Решение № 4764 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13403/2011 г.

Решение № 4764 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13403/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Ава транс" ООД със седалище и адрес на управление гр. Видин, чрез пълномощника си адв. С. Иванов, против решение № 219 от 12.08.2011 г. на Административен съд гр. В. Търново /АС/, постановено по адм. д. № 313 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 05900305/29.01.2010 г. издаден от Боряна Ценкова Златева - инспектор по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, в частта в която е потвърден с Решение № 148/29.03.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ОУИ/ гр. В. Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, обосноваващи посочените основания, касаторът моли решението да бъде отменено и делото да бъде решено по същество, като бъде отменен обжалвания РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОУИ" гр. В. Търново, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. М. Иванов, оспорва жалбата, като в писмен отговор излага съображения за правилност на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 05900305/29.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, в частта в която е потвърден с Решение № 148/29.03.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. В. Търново при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 02.2008 г. и м. 10.2008 г., в размер на 40 400,00 лв. по фактури издадени от "Рекламна агенция Дромихет" ЕООД - гр. София и "Рекламна агенция Ултиматор" ЕООД - гр. София и относно начислен допълнително данък за данъчен период м. 05.2008 г. в размер на 10 414,65 лв. За да постанови обжалваното решение АС е приел, че ревизионното производство е извършено въз основа на надлежно възлагане, като в хода на ревизията не са допуснати нарушения на процесуални нормите визирани в ДОПК. От фактическа страна относно отказано право на данъчен кредит по доставка на "Рекламна агенция Дромихет" ЕООД с предмет "реклама по БиТиВи. съгласно договор'", съдът е обсъдил представените и приети по делото договор от 21.02.2008 г. между страните, с предмет излъчване в програмата на БТВ на аудио-визуални произведения /рекламни клипове и спонсорски заставки по смисъла на ЗРТ, рекламиращи стоки или услуги и/или търговски марки на възложителя, с предвидена възможност на изпълнителя да бъде възлагано и изработването на рекламни материали и платени репортажи за дейността на възложителя, ведно с възлагателно писмо от 21.02.2008 г. и доказателства за плащане в брой. Обсъден е договорът от 1.12.2007 г., по силата на който "Рекламна Агенция Дромихет" ЕООД възлага на ЕТ "Рекламна агенция Интер Медиа - Иван Салчев", рекламни услуги е с идентично съдържание на договора от 21.02.2008 г., ведно с приетите по делото предложение за реклама по БТВ за периода 19.03.2008 г. - 30.03.2008 г. от ЕТ "Рекламна агенция Интер Медиа - Иван Салчев" - гр. София, фактура № 146/31.03.2008 г. издадена от ЕТ "Рекламна агенция Интер Медиа - Иван Салчев" и е приел за установено, че с възлагателното писмо от 21.02.2008 г., "Ава Транс" ООД възлага на "Рекламна Агенция Дромихет" ЕООД "да закупува и преговаря от мое име и за своя сметка време за излъчване на телевизионна реклама в програмата на БТВ". Доставчикът от своя страна възлага на ЕТ "Рекламна Агенция Интер Медиа" да закупува и преговаря от мое име и за своя сметка време за излъчване на телевизионна реклама в програмата на национална телевизия БТВ, като последната агенция от своя страна възлага на "Болкан Нюз Корпорейшън да излъчва рекламни клипове в програмната схема на БТВ". В предложението за реклама по БТВ на ЕТ "Рекламна Агенция Интер Медиа" като клиент е посочен "Дромихет" ЕООД, а като един от продуктите - "Ава Транс". При извършена насрещна проверка на прекия доставчик "Рекламна агенция Дромихет" ЕООД, ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, поради ненамиране на негов представител на адреса за кореспонденция. При извършена насрещна проверка на "Болкан Нюз Корпорейшън"' ЕАД е представено възлагателно писмо от 4.02.2008 г., договор от 17.01.2008 г. между ЕТ "Рекламна Агенция Интер Медиа" и "Болкан Нюз Корпорейшън" ЕАД с предмет излъчване в програмата аудиовизуални произведения, рекламни материали, рекламиращи стоки и/или услуги и/или търговски марки на трети лица - клиенти на агенцията. Сертификат № 907 на БТВ за излъчен рекламен клип на "Ава Транс" ООД в периода 21.03 - 30.03.2008 г. Представени са и Предложение за реклама по БТВ за периода от 21.03.2008 г. до 30.03.2008 г. с клиент ЕТ., Рекламна Агенция Интер Медия" и фактура № 3025/26.03.2008 г. издадена от "Болкан Нюз Корпорейшън" ЕАД на ЕТ "Рекламна Агенция Интер Медия". На следващо място съдът е обсъдил заключенията на приетите без оспорване първоначална и допълнителни ССЕ, от които се установява, че процесната фактура е намерила отражение в счетоводството на прекия доставчик, което към момента на ревизията и до приключване на устните състезания счетоводството е било иззето от органите на МВР и се е намирало в ГД "БОП" -гр. София. От останалите счетоводни сметки и оборотна ведомост не е установено наличие на дълготрайни материални активи, като са отчетени разходи за персонал. В счетоводствата на предходните доставчици ЕТ "Рекламна Агенция Интер Медиа Иван Салчев" и "Болкан Нюз Корпорейшън" ЕАД са отразени издадените от тях фактури. Часовият диапазон на излъчване на рекламите по БТВ е с продължителност 30 астрономически часа, съгласно отбелязване в Сертификат № 907 на БТВ, като с писмо до Д "ОУИ" е уточнено и потвърдено, че часовете са 02:54, 03:29 и т. н. При анализа на доказателствата събрани по делото съдът е приел, че е доказано възлагането на поръчката за излъчване в програмата на БТВ на рекламни клипове, рекламиращи стоки или услуги и/или търговски марки на жалбоподателя, като не е установен последващия факт на превъзлагане на конкретната поръчката от доставчика "Рекламна Агенция Дромихет" ЕООД на ЕТ "Рекламна Агенция Интер Медиа Иван Салчев" и на "Болкан Нюз Коргюрейшън" ЕАД. Представеното от жалбоподателя възлагателно писмо за последващо превъзлагане на конкретната поръчка е от дата 21.02.2008 г., на която е сключен и договор между "Ава Транс" ООД и "Рекламна Агенция Дромихет" ЕООД. Същевременно представеното от "Болкан Нюз Корпорейшън" ЕАД като основание за излъчване на рекламата възлагателно писмо е от дата 04.02.2008 г., т. е. преди да бъде сключен договорът за изпълнението на който е издадена процесната фактура. На следващо място съдът е приел, че е налице несъответствие между представеното от крайния доставчик предложение за реклама по БТВ с клиент ЕТ "Рекламна Агенция Интер Медия" и това от рекламната агенция към прекия доставчик, по отношение датите и часовете за излъчване на рекламите, като е налице и приетата от приходната администрация съществена разлика в цените на идентични услугите между отделните доставчици, поради което не е установена идентичност на услугите. В подкрепа на този извод е и издаването на фактурата от "Рекламна Агенция Дромихет" ЕООД и извършването на плащанията по нея около 30 дни преди издаването на фактурите от предходните доставчици. На следващо място съдът е приел, че не е доказано създаването на рекламен видеоклип, който да бъде излъчван. Последният извод на съда, не се променя и от факта, че в съдебното производство е представен DVD със заснет рекламен клип, тъй като от него не се установява авторството на заснетия готов продукт, нито фактът, че именно той с бил излъчван по БТВ на датите и в часовете, посочени в Сертификат № 907 на БТВ. На следващо място, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС, вр. с т. 7.2. от Счетоводен стандарт 18 "Приходи" и е приел, че липсата на доказателства за извършени и отчетени разходи по изпълнение на дадена услуга, практически се приравнява на недоказаност на извършването на тази услуга. Приобщените като доказателства РД № 807444/23.01.2009 г. и Ревизионен акт № 2000807/29.03.2010 г. на ТД на НАП - София град, издадени на "Рекламна Агенция Дромихет" ЕООД съдът е приел, че не следва да бъдат обсъждани, тъй като липсват доказателства за влизане в сила на ревизионния акт и на следващо място, видно от констатациите в ревизионния доклад, при съставянето му ревизиращите органи са приели, че за всички издадени от "Рекламна Агенция Дромихет" ЕООД фактури за рекламни услуги, не е доказано участието на ревизираното лице в извършването на услугата, което е в подкрепа на констатациите и изводите направени при извършената на жалбоподателя ревизия. При така установеното съдът е приел, че не доказано реално осъществяване на процесната услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, поради което и данъкът е неправомерно начислен по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. По отношение на отказаното право на данъчен кредит по доставка на "Рекламна агенция Ултиматор" ЕООД, с предмет "Рекламна кампания по Балкан Българска Телевизия съгласно договор и медиа предложение", за установено съдът е приел, че при извършена насрещна проверка, поради ненамиране на представител на адреса за кореспонденция, ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Съдът е обсъдил представените от жалбоподателя договор от 13.10.2008 г. сключен между между. "Ава Транс" ООД като възложител и "Рекламна агенция Ултиматор" ЕООД изпълнител, с предмет излъчване в програмата на Балкан Българска Телевизия /ББТ/ на аудио-визуални произведения/рекламни клипове и спонсорски заставки по смисъла на ЗРТ/, рекламиращи стоки или услуги и/или търговски марки на възложителя, с предвидена възможност на изпълнителя да бъде възлагано и изработването на рекламни материали и платени репортажи за дейността на възложителя. Доказателства за заплащане в брой и Сертификат за излъчване на реклама на "Ава Транс" ООД по ББТ за ноември 2008 г., Възлагателно писмо от 13.10.2008 г., договор от 1.08.2008 г. сключен между "Рекламна агенция Ултиматор" ЕООД - възложител и "Ултима - Консулт" ООД - изпълнител, Медия предложение ББТ от "Рекламна агенция Ултиматор" ЕООД, от дата 13.10.2008 г. с клиент "Ава транс", фактура № 15/3.11.2008 г. издадена от "Ултима Консулт" ООД на "Рекламна Агенция Ултиматор" ЕООД, За установено съдът е приел, че с възлагателното писмо от 13.10.2008 г., "Ава Транс" ООД възлага на "Рекламна агенция Ултиматор" ЕООД "да закупува и преговаря от мое име и за своя сметка" време за излъчване на телевизионна реклама в програмата на ББТ", който от своя страна възлага на "Ултима - Консулт" ООД "да закупува и преговаря от мое име и за своя сметка време за излъчване на телевизионна реклама в програмата на Балкан Българска Телевизия". Като част от предмета на фактура № 15/3.11.2008 г. издадена от "Ултимат - Консулт" ООД е посочено излъчвания на "Ава Транс". При извършена насрещна проверка на доставчика "Балкан Българска Телевизия" АД, е представен договор между него и "Ултима Консулт" ООД от 10.09.2008 г. за закупуване на рекламно време за излъчване на рекламни материали на "Ултима Консулт" ООД в програма на ББТ за срок от една година, фактура № 3567/1.12.2008 г. издадена от "ББТ" АД, с получател "Ултима консулт" ООД с предмет.. Излъчване на реклама в програмата на ББТ" в която не са посочени клиенти и период, за който се отнася и банково извлечение от 15.12.2008 г. за получен превод от "Ултима Консулт" ООД. От заключенията на първоначалната и допълнителна ССЕ, съдът е приел за установено, че процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на доставчика, което счетоводство е било иззето от органите на МВР и се е намирало в ГД "БОП - гр. София. От оборотната ведомост не се установява наличие при доставчика на дълготрайни материални активи, като са отчетени разходи за заплати. Липсват данни от счетоводството на предходния доставчик "Ултима - Консулт" ООД, тъй като същият не е бил открит на адреса му за кореспонденция при посещенията на вещото лице. В счетоводството на предходния доставчик "Балкан Българска Телевизия" АД е отразена издадената от него фактура, както и получените плащания, като за доставката е начислен ДДС. При така установеното съдът е приел, че липсват доказателства за излъчването на реклами въз основа на Възлагателно писмо от 13.10.2008 г. и договора от 1.08.2008 г. Извода за превъзлагане от "Ултима - Консулт" ООД на "Балкан Българска Телевизия"' АД не може да бъде направен само въз основа на издадените от крайния доставчик фактура с № 3567/1.12.2008 г. и Сертификат за излъчване на реклама на "Ава Транс" ООД по ББТ за ноември 2008 г. Издаването на фактурата от "Рекламна агенция Ултиматор" ЕООД и извършването на плащанията по нея предхожда с повече от месец издаването на фактурата от "Балкан Българска Телевизия" АД, което според съда подкрепя извода, че са документирани различни доставки. Не е установен и факта на изготвяне на рекламния клип. По идентични в останалата част доводи, изложени досежно доставка на "Рекламна агенция Дромихет" ЕООД, съдът е приел, че законосъобразно от органа по приходите е приета липса на реалност на процесната доставка по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Относно допълнително начисления на задълженото лице данък за данъчен период данъчен период м. 05.2008 г. в размер на 10 414.65 лв. върху стойността на декларирани от "Ава транс" ООД доставки към "Tadeusz Byezkowski" Полша с VIN PL5391388926., съдът е приел за установено, че предмет на доставките са два влекача и две ремаркета, които са декларирани от ревизираното лице като вътреобщностни такива по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, облагаеми с нулева ставка, съгласно чл. 53, ал. 1 от същия закон, в подадена VIES декларация по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС за процесния данъчния период. В издадените от жалбоподателя фактури не е посочено основанието за неначисляване на данъка. Във връзка с ИПДПОЗЛ, съдът е обсъдил представените от жалбоподателят 6 бр. копия на талони на автомобили на чужд език. При извършена от органите но приходите справка в информационната система VIES е установено, че посоченият във фактурите и декларацията VIN PL5391388926 на получателя е несъществуващ както към момента на проверката, така и към датата на издаването на първата от фактурите. Съдът е обсъдил представените с жалбата и приети по делото два пътни листа за товарни автомобили, извършващи международен транспорт с номера 0006785 и 0059507, издадени на 15.06.2008 г. и 24.06.2008 г., като датите и повечето от останалия ръкописно попълнен текст на първа страница, включително марката и рег. номера на автомобилите и полуремаркетата, съдът е установил, че са нечетливи. В пътните листи е посочен маршрут с начален пункт Видин и краен пункт Варшава, като освен началните и крайни пунктове на дневните маршрути и пробег в километри, същите не съдържат датите на дневните маршрути, наименованията и адресите на клиентите и на получателите на товара, не е посочен и товара. Други доказателства за транспортирането и предаването на фактурираните стоки не са представени. При така установеното съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 7. ал. 1 от ЗДДС и е приел, че за да се приложи режима на ВОД е необходимо да са налице кумулативно дадените условия: 1. доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице на територията на страната; 2. получателят да е регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка и 3. стоките - предмет на доставката, да бъдат транспортирани от територията на страната до територията на друга държава членка. Спорно в конкретния случай е наличието на последните две условия за наличието на ВОД. На следващо място съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 53. ал. 2 от ЗДДС и чл. 45 от ППЗДДС /в приложимата му редакция за м. 05.2008 г./, съгласно която за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага с документ за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. В случая жалбоподателят разполага с документи за доставката - фактури, макар същите да не отговарят на изискването за форма по чл. 114, ал. 4 от ЗДДС, тъй като в тях не е посочено изрично, че данъкът е изискуем от получателя, както и основанието за това, но за безспорно установено съдът е приел, че като получател е посочено лице, което към датата на издаването на първата от фактурите и към датата на проверката не е било регистрирано в друга държава-членка с валиден VIN номер. Подробни доводи съдът е изложил досежно вторият спорен момент, а именно разполага ли жалбоподателят с доказателства за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка по смисъла на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС и е приел, че не са представени писмени потвърждения от получателя или упълномощено от него лице, поради което жалбоподателят не разполага с такива. За доказване на транспортирането на стоките - предмет на спорните фактури, съдът е обсъдил приетите в съдебното производство два броя пътни листи за товарни автомобили, извършващи международен транспорт, които не биха могли да удостоверят извършването на ВОД, тъй като не съдържат описание на вида и количеството на стоките, подпис на получателя. На следващо място съдът е приел, че транспортен документ за извършена ВОД по смисъла на чл. 45, т. 2, б. "а" и б. "б" от ППЗДДС /в приложимата редакция/, представляват международните товарителници /ЧМР/. При така установеното съдът е приел, че дружеството - жалбоподател е извършило доставка на процесните стоки, но не на лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, поради което правилно от органите по приходите е бил приложен общият режим за определяне на данъчната ставка при облагане и на основание чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е бил начислен данък. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. За да постанови решението в частта относно отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 02.2008 г. и м. 10.2008 г., в размер на общо на 40 400,00 лв., по доставки на услуги от "Рекламна агенция Дромихет" ЕООД и "Рекламна агенция Ултиматор" ЕООД, съдът е изложил подробни и последователни мотиви, които се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат повтаряни. Отграничил е спорното от безспорното по делото и e определил предмета на спора, а именно установяване реалността на извършените плащания свързани с услугата "реклама по биТиВи, съгласно договор'" и "Рекламна кампания по Балкан Българска Телевизия, съгласно договор и медиа предложение". Подробно съдът е обсъдил приетите по делото доказателства и правилно е приел, че предвид уговорките в представените договори с преките доставчици, волята на страните не може да бъде установена. Не може да бъде установено при сключване на договорите касаторът предоставил ли е на изпълнителите рекламен клип, излъчването на който е предмет на сключените договори или е възложил изработването на клипа, като част от цялостната услуга. Безспорно както е приел съдът, процесните услуги не могат да бъдат извършени самостоятелно, а са обвързани от съществуването на рекламен клип. В тази насока е неоснователен довода в жалбата, че след като излъчването на рекламния клип по телевизия биТиВи и ББТ е безспорно установено, то необосновано и с противоречиви мотиви съдът е приел, че услугата не е извършена. Както правилно е приел съдът от оборотната ведомост на преките доставчици не се установява наличие при доставчика на дълготрайни материални активи, като са отчетени разходи за заплати, и в тази насока съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС, вр. с т. 7.2. от Счетоводен стандарт 18 "Приходи", липсват доказателства за извършени и отчетени разходи по изпълнение на процесната услуга. Правилно след извършен подробен анализ на доказателствата по делото съдът е приел, че е налице несъответствие между представеното от крайния доставчик предложение за реклама по БТВ с клиент ЕТ "Рекламна Агенция Интер Медия" и това от рекламната агенция към прекия доставчик, по отношение датите и часовете за излъчване на рекламите, като е налице и съществена разлика в цените на идентични услугите между отделните доставчици, поради което не е установена идентичност на услугите. В тази насока следва да се посочи, че факта на прекомерното завишаване на цената на услугата от прекия доставчик, сам по себе си не е сред основанията за отказ на правото на данъчен кредит и не налага на извода, за липса на реалност на доставката, но при неангажиране на доказателства от касатора за факта от кого е изготвен представения в съдебно заседание DVD със заснет рекламен клип, както и доказателства, че именно той с бил излъчван по БТВ на датите и в часовете, посочени в Сертификат № 907 на БТВ., включително чрез ангажиране на СТЕ, то правилно съдът е приел, че доставките на процесните услуги са нереални, по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Правилно по двете доставки, съдът е приел, че фактурата от преките доставчици и извършването на плащанията по нея предхождат издаването на фактурите от предходните доставчици, като не е посочено основание-авансово плащане. Факта, че е осъществено авансово плащане съответства на уговореното в договорите, а именно всяка отделена поръчка да се заплаща авансово преди началото на рекламната кампания до 30 число на предходния на излъчване месец, но поради липса на посочено такова основание в процесните фактури не може да се изведе категоричен извод за наличие на авансово плащане. Неправилно в тази насока касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, тъй като същата се отнася за лица, които не са регистрирани по ЗДДС, какъвто не е настоящият случай. Процесните услуги не са извършени реално, тъй като преките доставчици, не разполагат с техническата възможност да изготвят рекламни клипове, като в тази насока е неоснователен доводът на касатора за неправилно изследване от съда на това обстоятелство, тъй като услугата е превъзложена на предходни доставчици. Видно от договорите сключени с преките доставчици от 21.02.2008 г. с "Рекламна агенция Дромихет" ЕООД и от 13.10.2008 г. с "Рекламна агенция Ултиматор" ЕООД, възложителят може да възлага на изпълнителят също и изработването и излъчването на рекламни материали и платени репортажи за дейността му. При многократно завишаване на цената на услугата по процесните услуги следва да се приеме, че именно преките доставчици са изготвили рекламните материали. В тази насока не може да бъде споделен доводът на касатора, че е ирелевантно обстоятелството, кой е изготвил рекламния материал, тъй като, така както е приел съдът, услугата рекламна дейност не може да бъде извършена, без наличие на изработен преди това рекламен материал, поради което като е достигнал до същия извод АС е постановил правилно решение в тази си част. Неоснователен е доводът на касатора, за липса на доказателства, събрани в хода на ревизията досежно техническа и кадрова обезпеченост на предходните доставчици. При оспорване от страна данъчната администрация на факта на реално извършване на процесните услуги и при твърдяното от касатора превъзлагане на услугите от преките на предходни доставчици, именно негова е доказателствената тежест да установи реалното извършване на услугата, както от прекия, така и от предходния доставчик. Относно прекия доставчик "Рекламна агенция Ултиматор" ЕООД, при извършена насрещна проверка на "Балкан Българска Телевизия" АД, е представен договор между телевизията и предходния доставчик "Ултима Консулт" ООД от 10.09.2008 г. за закупуване на рекламно време за излъчване на рекламни материали на "Ултима Консулт'" ООД в програма на ББТ за срок от една година, фактура № 3567/1.12.2008 г. издадена от "ББТ" АД с получател "Ултима консулт" ООД с предмет "излъчване на реклама в програмата на ББТ", в която не са посочени клиенти и период, за който се отнася, поради което и въпреки издадения сертификат от ББТ, не се установява реалното извършване на услугата от прекия доставчик, поради липса и на изготвяне на рекламния клип. Относно допълнително начислен данък за данъчен период м. 05.2008 г. в размер на 10 414.65 лв. върху стойността на декларирани от "Ава транс" ООД доставки към "Tadeusz Byezkowski" Полша с VIN PL5391388926., правилно съдът е приел, че при извършена от органите но приходите справка в информационната система VIES е установено, че посоченият във фактурите и декларацията VIN PL5391388926 на получателя е несъществуващ, както към момента на проверката, така и към датата на издаването на първата от фактурите. По делото няма спор за фактите. Спорният момент е налице ли са предпоставките на чл. 7. ал. 1 от ЗДДС, за да се приложи режима на ВОД. В тази насока правилно съдът след анализ на посочената разпоредба е приел, че не е налице изискването, получателят да е регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка и стоките - предмет на доставката, да бъдат транспортирани от територията на страната до територията на друга държава членка. Подробно в тази насока са обсъдени събраните по делото доказателства и приложимите правни норми, включително разпоредбите на чл. 53. ал. 2 от ЗДДС и чл. 45, т. 2, б. "а" и б. "б" от ППЗДДС /в приложимата редакция/. Основната част от доводите в касационната жалба са били обсъдени от първоинстанционния съд, като настоящият състав споделя даденото тълкуване от съда в тази насока. Относно възражението за липса на законово задължение на касатора, да извършва проверка на VIN на получателя, правилно АС е приел, че имплицитно се съдържа в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. Досежно транспортирането на стоките до територията на другата държава, правилно съдът е приел, че представените пътни листи от една страна са нечетливи, от друга не съдържат основни реквизити, поради което не установяват правнорелевантния факт по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. Неоснователно е позоваването на особено съществено нарушение на материалноправните разпоредби на Шеста директива 77/388/ЕИО, тъй като с решение от 29.04.2004 г. по дело С-152/02, СЕО приема, че правото на приспадане следва да бъде упражнено, когато са изпълнени двете изисквания: доставката на стоките или предоставянето на услуги е извършено и данъчно задълженото лице притежава фактура или документ, служещ за фактура по критериите на съответната държава. Спорен въпрос по делото е осъществени ли са процесните доставки на услуги. Европейското право не урежда правила относно доказването пред съда на спорни факти, което се осъществява по процесуалните закони на съответната държава-членка. Преценката на съда по спорния по делото въпрос е извършена в съответствие с правилата на ДОПК и АПК, поради което настоящият състав намира, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради липса на наведените касационни основания за неговата отмяна. Претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, следва да бъде оставена без уважение, поради неявяване на процесуален представител в касационното производство. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,