Решение № 8293 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3054/2009 г.

Решение № 8293 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3054/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 от АПК във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Екотракс" ЕООД - гр. Русе, подадена чрез управителя Жулиен Таушанов, срещу решение № 1771 от 22.12.2008 г. по адм. дело № 1155 от 2008 г. на Административния съд - Варна, първо отделение, 2-ри състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 180001075 от 14.03.2008 г. на ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с решение № 196 от 07.05.2008 г. на заместник-директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, при ЦУ на НАП в частта, в която за данъчния период 1.01 - 31.12.2003 г. са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО (отм.) - главница в размер на 13 165, 92 лв. и лихва - 6828, 12 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения, подробно изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението на Административния съд - Варна, и да бъде постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният РА. Алтернативно моли да бъде отменено решението, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, при ЦУ на НАП, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. Административният съд - Варна, е приел, че установените с РА задължения за корпоративен данък по ЗКПО (отм.) в резултат на преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2003 г. със сумата от 64 429 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.) - главница 13 165,92 лв. и лихва 6828,12 лв., са законосъобразно определени. Основното оплакване на жалбоподателя е било относно изводите на органа по приходите по доказателствената сила на договорите за заем, които според дружеството неправилно не са били зачетени, без да бъдат съобразени събраните по време на ревизията доказателства и правната природа на договора за заем. В процесния случай съдът е приел, че представените договори като частни документи без достоверна дата са доказателство за наличието на облигационна връзка между страните, но не и за реалното осъществяване на уговорената престация. Според решаващия съд от събраните доказателства не може да се установи, че заемодателите са имали финансовата възможност за предоставяне на средствата по процесните договори за финансова помощ, както и действителното предаване и получаване на сумите от Жулиен Таушанов, които от своя страна да са предоставени на дружеството в изпълнение на решението на ОС за предоставяне за ползване на дружеството на парични средства в размер на 80 000 лв. със срок за ползване 30.09.2007 година. Според съда в процесния случай се касае за взети на заем парични суми през периода 2003 г. с 5-годишен срок на връщане, без обезпечения, които и в хода на съдебното производство не са върнати, не е претендирано връщането им и не са съставяни каквито и да било документи при предаването на парите. Административният съд е посочил, че сумата в размер на 64 429 лв. без ДДС представлява приход по смисъла на т. 2 на приложимия за периода НСС 18 "Приходи", тъй като жалбоподателят не е доказал, че сумата е получена в заем. В тази връзка съдът е обосновал извода, че правилно и законосъобразно органите по приходите са преобразували финансовия резултат на дружеството за 2003 г. със сумата от 64 429 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.), в резултат на което са установили дължим корпоративен данък в размер 13 165, 92 лв. и лихва 6828,12 лева. Съобразно горното съдът е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Административният съд - Варна, не е изяснил относимия към спора факт дали действително са били върнати сумите на лицата заемодатели, при положение, че крайният срок за връщане на сумите съгласно приложените по делото договори е 31.12.2008 г., т. е. срок след последното с. з. от 26.11.2008 година. По отношение на договора за отпускане на временна финансова помощ от 15.09.2003 г., сключен между Светослав Димитров Димов и Жулиен Таушанов, съдът, въпреки че е приел за безспорен факта, че заемодателят е получил като потребителски кредит сумата от 7000 лв. от "Уникредит Булбанк" АД, не е изложил никакви мотиви защо не приема като предоставена в заем на жалбоподателя поне сумата от 7000 лева. Изцяло липсват мотиви на съда и по отношение на отпуснатата сума от Силвия Веселинова Димитрова в размер на 26 000 лв., без да бъдат обсъдени приложените в тази връзка доказателства, че заемодателката е имала финансовата възможност да я предостави в заем - НА за покупко-продажба на недвижим имот № 75, том IV, рег. № 4143, н. дело № 199 от 2003 година. Същото се отнася и до сключените договори между Жулиен Таушанов и Йордан Желязков Таушанов, Лилия Илиева Филева, Галя Тодорова Таушанова, Петър Валентинов Чернев, Валентина Горанова Илиева, Велика Косева Величкова, Добринка Асенова Ангелова - липсват доводи дали съдът приема или не за доказано, че заемодателите действително са разполагали с процесните суми и съответно дали са отпуснати в заем на жалбоподателя. Изводът на административния съд, че сумата, с която е увеличен ФР за 2003 г., представлява приход, щеше да бъде правилен, ако съдът беше изложил собствени мотиви, че ревизираното лице не е доказало, че процесната сума от 64 429 лв. представлява пасив като получена в заем или представлява увеличение на собствения капитал като вноска на собственика на дружеството. С оглед констатираните по-горе съществени нарушения на съдопроизводствените правила настоящият състав намира, че решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото следва да бъдат обсъдени всички доказателства и доводи на страните, относими към спора, както и да бъде съобразено обстоятелството, че в процесните договори за отпускане на временна финансова помощ изрично е записано, че същите служат за разписка при предаване и получаване на сумите - факт, свързан с въпроса за действителното предаване на сумите по договорите. Съобразно изхода на спора разноски ще се следват при решаването му по същество. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд - първо А отделение,