Решение № 4405 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1357/2011 г.

Решение № 4405 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1357/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Мунир Тамо Шуйеш - гражданин на Сирия, против решение № 15373/14.12.2010 г., постановено от тричленен състав на ВАС, трето отделение, по адм. д. № 12249/2010 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Мунир Тамо Шуейш - гражданин на Сирия, против решение № 352 от 30.07.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. За да постанови решението си съдът е приел следното: С обжалваното решение на председателя на ДАБ, на Мунир Тамо Шуейш е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във връзка с чл. 8 и 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че в случая не са налице материално-правните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Обжалваният административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган в предвидената от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. От проведените с кандидата интервюта се установява, че същият е пристигнал нелегално в Република България през месец септември 2009 г. В изложената бежанска история сочи, че мюсюлманите в Сирия се държат лошо с йезидите, общност към която принадлежи. Твърди, че не може свободно да изповяда религията си, насилствено е принуждаван в училище да посещава часове по ислям. Заявява, че имал приятели сред членовете на партията Йекити и по тази причина през 2004 г. е задържан и разпитван от силите за сигурност. С оглед на така изложената бежанска история и установените по делото факти, че е налице доброволно напускане на държавата по произход - Сирия, където жалбоподателят се е ползвал от закрилата на националните власти, то не може да се обоснове наличие на нито една от хипотезите на чл. 8 и 9 от ЗУБ респ. на право на закрила. Освен това според конституцията на Сирия, свободата на религията и религиозните практики е гарантирана, при положение, че религиозните ритуали и церемонии не пречат на обществения ред. Сочи се също така, че властите и съдебната система разрешават на много религиозни групи свободно да изповядат религията си. От обясненията на чужденеца не се установява наличието на основателен страх от преследване в страната на постоянно местоживеене, основаващ се на раса, националност, религия, политически убеждения или принадлежност към социална група. Към административната преписка е приложена справка вх. № 511 от 12.02.2010 г. на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ, съдържаща информация за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия. Административният орган е възприел становището, че за жалбоподателят липсва риск в държавата му по произход. В случай на доброволно напускане на държавата по произход от страна на кандидата, какъвто е и настоящия, молбата за предоставяне на закрила под формата на статут на бежанец или на хуманитарен статут, може да се упражни на общо основание при наличие на предпоставките на чл. 8 и 9 от ЗУБ, каквито в случая, както правилно е приел административният орган не са налице. Неоснователно е оплакването в жалбата за допуснато нарушение на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. В решението на административния орган е обсъдена сочената по-горе справка на дирекция "Международна дейност на ДАБ при МС третираща отношението на властите към йезидите. От тази справка е видно, че властите проявяват толерантност и търпимост към кюрдските организации, партии и групировки, макар и строго наблюдавани. Липсват установени факти за предоставяне и на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, защото по време на интервюто кандидатът не е доказал, че в Сирия лично е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Отхвърлена е молбата и за хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ по причини на тежки и лични заплахи срещу живота или личността поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в следното: Налице е нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като мотивите на съда са крайно лаконични. Неправилно съдът е аргументирал тезата си с приложената по делото справка на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ, като е игнорирал обстоятелството, че по делото липсва каквато и да е друга информация, обосноваваща изводите му. Обжалваното решение е постановено и в противоречие на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е игнорирал факта, че освен, че е с кюрди произход, жалбоподателят е и йезид - принадлежи към тази общност, а в Сирия като държава, в която съществува режим на диктатура, държавната власт не позволява изповядване на религиозни убеждения и етнически възгледи. Твърди се, че е напуснал страната във връзка с това, че е бил инициатор на искане в сирийско училище да има стая, в която децата да получават знания и информация за религията "йезиди" и получена от приятели информация, че ще бъде арестуван заради тези си свои действия. По тези съображения не е съгласен с изложеното в решението на съда, че се е ползвал от закрилата на националните власти на Сирия. Няма мотиви и за наличието на обстоятелствата по чл. 9 от ЗУБ. Ответната страна: Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита решението на съда за законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка и надлежно мотивирано. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационните жалби са неоснователни. Правилно в обжалваното решение е прието, че не са налице основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и е отхвърлено оспорването срещу процесния административен акт. Макар по част от доводите на жалбоподателя мотивите на решаващият състав да са пестеливи, доколкото са обсъдени най-съществените правнозначими факти и са направени верни изводи относно основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, не може да се приеме, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както неоснователно се твърди в касационната жалба. От приложените справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ са изяснени обстоятелствата относно държавата по произход, които са свързани с конкретната бежанска история, както относно рисковите групи с враждебно поведение към държавата и за отношението към йезидите, така и относно третиране на лицата, подали молби за убежище. След съпоставка на официалната справка на ДАБ твърденията на касационния жалбоподател (които с оглед на степента на конкретност и правдоподобност) обосновано не са кредитирани в светлината на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Дори да бяха налице основания за безусловно възприемане на твърденията на касационния жалбоподател от последните се налага извод, че по отношение на него не е извършено преследване. Ето защо правилно ВАС е приел, че не се установява основателен страх от преследване по причини посочени в чл. 8 от ЗУБ и за реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Налага се извод, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му и следва да се остави в сила, а касационните жалби се отхвърлят като неоснователни. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно данните по делото, направените от него изводи съответстват на установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. От дадените от жалбоподателя данни в проведеното интервю не може да се направи извод за наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Същият е заявил, че в началото на 2009 г. излязъл Указ 49, с който на кюрдите в окръг Хаске се забранява да купуват и продават недвижими имоти, но лично той не е имал намерения да купува или продава недвижими имоти. Посочил е, че не е бил чл. на политическа партия или организация. Твърдението му за отношенията с властите са, че през 2004 г. е бил задържан и откаран в полицейския арест, но след като разбрали, че не е участвал в никакви събития и няма вина, го освободили. Другото му твърдение е, че "просто йезидите не са спокойни". При тези данни правилно съдът е приел, че не са установени предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на жалбоподателя на статут на бежанец или на хуманитарен статут. Не са установени обстоятелства, които биха могли да възбудят основателен страх у жалбоподателя от преследване от страна на властите в Сирия поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политически убеждения. Правилно съдът е съобразил представената по делото Справка на ДАБ при МС, "Международна дейност и европейски бежански фонд", за Сирия, от данните в която е видно, че според Конституцията свободата на религията и религиозните практики е гарантирана, при положение, че религиозните ритуали и церемонии не пречат на обществения ред. Не са установени и предпоставките по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. Няма данни нито за реална опасност от смъртно наказание, изтезание или нечовешко и унизително отношение, нито тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Решението като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,