставът на първоинстанционния съд е опитал да създаде условия за състезателност при преценката на доказателствата,а видно от протокола от следващото съдебно заседание,същата е гарантирана успешно. Съгласно чл.3 ал.1 и ал.2 ЗЕДЕУУ вр. чл.3 т.35 от Регламент 910/2014 Електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.).Посочената норма от регламента постановява,че електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ електронно изявление.Представените доказателства не са веществени ,за да е нужно провеждане на процедурата по чл.204 от ГПК,а същите представляват електронни писмени доказателства,чиято проверка е била осъществена чрез изслушване заключението на вещите лица. Несподелими са доводите на касатора за нарушение на процесуалните правила при оценка заключението на комплексната съдебно медицинска експертиза от страна на съда.Напротив в съдебния акт мотивирано и аргументирано с други приети и неоспорени в процеса писмени доказателства,които имат характера на официални удостоверителни документи по реда на чл.179 ГПК се установява по безспорен начин,че З. не е приемал кортикостероиди в продължителен период от време,липсват обективни данни З. да е претърпял друга злополука ,освен описаната по горе на дата 05.01.2023г,за лечението на която е пролежал в няколко лечебни заведения,поради което и правилен е извода на първоинстанционния съд,че [заличен текст] е било факт още към 05.01.2023г в резултат на [заличен текст],но поради лошото качество на рентгеновите снимки не е било видимо там и получената травма се е се е доразвила в [заличен текст] в резултат на недостатъчно адекватни диагностика и лечение. Липсата на доказателства за умишлени действия от страна на пострадалия правилно е мотивирал съда да приеме наличието на функционална връзка между настъпилото внезапно увреждане на здравето, довело до неработоспособност. Съобразявайки гореизложеното, административният съд законосъобразно е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му по чл. 117, ал. 3 от КСО ръководител на ТП на НОИ София област, комуто е възложено произнасянето по жалби срещу разпореждания за признаване или непризнаване на злополуката за трудова (чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО). Съдържа всички необходими реквизити, включително фактическите и правни основания за издаването му. Административният акт е базиран на изяснена фактическа обстановка, като от събраните доказателства се установява, че е спазена процедурата, предвидена в КСО, НУРРОТЗ, при установяване на злополуката като трудова. Разследването е извършено от орган по чл. 60, ал. 1 от КСО, който след преценка на доказателствата е издал разпореждане, с което определя злополуката като трудова. Оспореният административен акт е издаден при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. По изложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд счита, че не са налице заявените касационни основания по чл.209, т.3 АПК и съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на административния орган се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. съгласно чл. 143, ал.3 от АПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Искането за разноски от Г. Х. З. е основателно с оглед изхода от делото и представените доказателства в тази насока за сторени такива пред касационната инстанция в размер на 600 лв за адвокатско възнаграждание. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение