Решение № 15754 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6735/2009 г.

Решение № 15754 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6735/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Фани Иванова Асенова - Михалева от гр. София, в качеството й на наследник на Илия Тодоров Михалев чрез пълномощник - адв. Лилия Николова от АК-София, против решение № 1195 от 26.03.2009 г., постановено по административно дело № 4566 по описа за 2007 г. на Административен съд София-град, с развити доводи за неправилност поради необоснованост, поради които се претендира отмяната му. Ответникът по иска - Министерство на здравеопазването, чрез процесуален представител в мотивирано становище оспорва основателността на касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради която е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Производството пред Административен съд - София-град е било образувано по искова молба на Илия Тодоров Михайлов, на мястото на когото в хода на производството са конституирани наследниците му Фани Иванова Асенова - съпруга против Министерство на здравеопазването, с която моли да бъде осъден ответника да му заплати парично обезщетение, представляващо неимуществени вреди в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, произтичащи от действия и бездействия на министъра на здравеопазването, свързани с осигуряването на лекарства, доставяни по реда на Наредба № 34 от 25.11.2005 г. за реда за заплащане от републиканския бюджет на лечението на българските граждани за заболявания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, в случая за лечение на злокачествени заболявания. Твърдяло се е, че в резултат неизпълнението от страна на министъра на здравеопазването на задължението му за осигуряване на безплатни лекарства с оглед данни и заявки от лечебните заведения по реда на горната наредба, е допусната липса на определени лекарствени препарати в аптеката на "областен диспансер за онкологични заболявания със стационар - София-град" ООД към датите, на които са му били предписани и проведени курсове на химиотерапия. Ищецът твърди, че единствената причина за липсата на лекарствата са "действията и бездействията" на министъра на здравеопазването, който въпреки, че се е задължил за осигури безплатните лекарства, не е съобразил времето за провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки, поради което първите месеци на годината не са осигурявани такива. В резултат на липсата на някои препарати в аптеката на лечебното заведение, вливанията са били изпълнени не съгласно предписаното лечение с всички препарати. Твърди се, че от неадекватното и непълноценно лечение за Илия Тодоров Михайлов са настъпили следните сериозни неимуществени вреди, съгласно посоченото в исковата молба: 1. не е постигнат ефекта на химиотерапията за предотвратяване на разпространението на раковите клетки, като заболяването се е превърнало от лечимо в нелечимо, 2. получили са се много странични ефекти и общо влошаване на здравословното състояние, освен това, горното е довело до 3. състояние на непълноценност, съответно, наред с физическите, са му причинени и душевни страдания, отчаяние, възможност да мисли единствено за заболяването си и за това колко време му остава при съзнанието, че животът му не зависи вече от българското здравеопазване. Претендират се и лихви за забава върху тези суми от завеждане на делото до окончателното им изплащане и всички разноски по делото. С решението си съдът е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан, приемайки от една страна че по делото не са установени доказателства за това, че от проведеното лечение за пациента са настъпили конкретни реални неблагоприятни последици върху здравословното му състояние, които да се дължат именно на начина на лекуване, а не на закономерното развитие и прогресиране на тази изключително тежка болест и да могат са де се отделят от разбираемите огромни болки и страдания, които неизбежно е преживял, а от друга страна, че не е налице конкретно незаконосъобразно действие или бездействие на министъра на здравеопазването, при или по повод осъществяване на административна дейност, довело до липсата на лекарствени препарати в аптеката на "областен диспансер за онкологични заболявания със стационар, София - град" ООД. Решението е правилно. В рамките на процеса съдът относно всички релевантни за спора обстоятелства е събирал редица доказателства, които по своята същност, логичност, последователност, пълнота и относимост спрямо претенцията не могат поотделно и в съвкупност да обосноват извод за претърпените на основанията по чл. 1 ЗОДОВ по твърденията на ищеца претендирани имуществени и неимуществени вреди. Следва за пълнота на изводите да се добави и следното: Принципа от чл. 7 на Конституцията е залегнал в чл. 203 АПК - исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Отговорността на държавата по чл. 203 АПК и ЗОДОВ се ангажира в различни хипотези. Държавата й отговаря за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица. Един акт, респ. действие или бездействие са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т. е. при липса на законово основание. Член 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ употребяват термините "актове", "действия" и "бездействия", за които легално определение няма в цитираните закони, но под "акт" не следва да се разбира всеки такъв на административен орган или длъжностно лице, а определена категория актове - нормативни, общи и индивидуални административни актове, издавани от държавни органи в кръга на съответната им законово определена компетентност, които попадат в обхвата на чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ. Терминът "действие" е употребен както в чл. 7 и чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България, така и в чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ. Легално определение на термина "действие", респ. "бездействие", липсва в посочените нормативни актове, но под "действие" следва да се разбира всяко такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба. В чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ е посочен обхватът на исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица, ограничен обаче до осъществяването на административна дейност от държавните органи и от длъжностните лица. В кръга на органите на държавна власт влизат всички органи, които по един или друг начин са придобили по силата на закон властническо правомощие, а "длъжностни лица" са тези, които осъществяват определена служебна функция и задължение. Особено е важно да се прави това разграничение между "длъжностно лице" по смисъла на чл. 203 АПК и лицето, на което е възложена от другиго някаква работа по чл. 49 ЗЗД. В последния случай възлагането на определена работа като задължителна предпоставка за отговорността на възложителя е в резултат на трудов договор, договор за поръчка или изработка, то може да възникне от правна сделка и пр., но "длъжностното лице" по чл. 7 от Конституцията и чл. 203 АПК има други функции, то е свързано с държавните органи и с осъществяваната от тях административна дейност, то изпълнява определена длъжност и задължения. Ето защо и в конкретния случай не може да се приеме че се осъществява административна дейност по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ от физическото или юридическото лице, което е било длъжно да снабдява своевременно лечебното заведение със съответните лекарства. За достоверността на заявките отговорност носят ръководителят на лечебното заведение и ръководителят на аптеката. В този смисъл, преценката за това какво е количеството необходимо за лечение на всички пациенти на диспансера носят само горните лица, в случай, че преценката им е неправилна и лекарствата са се оказали недостатъчни, като "областен диспансер за онкологични заболявания със стационар, София-град" ООД е търговско дружество, а не държавен орган, и то различно юридическо лице от министерство на здравеопазването. Самата дейност на това лице не е административна, липсва властническият характер, което ограничава административната дейност от всяка друга - разбира се, тя е свързана с изпълнението на закона. Лицето, неизпълнило задължението си за своевременната заявка, респективно доставка в лечебното заведение на лекарствата, не е "длъжностно лице" по смисъла на закона, то осъществява определена работа, но тя не е от тези действия, които могат да ангажират отговорността на общината по реда на АПК или ЗОДОВ. Задължително изискване е действието или бездействието да са извършени от длъжностно лице при изпълнение на служебната му дейност, която обаче трябва да има административен характер, да съставлява административна дейност. Изложеното води до извода, че в настоящия случай не са налице предпоставките по чл. 203 АПК за уважаване на предявения от ищеца иск. Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица, са свързани с наличието на няколко кумулативно дадени предпоставки и липсата на една само от тях прави искането неоснователно. Задължителен критерий за определянето на една дейност като административна е дали тя е свързана с властнически правомощия. При всички случаи тя е една подзаконова дейност, осъществява се в изпълнение на закона, но от административни и държавни органи, както и от длъжностни лица. В процесния случай не се касае за административни актове, действия или бездействия на административен орган, а за недостатъчни или несвоевременни доставки на лекарства, от което за ищеца евентуално са настъпили вреди по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а не по чл. 1 ЗОДОВ. Безспорно, увреждане за ищеца е налице, но искът, предявен с правно основание чл. 203 АПК, е неоснователен и недоказан, тъй като не е налице съставът на цитираната разпоредба. Въздигнатият в Конституцията принцип, че държавата и общините като носители на публичната власт са отговорни за вредите на граждани и физически лица, причинени им от техни органи и длъжностни лица при осъществяване на административна дейност, има предвид именно тази, а не всяка дейност, имаща стопански или друг вид характер, отличаващ я от административната. Това са актовете, действията и бездействията на държавните органи и длъжностните лица в това им качество, поради което причиняването на вреди извън тази тяхна дейност не води и до отговорност на държавата и общините по реда на чл. 203 АПК. С оглед на изложените съображения Върховният административен съд приема, че постановеното решение като валидно, допустимо и правилно с оглед разпоредбата на чл. 221 ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. На основание изложеното Върховният административен съд - трето отделение,