Решение № 7390 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9430/2014 г.

Решение № 7390 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9430/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане /АСП/ срещу решение № 3399 от 21.05.2014 г. по административно дело № 7607/2013 г. на Административен съд София-град., с което АСП е осъдена да заплати на Иван Любенов Карагеоргиев от гр. Самоков обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител ( ЗДСл). По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Иван Любенов Карагеоргиев моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след като установил, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Карагеоргиев с АСП е отменена и установил, че през периода от издаването до отмяната й Карагеоргиев е полагал труд по трудово правоотношение в "Гарант Макс-1", ЕООД в периода от 11.01.2011 г. до 24.01.2011 г., т. е. 14 дни и съответно за останалия период от 21.12.2010 г. до 24.10.2012 г. /като се изключи 14-дневния период когато е работил/ Карагеоргиев не е получавал възнаграждение. Преценил, че в случая са налице предпоставките по чл. 104, ал. 1, изр. трето от ЗДСл. поради това осъдил АСП да заплати на Карагеоргиев обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение /862 лв./ за шест месеца, в размер на 5 028,59 лв. за периода 21.12.2010 г. - 21.06.2011 г. . Соглед изхода на делото осъдил АСП да заплати на Карагеоргиев и направените деловодни разноски в размер на 500 лв. Решението е правилно. Касаторът не спори относно факта, че дисциплинарното уволнение на Карагеоргиев е отменено с влязло в сила решение на 8.10.2012 г. и със заповед № ЧР-1 2174/24.10.2012 г. на Директора на АСП ищецът е възстановен на работа, считано от 24.10.2012 г. Не оспорва и периода и възнаграждението което Карагеоргиев през шест месечния срок за който има право на обезщетение е получил по трудово правоотношение за 14 дни. Касаторът не оспорва, че полученото от Карагеоргиев възнаграждение по трудовото правоотношение е по ниско от това определено му от АСП със заповед № ЧР-1 2174/24.10.2012 г. Касаторът оспорва голословно с твърдения, че брутното възнаграждение на всеки служител било лично и индивидуално и различно от размера на останалите служители. Не излага съображения защо размера възприет от решаващия съд е неправилно определен и какъв следва да бъде той на ищеца Карагеоргиев.. Не са представени и доказателства, които да опровергаят приетия от решаващия съд размер на брутното възнаграждение. В този смисъл оплакването в жалбата е формално, недоказано и поради това неоснователно. Размера на обезщетението е правилно определен - в размер на брутното възнаграждение за шест месеца към момента на явяването му да заеме службата - 24.10.2012 г. Съгласно чл. 104, ал. 1, изр. 3 от ЗДСл брутната заплата за определяне на обезщетението е определената му брутна заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно. Ищецът има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца, а когато е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, има право на разликата между заплатата и възнаграждението. В случая съдът е съобразил приложените доказателства за отмяна на незаконното уволнение, за размера на брутната заплата към момента на възстановяването му на служба и за периода, през който е било получавано възнаграждение за друга работа в по-нисък размер. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,