Решение № 7974 от 28.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1015/2018 г.

Решение № 7974 от 28.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1015/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на кмета на район "Красна поляна" - Столична община, чрез адв. Петкова като процесуален представител, срещу решение № 6951 от 22.11.2017 г., постановено по адм. дело № 3254/2017 г. по описа на Административен съд София - град. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - Я. Огнянов, Н. Огнянова и М. Огнянова (конституирани на мястото на починалия в хода на касационното производство В. Огнянов), чрез пълномощника си адв. Михайлова, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение е отменена заповед № РКП17-РД48-4/17.03.2017 г. на кмета на на район "Красна поляна" - Столична община, с която на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е наредено да се изземе от В. Огнянов и семейството му общинско жилище, находящо се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] което се държи (владее) без правно основание. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма поради липса на изложени фактически основания за изземването на имота, обосноваващи посоченото правно основание по чл. 65 ЗОС. Решението е правилно. По делото е установено, че процесното жилище е общинска собственост. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед не е мотивирана и няма необходимото съдържание съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Това е самостоятелно основание за отмяната й като незаконосъобразна съгласно чл. 146, т. 2 АПК. Съдът не може да замести, нито да допълни фактическите основания в административния акт. В заповедта не са изложени мотиви, основаващи приложението на чл. 65, ал. 1 ЗОС. В нея е посочено единствено, че се издава на основание чл. 33, ал. 1, т. 1, т. 7 и т. 8 от Наредбата и условията за реда за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО) – неплащане на консумативи за повече от шест месеца. Фактически основания не се съдържат и в констативен акт № 1/16.01.2017 г., на който се позовава административният орган. В него е отразено само обстоятелството, че в срока на поканата за погасяване на задължения за наем и консумативи няма извършено такова. Правилно е заключението на съда, че изложените в оспорената заповед фактически основания имат за последица прекратяване на наемното правоотношение и са относими към издаване на заповед по чл. 46, ал. 2 ЗОС, съответно чл. 33, ал. 2 НРУУРОЖТСО. Административният акт не се основава на вече издадената заповед № РКП17-РД—56-69 от 01.03.2017 г. за отмяна на предходна заповед от 20.07.1993 г. и прекратяване на договора за наем с В. Огнянов, както и на влизането й в сила, което да доведе до извод за държането на общинското жилище без основание. Вписването на правното основание по чл. 34, ал. 1 НРУУРОЖТСО не съставлява изпълнение на законовото изискване за мотивиране на акта. Обстоятелството, че оспорената заповед е изготвена съобразно образец, приложение № 1. 8 ПЗР НРУУРОЖТСО, не освобождава административният орган от задължението да изложи фактическите основания, обуславящи приложението на чл. 65, ал. 1 ЗОС. Касационният жалбоподател не подкрепя с доказателства твърдението си, че заповедта за прекратяване на договора за наем е връчена надлежно на адресата на 1.03.2017 г. при условията на отказ. От представеното по делото известие за доставянето й е видно, че на 23.03.2017 г. е направено отбелязване от служител на пощенския оператор, че получателят на пратката отсъства. От това следва, че към датата на издаване на оспорената заповед липсват доказателства за влизане в сила на акта за прекратяване на наемното правоотношение като предпоставка за изземването на жилището по чл. 65, ал. 1 ЗОС поради държането му без основание. Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което същото следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение