Решение № 6521 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16842/2013 г.

Решение № 6521 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16842/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кирил Николов Чимев от гр. Благоевград, против Решение № 1887/04.11.2013 г., постановено по адм. дело № 590/2013 г., по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Акт за установяване на задължение по декларация № DТ D - 440/08.05.2013 г., в частта, относно данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2006 г. и 2007 г., потвърден с Решение № Р - DТ 440/01.07.2013 г., на Директора на Дирекция "МДТ" при Община Благоевград. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен. Претендира се и нищожност на обжалваното решение. Ответникът - Директора на Дирекция "МДТ" при Община Благоевград, редовно уведомен, не е представляван и не е изразено становище по жалбата. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в жалбата, Върховният административен съд, седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Благоевград е отхвърлил като неоснователна жалбата на Кирил Николов Чимев срещу Акт за установяване на задължение по декларация № DТ D - 440/08.05.2013 г., в частта, относно данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2006 г. и 2007 г., потвърден с Решение № Р - DТ 440/01.07.2013 г., на Директора на Дирекция "МДТ" при Община Благоевград. За да постанови този резултат съдът е приел, че давността за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2006 г. и 2007 г. е прекъсната с АУЗД № D Т 000440/29.06.2011 г., и към 08.05.2013 г., не е изтекла. Решението е правилно. Спорният въпрос по делото се свежда до наличие на основания за погасяване на задълженията за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2006 г. и 2007 г. относно имота на Кирил Чимев, в която част е обжалван процесния АУЗД № ДТ-Д-440/08.05.2013 г., потвърден с решение при административното му оспорване. Правилен е изводът на съда, че спорните задължения не са погасени по давност, предвид хипотезата на чл. 172, ал. 1, т. 4 от ДОПК и по аргумент на разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 от цитирания текст. Производството е започнало с обжалване на предходно издаден АУЗД № D Т 000440 от 29.06.2011 г., който частично е отменен от горестоящия административен орган и е върнат за ново произнасяне, последното обективирано в оспорения понастоящем Акт № DТ D - 440/08.05.2013 г. Предвид посочената правна уредба, давността за двата периода е спряла още с обжалването през 2011 г. и към 08.05.2013 г. не е изтекла. В този смисъл неоснователни са възражения в касационната жалба, а твърдението за наличие на две отделни по същество и периоди административни производства налага извод за погрешно тълкуване на административния процес. Без фактическа и правна опора са и оплакванията за нищожност на съдебното решение, както и за предубеденост или заинтересованост на съдията - докладчик, с оглед отсъствие на предпоставките по чл. 22, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК (вр. чл. 144 от АПК). Цитираните определения се отнасят до процедурата по обжалване на административния акт и не съставляват процесуална пречка същият съдия да се произнесе по съществото на спора. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Благоевград съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение