Решение № 58 от 24.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 25/2014 г.

Решение № 58 от 24.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 25/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдените Е. К. К. и М. Ю. М. за възобновяване на ВНОХД № 297/2013 г. на Ямболския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 160/13.11.2013 г., с което е била потвърдена присъда № 126/15.07.2013 г. по НОХД № 1142/2012 г. на Районен съд - Ямбол. С тази присъда подсъдимите Е. К. К. и М. Ю. М. са били признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на 1.04.2011 г., около 12 ч., в с. Г. м., обл. Ям., от частен дом на [улица], в съучастие като съизвършители и чрез използване на МПС, отнели чужди движими вещи на обща стойност 720 лв. от владението на Д. Р., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието не представлява маловажен случай, поради което и във вр. с чл. 54 от НК на всеки един от тях е било наложено наказание 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпят при първоначален строг режим в затвор. Същите са били оправдани по обвинението да са извършили деянието чрез предварителен сговор по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК. В тежест на подсъдимите са били присъдени направените по делото разноски. В подаденото от двамата осъдени общо искане се изтъкват доводи за незаконосъобразно осъждане поради недоказана субективна съставомерност на деянието. Твърди се, че те не са имали намерение да отнемат чужди вещи, а са сключили сделка за продажбата на агнетата с лице, представило се за техен собственик, което ги е подвело. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане с оглед събиране на допълнителни доказателства за правилно изясняване на фактическата обстановка. В с. з пред ВКС осъдените не се явяват, редовно призовани. За осъдения К. се явява упълномощен защитник, който поддържа искането по изложените в него съображения. Служебно назначеният защитник на осъдения М. също поддържа искането, както и допълнително сочи доводи за нарушаване на материалния закон поради неприлагане на чл. 197 от НК и за явна несправедливост на наложеното му наказание. Представя и писмена защита. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване, депозирано от двамата осъдени, е допустимо, тъй като се вместват в изискуемия по чл. 421, ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Разгледано по същество обаче, то е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Неоснователни са доводите за неправилно изясняване на фактическата обстановка и умисъла на дейците за отнемане на чуждите вещи - 4 бр. агнета, собственост на св. Р.. Версията, че агнетата са били продадени на двамата подсъдими от св. В. П., представил се за техен собственик, е била подробно изследвана и възприета за недостоверна, за което са изложени подробни съображения, вкл. от въззивната инстанция. С основание е отдадена нужната тежест и значение на непосредствените очевидци на деянието - св. П. А. (възприел броя на подсъдимите и тяхното поведение, вкл. начина, по който са товарели агнетата от чуждия имот и бързината, с която са се оттеглили) и св. Р. (собственикът на агнетата, която също е видяла действията на подсъдимите, развикала се е и е потърсила помощ за задържането им, което е станало своевременно). Нито един от тези свидетели не са възприели присъствието на трето лице (св. В. П., с който подсъдимите да са договаряли за продажбата на агнетата), нито впоследствие при извършените от св. В. П. такова е било установено. При тази доказателствена съвкупност, която е била надлежно анализирана и оценена, изводите за доказано умишлено извършване на деянието от подсъдимите не обуславят нарушение по чл. 303 от НПК. Мотивите на възззивния съд по всички тези въпроси са изчерпателни, поради което и тяхното преповтаряне е ненужно. На основата на приетите за установени фактически обстоятелства материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимите за деяние, осъществяващо обективните и субективни признаци от състава на чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Правилно е отхвърлено като неоснователно искането за прилагане на чл. 197 от НК, доколкото връщането на отнетите вещи е станало след залавяне на подсъдимите от полицията и разпознаване на агнетата от техния собственик, като едва тогава те са подписали протокол за доброволното им предаване. Липсва основание за ревизия на наказанието на осъдения М., в какъвто аспект служебният му защитник е направил искане пред ВКС. При отмерване на наказанието му на 1 г. и 6 месеца (при минимум от 1 г.) са били отчетени всички обстоятелства, включени в обхвата на чл. 54 от НК, вкл. оказаното частично съдействието за изясняване на истината, неголемия размер на отнетите вещи и тяхното връщане, макар и след намесата на полицията, като с основание не е пренебрегнат дръзкият начин на изпълнение на деянието и съдебното му минало. Не се твърдят, а и не се установяват други смекчаващи обстоятелства, които да не са съобразени и самостоятелно или в съвкупност да обуславят приложение на чл. 55 от НК. Предвид изложените съображения ВКС намира, че направеното от осъдените искане за възобновяване следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение