Решение № 10036 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8203/2016 г.

Решение № 10036 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8203/2016 г., V о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Г. Г. от гр. П. подадена чрез процесуален представител срещу решение № 271/02.06.2016 г., постановено по адм. д. № 37/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЛС-137/29.12.2015 г. на Командира на военно формирование 28000 - с. Г. И. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на касационните оплаквания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски за които представя списък. Ответникът - Командирът на Военно формирование 28000 - с. Г. И. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски за които представя списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 271/02.06.2016 г., постановено по адм. д. № 37/2016 г. по описа на Административен съд - П., е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № ЛС-137/29.12.2015 г. на Командира на военно формирование 28000 - с. Г. И., с която на П. Г. Г., на осн. чл. 244, т. 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 242, т. 4 и т. 5, вр. чл. 245, т. 6 и т. 7 от ЗОВС вр. чл. 114, т. 9 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Р. Б., затова че на 14.12.2015 г. като водач на КЗ "МАЗ" 5334 с рег. № ...... за осигуряване на полетите на летище Д. М. в качеството си на длъжностно лице - редник 3-ти клас е злоупотребил със служебното си положение като противозаконно е присвоил и направил опит да изнесе авиационно гориво (керосин), собственост на военно формирование 52090 - Д. М., от състава на военно формирование 28000 - Г. И., прекратен е договорът му за военна служба, освободен е от длъжност и е зачислен в запаса. Административният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че П. Г. Г. е заемал длъжността "шофьор" с военно звание "редник - 3-ти" в ескадрила "Летищно-техническо и битово осигуряване" във военно формирование 52090 - Д. М. съгласно Договор за военна служба от 26.05.2010 г. и Допълнително споразумение към него от 14.05.2013 г. С. З. № РД - 1069/15.12.2015 г. на командира на военно формирование 52090 Д. М. е назначена комисия за извършване на служебна проверка във връзка с извършено на 14.12.2015 г. от Г. дисциплинарно нарушение. Проверката е завършила с Протокол № 15.12.2015 г. на комисията, който е утвърден от командира на военното формирование на 16.12.2015 г. В хода на проверката са снети обяснения от жалбоподателя и военнослужещите от личния състав, участвали при летищно-техническото и битово осигуряване на полетите и дежурните на КПП-1 на 14.12.2015 г. съгласно плана за летищно-битово осигуряване на полети на 14.12.2015 г. с рег. № 3-8547/12.12.2015 г. Приобщени са длъжностна характеристика на заеманата от Г. длъжност с рег. № 5274-178/19.10.2012 г., Протокол на РС "Военна полиция" за доброволно предаване от 14.12.2015 г., с който са предадени пътните листи. От събраните материали при извършената служебна проверка и подробните писмени обяснения на Г. се установява, че последният е бил назначен като водач на КЗ "МАЗ" 5334 с рег. № ....... за осигуряване на полетите на 14.12.2015 г. на летище Д. М. Сутринта на същата дата приел камиона, заедно с превозваното в него авиационно гориво - Jet A1 и отговарял за съхранението и правилното отчитане на разхода на машината и съдържащото се в цистерната гориво. В нарушение на тези си задължения като шофьор на горивозареждач на същата дата Г. не е върнал в склад "ГСМ" източеното от цистерната гориво (керосин) за проверка от дежурния по техническа позиция капитан В. Ц. А. Вместо това прелял горивото в четири шишета, всяко от които с вместимост от 2,5 - 3 литра и прибрал шишетата в своята раница, която съхранявал в кабината на камиона до края на полетите. След това на път към автопарка оставил раницата с шишетата с гориво в храстите, предал камиона в автопарка, върнал се, взел раницата и я оставил в личния си автомобил "Ф. Г.". Потеглил с автомобила към КПП-1, където около 17.00 ч. същия ден бил спрян за проверка от дежурния на КПП-1 ефрейтор 2-ри клас А. В. Х. в присъствието и на помощник-дежурния редник 2-ри клас П. К. При проверка на управлявания от Г. автомобил при напускане на военното формирование, Х. е намерил в колата раницата с 4 броя туби по 2,5 литра течност. Г. предложил на дежурния на КПП-1 да изхвърли тубите с горивото, но той категорично отказал. На място пристигнал служителят от РС "Военна полиция" - П. старши лейтенант К., пред който Г. в присъствието на Х. и К. обяснил, че това е керосин за камината на баща му. Впоследствие пристигнал и друг служител на РС "Военна полиция" - П. майор Р. Ц. и заедно с К. отвели Г. към щаба на военното формирование, а горивото било иззето от РС "Военна полиция" и същият ден Г. напуснал формированието без раницата. Същото жалбоподателят признава и в писмените си обяснения по случая, потвърждава се от обясненията на Х. и К. Жалбоподателят подробно в обясненията си описва случая и не оспорва така изложената фактическа обстановка. В заключение комисията е посочила, че съгласно чл. 114, т. 9 и чл. 115, т. 7 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Р. Б. военнослужещият е длъжен да пази повереното му военно и държавно имущество и да не нарушава законите на страната. Предложено е на осн. чл. 244, т. 7 вр. чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ да бъде дисциплинарно уволнен, за това че на 14.12.2015 г. в качеството му на длъжностно лице - шофьор на горивозареждач е присвоил авиационно гориво - керосин, собственост на военното формирование, с което е злоупотребил със служебното си положение и е нанесъл вреди на имущество - държавна собственост, което представлява тежко нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 242, т. 4 и т. 5 от ЗОВСРБ. Като причини за нарушението са посочени ниската самодисциплина от страна на военнослужещия и необоснованата самонадеяност, че деянието му няма да бъде разкрито. На 16.12.2015 г. с протокол за проведена беседа жалбоподателят е бил запознат срещу подпис с резултатите и материалите от служебната проверка. Командирът на ВФ 52090 - Д. М. изготвил предложение рег. № 3-8608/17.12.2015 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на военнослужещия. Видно от протокол Рег. № 3-7947/29.12.2015 г. Командирът на ВФ 28000- Г. И. провел беседа с Г. като го запознал с всички събрани материали при служебната проверка и нарушението, в което е обвинен, като му е дадена възможност да даде писмени обяснения. В становището си редник Г. е декларирал, че се е запознал с всички събрани факти и доказателства, приложени към протокола от извършената служебна проверка. Съгласен е и няма възражения относно описаната фактическа обстановка. Декларирал е, че е изслушан от командира на ВФ 28000 - Г. И. и не желае да дава писмени обяснения. В. К. на военно формирование 28000 - Г. И. издал процесната Заповед № ЛС-137/29.12.2015 г. за дисциплинарно уволнение на военнослужещия за извършеното тежко нарушение на военната дисциплина като прекратил договора за военна служба, освободил го от длъжност и военна служба и го зачислил в запаса. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с делегираните му правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона. Решението е правилно и обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че на посочената в оспорената заповед дата на 14.12.2015 г. на летище Д. М., Г. не е върнал в склад "ГСМ" източеното от цистерната гориво (керосин) за проверка от дежурния по техническа позиция капитан В. Ц. А. Вместо това прелял горивото в четири шишета, всяко от които с вместимост от 2,5 - 3 литра и прибрал шишетата в своята раница, която съхранявал в кабината на камиона до края на полетите. След това на път към автопарка оставил раницата с шишетата с гориво в храстите, предал камиона в автопарка, върнал се, взел раницата и я оставил в личния си автомобил "Ф. Г.". При проверка на управлявания от Г. автомобил при напускане на военното формирование, дежурният на КПП-1 е намерил в колата раницата с 4 броя туби по 2,5 литра течност. Спрямо така установените фактически констатации съдът правилно е приложил материалния закон. Извършеното от жалбоподателя е дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължение по военната служба, злоупотреба със служебното положение и увреждане на имущество - държавна собственост. Конкретното проявление на нарушението на военната дисциплина е, че Г. не е изпълнил служебните си задължения по чл. 114, т. 9 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Р. Б. и не е взел необходимите мерки за опазване на повереното му военно и държавно имущество, като е злоупотребил със служебното си положение. В случаите на дисциплинарно нарушение, представляващо злоупотреба със служебно положение по чл. 245, ал. 1, т. 6 ЗОВСРБ, задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Поради това настоящата инстанция споделя изводът за първоинстанционния съд за материална законосъобразност на обжалваната заповед. В тази насока и изводът на съда, че деянието правилно е квалифицирано като нарушение на военната дисциплина по чл. 242, т. 4 и т. 5 ЗОВСРБ, представляващо злоупотреба със служебното положение и увреждане на имущество - държавна собственост, в която хипотеза не е необходимо да са причинени значителни вреди на държавата и затова паричната стойност на горивото е без съществено значение в случая, е съответен на приложимия закон. Правилно първоинстанционният съд е приел, че неправилното посочване в заповедта допълнително и на привръзката с чл. 245, ал. 1, т. 7 ЗОВСРБ, която предвижда освен увреждане на имуществото и да са причинени значителни вреди на държавата, за е налице императивното основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" в тези случаи, не е съществено процесуално нарушение и не се отразява на крайната законосъобразност на обжалваната заповед. По изложените съображения доводите на касатора за неприложимост на посочената разпоредба са неотносими, тъй като както настоящият съдебен състав, така и съставът на първоинстанционният съд приемат, че не е налице хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 7 ЗОВСРБ. Съгласно чл. 245, ал. 2 ЗОВСРБ, дисциплинарното наказание уволнение може да се наложи и при други тежки нарушения на военната дисциплина, извън тези по ал. 1. В случая дисциплинарно-наказващият орган правилно е приел, че извършеното нарушение е тежко, за което следва да се наложи дисциплинарно наказание "уволнение". Затова наложеното наказание за нарушение по чл. 242, т. 5 ЗОВСРБ - увреждане на имущество - държавна собственост е съобразено с разпоредбата на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ, а извършеното деяние попада и в хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 6 - злоупотреба със служебно положение, в който случай е задължително налагане на наказание "уволнение", както правилно е приел и първоинстанционният съд. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, поради което решението като материално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. При този изход на спора и предвид заявеното от ответника искане за присъждане на разноски, в полза на Военно формирование 28000 - с. Г. И. се дължат такива в размер на 100 (сто) лева, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, която сума касаторът следва да бъде осъден да заплати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение